- Генерал-майор, чл. кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н. е ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение във ВМА-София
- Роден е на 29 август 1959 г. в гр. Средец
- Завършва медицина във ВМИ-Варна. През 1991 г. придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение, а през 2008 г. – Спешна медицина. Има специализации във Франция и Швейцария
- Началник е на Военномедицинска академия от 2014 до 2017 г.
- През 2013 г. заема поста служебен министър на здравеопазването (13 март – 29 май), а през 2017 г. е министър на здравеопазването в редовното правителство
- Републикански консултант е по анестезиология и интензивно лечение
- Президент е на Дружеството на анестезиолозите в България и на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене
- Генерал Петров, интензивните отделения се превърнаха в най-страшното място по време на пандемията. Хората вярват, че влезеш ли там, рядко излизаш жив. Вие обаче имате много спасени пациенти...
- Да, д-р Какарашев. Тайната на нашите успехи се крие в добрата материална база, модерната апаратура и медикаментозните средства, с които разполагаме. Освен това, при нас работят изключително добре подготвени специалисти. Много важно е да се подчертае и отличната организация на лечебния процес във ВМА. Въпреки това, смъртността и при нас се увеличи.
- Така е, смъртността от COVID-19 в интензивните отделения към настоящия момент остава изключително висока. Каква е причината за това и как тази смъртност може да се намали?
- Наистина смъртността е много висока – както в световен мащаб, така и при нас. Това заболяване се оказа много сериозно предизвикателство за интензивистите, защото се поразяват необратимо основните органи и жизнени функции. Подходите при интензивното лечение постоянно се адаптираха, съобразно резултатите от най-новите научни проучвания.
- Какви проучвания при COVID-болни са правени по отношение на интензивното лечение?
- Проведоха се множество проучвания, като резултатите от тях бяха своевременно публикувани. Премина се през периоди на фаворизиране на определен подход и медикамент, след което последващи проучвания отхвърляха този подход и медикамент. Ситуацията наистина е много динамична и повярвайте ми, ориентацията в нея никак не е лесна.
- Кога един пациент попада при вас за интензивна терапия?
- В интензивна клиника пациентът постъпва, когато има декомпенсация на поне една от основните жизнени функции. При COVID-инфекции, индикациите се изразяват в тежки нарушения на дихателната, сърдечносъдовата и отделителна системи. Те обичайно са комплицирани с нарушения на водно-електролитния и на алкално-киселинен баланс. При някои пациенти се установяват и нарушения в съзнанието.
- С какви кислородни маски се обдишват Ковид-пациентите?
- Кислородолечението в началото се осъществява с назален катетър. При липса на добър резултат се пристъпва към кислородотерапия с лицева маска. Разполагаме с няколко вида лицеви маски, даващи различен поток кислород. При необходимост ползваме и системи за високодебитна кислородотерапия.
- В един момент, обаче се оказва, че масковото подаване на кислород не помага. Какви са индикациите за интубация на пациента?
- Следят се множество клинични, функционални, рентгенологични и лабораторни показатели, за да се определи какъв метод и средства на кислородотерапия да се прилага, както и за това дали се постига желаният ефект. Когато се изчерпят възможностите на неинвазивните методи за кислородолечение се пристъпва към ендотрахеална интубация и изкуствена белодробна вентилация. Тогава с медикаментозни средства се потискат съзнанието и рефлексите, а недостатъчното спонтанно дишане на пациента се поема от апарата за изкуствена белодробна вентилация.
- Освен проблемът с дишането, болният може да не поддържа адекватно артериално кръвно налягане. Как процедирате тогава?
- В повечето случаи пациентите с COVID, попадащи в интензивните клиники развиват сепсис и септичен шок. Налага се прецизен мониторинг и определяне на стадия в развитието на това усложнение.
- Споменахте вече фаворизирането на различни подходи и медикаменти, като най-популярни остават Ремдесивир, Ивермектин, Хидроксихлорохин и реконвалесцентната плазма. Помагат ли те и кога се прилагат?
- Имаме опит с приложението на всички изброени от Вас средства. Ние първи в страната приложихме реконвалесцентна плазма на COVID-болни. В настоящия момент, единствено Ремдесивир има своето място в нашия протокол за лечение. Прилагаме го при ясни критерии, срокове и дози.
- При лечението на болни с коронавирус, дори в домашни условия, много често се прилагат антибиотици. Правилно ли е това?
- Не, това не е правилно! Нещо повече – това е вредно за пациентите. Антибиотично лечение се налага в случаите на насложена бактериална инфекция, което се доказва с определени изследвания.
- Има ли опасност антибиотичната резистентност да стане бъдещ голям бич на човечеството?
- Да, защото масовото и неправилно приложение на антибиотици води до проява на резистентност от една страна и от друга страна – до развитието на състояния на дисбактериоза със значително нарастване на честотата на гъбичковите инфекции.
- Ще ни разкажете ли интересен случай от Вашата практика?
- С удоволствие, д-р Какарашев! В момента се сещам за едно семейство – и двамата съпрузи бяха болни от COVID. Лекуват се в клиника на ВМА. Настъпи влошаване в състоянието на жената и се прецени, че същата трябва да продължи лечението си в интензивна клиника. Тя беше все-още в съзнание – контактна и адекватна. При постъпването на пациентката в реанимация, след като видя обстановката и другите пациенти, тя категорично отказа да остане. Подписа информиран отказ и беше върната в клиниката от която идваше. След няколко часа състоянието ѝ постепенно се влоши и се наложи по витални индикации да постъпи в реанимация. Изпадна в кома и веднага беше интубирана. Започна се интензивно лечение и след няколко часа почина. На следващия ден, поради влошаване на състоянието, при нас в реанимация постъпи и нейният съпруг. Той също беше интубиран веднага. Интензивното лечение, както и изкуствената белодробна вентилация при него продължиха цели 31 дни, след което беше екстубиран. Проведохме едноседмична рехабилитация и го изписахме. Какъв е изводът? Ами, слушайте внимателно лекарите, вярвайте им и вземайте предпазливо решенията си.
- Как разбираме, че при някой болен е настъпило подобрение и как става пробването дали пациентът може да диша без помощта на апарата за изкуствена белодробна вентилация?
- Отвикването от апаратна вентилация е сложен, продължителен и обоснован на конкретни критерии процес. Решението за стартиране и провеждане се осъществява от високо квалифициран реаниматор. Преминава се през различни все по-облекчени режими на вентилация, докато се стигне до откачане от апарата и екстубация.
- Какви са усложненията, които настъпват при интензивната терапия и от какво най-често загиват COVID-болните?
- COVID-инфекцията поразява цялостно организма, като най-често на преден план излизат увредите на дихателната, нервната, отделителната и ендокринната системи.
- Какви препоръки ще дадете на читателите по отношение на COVID, така че по-малко от тях да стигат до отделенията за интензивна терапия?
- Първата и най-важна препоръка, която ще дам на читателите е да се ваксинират. Втората ми препоръка е, в никакъв случай да не подценяват симптомите и веднага да се консултират с лекар. Третата ми препоръка е, внимателно да слушат и да следват указанията на лекаря, като не си позволяват да импровизират и да си правят неразумни експерименти.
- Анестезиологията, реанимацията и интензивното лечение са тежка и доста неблагодарна специалност. Защо избрахте точно нея?
- Защото тази специалност най-добре подхожда на характера ми. И аз, на нея – надявам се.
- Генерал Петров, благодарим Ви за интервюто и Ви желаем успехи!
- И аз Ви благодаря, д-р Какарашев! На вас и на читателите на вестник „Телеграф“ желая здраве, мъдрост и разум в тези объркани времена!
Д-р Румен Какарашев
