У дивително е как едно толкова просто и лесно действие като варосването, извършено в подходящото време, може да се окаже ключът за здравето на овощната ни градина. Въпреки че поколения наред са варосвали дръвчетата си, малцина в днешно време знаят защо това се прави.
Ярко слънце
Един от най-популярните влогъри Краси Вачев прави серия полезни видеа, в които простичко и нагледно обяснява какъв е смисълът на варосването. Според него основната причина е да се избегнат вредите от ниските температури през зимата, съчетани със силно и ярко слънце.
През лятото то предизвиква пригор на стеблото, но има и сянка, която омекотява зловещото му действие. Докато зимното слънце е много опасно, особено в студени дни. Така е, защото се получава напукване и цъфване на кората.
Отрязаното запечатване
Влизат бактерии
В резултат на тези разлики в температурата проводящата тъкан се запушва. Като защитна реакция при семковите, праскова и кайсия се отделя смола, която цели да ги запуши. Но ако тези пукнатини са големи, дръвчето не винаги може да се справи само. А това е много важно, защото от нацепванията се получават микропукнатини, в които влизат невидими и потенциални убийци като бактери, вируси. Също така и гъба, която причинява рак. От нея страдат предимно кайсия и костилковите, които са с по-нежни кори.
Север и юг
Ето какво се получава с дървото при силно слънце в студен ден. Там, където е огряно, температурата може да е плюс 10 градуса, а в сенчестата част обратно – 10 градуса. Точно по средата, където е буферната зона на тези контрасти, се получава сцепването на кората. Именно тази нацепена кора е врата за болестите .
Ако има достатъчно смола, някои от тези цепнатини се калцират. Но ако не, те оставят отворена врата и през пролетта само ще се убедим колко това твърдение е вярно, когато дръвчето се разболява. А ние го пръскаме с химия и не можем да го спасим. Точно затова варосването се прави, понеже бялата вар отразява слънчевите лъчи и така се намалява разликата в температурата между огрятата и неогрятата част.
Пригор
От слънчевите пригори страда особено много прасковата. При неопитни стопани може да се види млада праскова, която прилича на старица, с набръчкана и напукана кора, обхваната от гниене и гъби, почерняла. Този процес незабавно може да се спре просто като се вароса дръвчето. Първо така ще се извърши незабавна дезинфекция, защото варта действа основно и като противодействие на киселинните гнилостни процеси. Това веднага ще се усети от човека, който боядисва, как се сменя миризмата около самото дръвче, което е пострадало и е жертва на гъби. От тежък смърдящ на разлагане въздух, замирисва на чисто. Също така се запълват пукнатините и малките дупчици, които са дом на гъби и бактерии, яйца на ларви и буболечки.
Много е важно да се отбележи, че при прасковите освен стеблото трябва да се боядиса и чаталът, където се създава напрежение и се предизвиква напукване.
Поразената кора на дървото през пролетта е вход за бактерии и гъби.
Прави се разтвор с гъстота на боза
С вар се снабдяваме от най-обикновен железарски магазин. За да приготвим варно мляко, си купуваме най-обикновена вар в пликчета или хидратна, която е в сухо състояние и се разтваря във вода. Най-лесно е като кажете за какво ви трябва и самите магазинери ще ви насочат към подходящото решение. Купуваме си и четки за варосване. Приготвяме си смес от вар и вода така, че да е гъста колкото боза. С тази консистенция дръвчетата ще бъдат защитени. Можем да варосваме в широките срокове от декември - април, защото през лятото варта ще ги защити пак от силното слънце.
Светлана Трифоновска
