В анализи на историци 99 години след Деветоюнския преврат от 1923 година и последвалото зверско убийство на Александър Стамболийски все още се прокрадва мнението, че палачите на земеделския водач са хора на ВМРО.
За това спомагат избирателно публикуваните показания пред Народния съд на капитан Иван Харлаков, арестуван веднага след 9 септември 1944 г., сочен за единия от военните, който е заловил Стамболийски. Няма го и другия екзекутор Славейко Василев, който се самоубива навръх 9 септември. Към ВМРО следите насочва в спомените си и адютантът на цар Борис III капитан II ранг Коста Скутунов, който се опитва да оневини ролята на царя в заговора, гостувал на Стамболийски в чифлика му на 8 юни.
ПРЕВРАТ
Превратът заварва Александър Стамболийски в чифлика му край родното му село Славовица. Тук, в тази вила, по-скоро паянтова двуетажна барака, Стамболийски е зверски заклан на 14 юни през нощта. Превратът е замислен и изпълнен от „Военния съюз“. Още в 10 часа вечерта на 8 юни заговорниците се събират в къщата на генерал Иван Русев. Когато стрелката на часовника показва 3, на вратата на „главния щаб“ се тропа. Влиза офицер, който рапортува на полковник Вълков: „Господин полковник, операциите са приключени благополучно и точно по установения план.“ Заговорниците ликуват. Правителството е свалено. Режимът на Стамболийски - ликвидиран.
СЛАВОВИЦА
Сутринта на 9 юни Стамболийски е във вилата си, охраняван от едно отделение войници, Охраната е снабдена с една тежка и две леки картечници. Той предчувства нещо и настоява да го свържат със София. „Дежурен“ офицер му казва, че няма линия. Скоро край вилата се появява отряд, изпратен да го арестува. Започва престрелка, която скоро се превръща в сражение. Набързо се събират много съмишленици на земеделското правителство от „Оранжевата гвардия“ в защита на своя водач.
Привечер на 9 юни този път от Пловдив към Славовица се отправя втори отряд войници и нова група от известните шпиц команди със задача да завземат Славовица и заловят „непокорния“ министър-председател Стамболийски. Командирът им майор Попов изпраща бележка до Стамболийски в Славовица, като го подканва да се предаде, защото земеделското правителство е свалено и в страната е назначено вече друго законно правителство. Стамболийски влиза в работния си кабинет и пише отговор отказ.
ДЕТЕ
След 3-дневни кръвопролитни сражения във вилата си Стамболийски и охраната му се измъкват незабелязано и бягат към с. Голак. По пътя край селото Стамболийски и охраняващите го срещат един каруцар, който му дава хляб и парче сирене. Премалял от глад, Стамболийски започва да яде сухия хляб и спира до чешма, за да уталожи тридневния си глад и жажда.
Тук Стамболийски среща воловарче, случайно минаващо край шосето. То познава търсения от потерите министър-председател. Без да подозира нищо, Стамболийски спокойно продължава почивката си, а в това време воловарчето слиза в село Голак, намира новите властници в кметството и ги уведомява. Подготвя се набързо потеря. При срещата си с тая неочаквана потеря, изпратена по неговите дири, Стамболийски запазва самообладание и в началото се мъчи все още да прикрие името си, но когато разбира, че е издаден и че не му остава нищо друго, освен да се предаде, той се обръща към селяните: „Вие постъпвате с мен, както Юда Искариотски с Христа. Но вие сте по-лоши и от Юда, защото той предаде Христа за 30 сребърника, а вие вършите предателството без пари.“
ПЛЕННИК
Пленникът е закаран в Пазарджик, където е отведен в казармите на 27-и пехотен полк. Областният Славейко Василев и капитан Иван Харалаков си оспорват „пленника“ - под чия команда той да бъде отведен в София. Накрая вместо към София автомобилът с „пленника“ потегля към Славовица. В нощта на 14 срещу 15 юни той е зверски изтезаван в една от стаите на вилата си. Накрая буквално е заклан. Преди да издъхне, с последни сили Стамболийски изписва с кръвта си деня и часа на смъртта си.
ПОКАЗАНИЯ
В показанията си пред т.нар. Народен съд след 9 септември кап. Харлаков казва, че е предал „пленника“ на чета на ВМРО, но не казва по чия заповед. Следите умишлено се насочват към ВМРО, защото в годините на властването си Стамболийски е преследвал и интернирал в лагери войводите на организацията. Дори се опитва да предаде цяла Пиринска Македония на Сръбско-Хърватско-Словенското кралство след подписване на Нишкото споразумение от 1923 година. Предателство, което за щастие не се е осъществило. Удобно следите към ВМРО насочва и Атанас Скотунов, адютант на цар Борис III. В спомените си „Бурни времена“ той всячески се мъчи да оневини ролята на царя в преврата, но не дава аргументирано обяснение за гостуването му в Славовица през целия ден на 8 юни.
СПОМЕНИ
В том II от своите спомени Иван Михайлов пише: „Нощта на 8 юни 1923 година прекарах буден, в разговори с хазаите. В зори изчезна властта, за която Стамболийски предвиждаше четиридесетгодишен живот. София спокойно спеше. Стамболийски преследваше и легалната организация ”Илинден”, съставена от участниците в революционните борби срещу турския режим в Македония. Те отдавна се бяха установили в България като бежанци. защото симпатизираха на водената в поробеното отечество борба против режима на Белград и Атина. Участници в заговора са изказвали убеждение, че превратът не е станал без знанието на царя. За това Александър Цанков два-три пъти ми е говорил в Австрия след края на Втората световна война.
Подхвърлят, че македонската организация е убила Стамболийски. Но защо би го скривала, ако това е нейно дело. Тя открито призна например, че е заповядала убийството на Александър Димитров, министър на вътрешните работи при режима на Стамболийски. Нали сам Тодор Александров заяви през месец януари 1924 година пред кореспондента на лондонския „Таймс”, „че убийството на Стамболийски не е дело на ВМРО”. Това изявление бе препечатано и от други европейски вестници.
СВИДЕТЕЛ
По този въпрос Александър Цанков пише с дата 21 юни - 12 юли 1956 г. до мен: „Това, което аз зная и знаех и досега по неговото убийство, е следното: Стамболийски, както знаете, биде заловен от капитан Харлаков. На 10 или 11 юни Славейко Василев, окръжен управител в Пловдив, поисква от Харлаков да му се предаде Стамболийски лично нему. Харлаков отказва и иска да му се даде писмена заповед от военния министър, комуто по длъжност е подчинен. Генерал Вълков по телефона заповядва на Харлаков да го предаде. Харлаков е габровец, брат на известния навремето социалист Н. Ив. Харлаков и на чурук дъска не стъпва. При повторното явяване на Славейко Василев той поисква от последния да му удостовери със специално писмо, че е получил от него Стамболийски здрав и читав.
Такова писмо Славейко Василев е дал на Харлаков. Това бе един документ, от който последният се очистваше от всякаква вина и подозрение. Ясно е, че Стамболийски е убит от ония, на които е предаден. Това е оная клика около ген. Иван Вълков. Тая група беше във военното министерство - видни представители бяха подполковник Порков, капитан Кочо Стоянов, капитан Радев и др. Това бяха 7-8 души действащи и запасни офицери, командвани от генерал Вълков. Той беше вдъхновяван и инспириран от най-близките си сътрудници - Кимон Георгиев, Владимир Начев, артилерийския капитан Никола Рачев и подполковник Дамян Велчев, по това време началник на военното училище.”
Румен Жерев
