Н а 29 август 2025 година се навършиха 104 години от смъртта на Никола Корчев - героят, който спаси в битка Самарското знаме, за да се гордеем днес с него, а остана един от многото герои от Българското националноосвободително движение, които са незаслужено обречени на забрава от българите.
Малцина са онези извън професионалните историци, които днес да знаят кой е този българин и защо трябва да остане навеки в Пантеона на безсмъртието на българската история.
Запазена снимка на Никола Корчев
Херкулес
Никола Корчев е роден през март 1836 г. в село Горна Диканя, Радомирско, но се жени в съседното село Долна Диканя, откъдето е съпругата му. Има своя воденица, а освен това работи известно време като локомотивен машинист на Баронхиршовата железница.
Отличавал се е с исполински ръст и херкулесовска сила, което в комбинация с буйния му нрав и чепат характер често му е създавало сериозни проблеми. Разказва се как в един от случаите Никола убил двама турци разбойници, нахлули в дома му да се гаврят с жена му. След този случай за него не било вече възможно да остане в Долна Диканя и се мести да живее със семейството си в Самоков.
Там обаче влиза в остър конфликт с местния гръцки владика и отново е принуден да събира багажа си, като този път отива чак в Цариград. Именно там той усвоява професията на локомотивен машинист и е назначен да кара влака по линията Русе – Варна.
Вероятно някъде по това време Никола Корчев е приобщен и към делото на българската национална революция.
Няколко пъти му се налага да спасява Васил Левски, като го крие в сандъка с въглищата.
Но и тук шило в торба не стои и Корчев не се задържа дълго време в железницата. След поредния опит турци да се гаврят с жена му той ги пребива и отново е на път, като семейството минава Дунава и се установява в Букурещ. Там Никола вече съвсем официално влиза в кръга на българските емигранти хъшове и дели с тях оскъдния залък, като често дава и последните пари за братята си по участ, оставяйки собственото си семейство гладно.
Доброволец
След избухването на Руско-османската война през 1877 г. Никола Корчев оставя жената и децата и се записва доброволец в новосъздаденото Българско опълчение. Включен е в състава на трета рота от Трета опълченска дружина, която е под командването на подполк. Павел Калитин. На 31 юли 1877 г. войсковото формирование, в състава на което е и Корчев, участва в епичното сражение при Стара Загора.
Битката при Стара Загора
Битката е между част от предния отряд на ген. Йосиф Гурко и Централната османска армия, командвана от Сюлейман паша. В навечерието на битката срещу 30-хилядната армия на Сюлейман се изправят едва 4500 руски войници и офицери и храбри български опълченци, под общото командване на ген. майор Николай Столетов. А самият Гурко напуска Стара Загора, за да участва в битката при Нова Загора.
Първата османска атака срещу българските опълченци започва в 7 ч. сутринта на 31 юли. Турското превъзходство е повече от категорично и е в съотношение 4:1. Бойните действия се развиват така, че около обяд основните османски сили се насочват срещу позициите на Трета опълченска дружина на подполк. Калитин, в състава на която е и Никола Корчев.
В хода на бойните действие започва ожесточена борба за овладяването на Самарското знаме.
Загиват последователно знаменосците унтерофицерът опълченец Антон Марчин, руснакът унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и самият дружинен командир подполк. Павел Калитин.
Павел Калитин
Достига се до ръкопашен бой, при което знамето се предава от ръка на ръка. Накрая до него успява да се добере Никола Корчев, който го откъсва от дръжката и го дава на друг опълченец, който го скрива, и така го спасява от пленяване и поругаване от врага.
Смъртта на подполк. Калитин за защитата на Самарското знаме
За проявената храброст след края на войната опълченецът Никола Корчев е награден с войнишки кръст „За храброст“. Що се отнася до Самарското знаме, то е носено и се развява в боевете при Шипка и Шейново.
Реликвата
След края на войната и постигнатото частично освобождение на българските земи знамето реликва се пази в гарнизона на Трета пехотна радомирска дружина, а негов знаменосец е Никола Корчев.
Монументът на Калитин и загиналите от Трета опълченска дружина в района на връх Св. Никола
През 1881 г. дружината получава ново знаме, а Самарското е извадено от употреба и е „пенсионирано” в Двореца в София. През 1946 г. е пренесено и оставено на съхранение като ценен музеен експонат в Националния военноисторически музей - София, където е и днес.
Що се отнася до неговия знаменосец Никола Корчев, след демобилизацията си от армията той се установява да живее във Варна.
На тържествата през 1902 г. на Шипченските височини, когато е открит новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин вижда знаменосеца на Самарската светиня, който по това време е на 66 години, но в опълченската униформа и целият накичен с ордени изглежда достолепно и внушително.
Тогава Вешин не успява да установи контакт със знаменосеца, но няколко години по-късно му изпраща писмо, че желае да го нарисува със знамето в ръце. Картината е завършена през 1911 г. и получава голяма популярност за онова време.
Никола Корчев така и остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме.
Картината на Ярослав Вешин
Боримечката
Умира на 29 август 1921 г. на 85-годишна възраст. Костите му са пренесени и са положени в костницата на храм-паметника „Шипка“. И нещо малко известно и твърде любопитно. Именно Никола Корчев използва писателят Иван Вазов като прототип на своя герой Иван Боримечката при написването на романа си „Под игото“.
Боримечката има същата сила и буен нрав подобно на своя прототип от реалния живот.
Шестдесет години след смъртта на Никола Корчев, на 2 март 1981 г., неговите наследници даряват всички негови принадлежности и реликви на Националния военноисторически музей в София.
Част от вещите на опълченеца, съхраняващи се в НВИМ-София
Между дарените предмети са няколко автентични сигнатури с личните подписи на войводите Филип Тотьо и Стефан Караджа.
Сред останалите предмети още са и Георгиевските кръстове, ордени, сабята и униформата на Никола Корчев, както и много оригинални снимки на опълченци.
Единственото, което наследниците на знаменосеца си запазват като спомен, е кристалният сервиз, подарен на техния прадядо лично от руския император Николай Втори през 1902 г. по случай тържествените чествания за 25-ата годишнина от боевете на връх Свети Никола.
Иван Първанов
