Я лмар Екдал (Иван Бърнев) свири на електрическа китара и пее алтернативен рок в новия спектакъл на Народния театър по класическата пиеса на Хенрик Ибсен „Дивата патица“, създадена през 80-те години на ХІХ век.
Ялмар Екдал (Иван Бърнев) свири на електрическа китара и пее алтернативен рок в новия спектакъл на Народния театър по класическата пиеса на Хенрик Ибсен „Дивата патица“, създадена през 80-те години на ХІХ век.
Специално за постановката композиторът Асен Аврамов е направил авторски версии на парчетата Photographic на Depeche Mode и Love is blindness на U2. Съпругата на Ялмар – Джина (Ана Пападопулу) обработва снимки на лаптоп, а дъщеря им Хедвиг (Елена Телбис) помага в семейното фотоателие в кежуъл облекло. Режисьорът Крис Шарков, чиито пристрастия към хладната и най-често безпощадна към човешките „пробойни“ драматургия са неоспорими, е пренесъл историята на песимистичния норвежец в наши дни. За това просто няма никаква логическа пречка. Защото все още не сме си отговорили на станалите модерни в онова време въпроси. Дали да живееш в комфортната лъжа, която устройва всички, или да прегърнеш неудобната истина, която те прави камикадзе в собствения ти живот? Миролюбиво, компромисно съжителство ли да поддържаме с другия пол, или да го „взривим“, обвинявайки го за всичките си съдбовни беди? Технологиите ще улеснят ли „сканирането“ на душите, или направо ще ги заместят? Отговорни ли сме за изпитанията, които ни връхлитат, или изкупваме кармата на предците си?...
„Дивата патица“ е за оная крехка птица, символизираща благородната личност, застигната от гибел поради безчувствеността на обществото, която 11 години по-късно
ще се появи като „Чайка“ в Русия на Чехов
Драматургията на северния титан Ибсен, която Крис Шарков е интерпретирал дръзко и ярко, не утешава героите със сантименти, не им дава опрощение и изход. Удобството на илюзиите или истината на всяка цена: на камерната сцена в Народния се срещат челно двете концепции за живота, въплътени в персонажите на Сава Драгунчев и Цветан Алексиев – уклончивия д-р Релинг и Грегерш Верле – яростен месия, на моменти малко нещо резоньор, на моменти шут, иронизиращ с анималистични етюди заспалите в заблудите си хора. Полето, където те се сблъскват, е животът на Ялмар, който е постигнал задоволителна хармония в семейството, стабилност в професията и е на прага на амбициозно откритие... Но ще си струва ли всичко това след разкритията на какво се крепи привидният му просперитет? Възненавидял предателската изневяра на своя баща, докарала майка му до самоубийство, пристигнал в бащиния дом от Берлин, както един модерен
Хамлет се завръща от Витенберг в лицемерния Елсинор
Грегерш иска да демаскира всички измами, оплели три поколения. Казват, пътят към ада е покрит с добри намерения... Алексиев е свръхекспресивен в ролята, играе с ръце, с цяло тяло, изчистил е дори някои недостатъци на артикулацията. Най-шеметни дълбини в превъплъщението си от умерено удовлетворение до разкъсващо отчаяние и трагизъм обаче постига невероятният Иван Бърнев като Ялмар. На висота са всички в актьорския екип, споменати дотук или не: Валентин Ганев като бизнесмена Верле-баща, Илиана Коджабашева като младата му нова жена, „студентът по теология“ Васил Илиев. Реализирана като съвременна психологическа драма от Шарков, по мощта на въздействие върху зрителите „Дивата патица“ може да съперничи на натежалите от номинации „Лисичета“ на същата сцена.
Монитор
