У бийства, мошеничества и терор - това са сюжетите на романите на Фьодор Достоевски. Великият руски писател и публицист, мислител и философ е черпил идеите за романите „Престъпление и наказание“ и „Бесове“ от криминалната хроника в пресата, а в основата на сюжета на „Братя Карамазови“ е залегнала историята за мнимия отцеубиец, с когото писателят се запознава по време на заточението си в Сибир. Сега светът отбелязва 200 години от рождението на Достоевски. Класикът е роден на 11 ноември (по нов стил) през 1821 г. в Москва.
През септември 1865 г. във вестник „Глас“ е публикувана хрониката за престъплението, извършено от 27-годишния разколник Герасим Чистов. Той убива с брадва в Москва възрастна готвачка и нейната приятелка перачка, които са намерени в различни стаи в локви кръв. Действието на романа обаче Достоевски пренася в Санкт Петербург.
От сандъка на тяхната стопанка - еснафката Дубровина, са изчезнали пари, скъпоценности и сребърни сервизи. Изследователят на Достоевски - известният филолог Александър Галкин, разкрива, че квартирата е принадлежала на роднини на Чистов, поради това той е бил познат с готвачката и е знаел, че стопаните няма да са в къщата, когато е замислил пъкления план.
Арест
Престъпникът не е успял да се възползва от парите, тъй като още на следващия ден е арестуван от полицията, отбелязва Галкин, който е и автор на нашумялата книга „Ф.М. Достоевски. 100 и един цитата“. Галкин посочва, че според източник на вестника „Глас“ мъжът в нощта на убийството много тежко преживявал стореното.
„Следователите забелязали у него силно душевно вълнение, изразяващо се с временно треперене на ръцете и промени на лицето при посочване на намерените у него вещи и облигации. Чистов пребледнял и се развълнувал. Подобно вълнение на Чистов, който не се отличавал с плахост на характера, не трябва да се обяснява с нищо друго освен като вътрешно съзнаване на вината и страх от заслуженото наказание“, пише вестникът.
Наложило се вината на Чистов да се доказва дълго. Той упорито отричал и си измислял най-различни отговори. Накрая прокурорът успял да разруши алибито му и да представи доказателства, че е извършил убийството. В романа „Престъпление и наказание“ Достоевски използва съдебната хроника от делото на Чистов. В сюжета са влезли замисълът на убийството, броят на жертвите, оръдието на престъплението, психологическият портрет на убиеца и методите за разкриване на злодеянието. Също така писателят е използвал при написването на произведението материали от друго дело - за фалшификатори на облигации, в което бил замесен и негов роднина с фамилия Неофитов. Тази тема дори обсъждат героите на романа Родион Разколников и Дмитрий Разумихин.
Разправа
На 21 ноември 1869 г. в северната част на Москва петима участници от революционния кръжок „Народна разправа“ под ръководството на революционера и създател на тайната организация Сергей Нечаев убиват 23-годишния студент Иван Иванов. Те замъкват момчето в безлюдно място край Петровската селскостопанска академия, убиват го с изстрел в главата и хвърлят тялото му в малко езерце. Причината за разправата с Иванов станал неговият отказ да се подчини на Нечаев, който възнамерявал да организира студентски вълнение. Четирима от убийците са наказани с затвор от 7,5 до 15 г., а Нечаев бяга в Швейцария. Две години след престъплението Русия успява да постигне екстрадиция на революционера в Москва, където е осъден на 20 г. Каторга. Престъплението слага началото на терористично движение, наречено „нечаевщина“, което бързо се разпространява в много градове на Русия. Нечаевци искат да създадат централизирана революционна организация за подготовката на народен бунт.
История
За подробности по делото Достоевски е узнал от вестниците и от разкази на роднини на студента Иван Сниткин, който лично е познавал Иванов и някои от неговите убийци. Тази история дала идеята на писателя да създаде романа „Бесове“. В него Достоевски е описал такива последствия от „нечаевщината“ като ненавист, убийства и страдания на невинни хора. Първообраз на единия от главните герои - Петър Верховенски, става самият Нечаев. Степан Верховенски е изтънчен и високообразован интелектуалец, който неосъзнато допринася за развитието на нихилистичните сили в лицето на сина му Пьотър Степанович и бившия си ученик Николай Ставрогин, които довеждат местното общество почти до колапс.
С прототипа на Дмитрий Карамазов - Дмитрий Илински, несправедливо осъден за убийството на баща си, Достоевски се запознава по време на каторгата в Сибир. През пролетта на 1846 г. писателят се включва в кръга на Петрашевски, който е социохристиянски. Михаил Петрашевски дискутира по безобиден начин възможността за обществени реформи в Русия, в сбирките се разискват теми като премахване на цензурата и крепостното право и намаляване на броя на крепостниците.
Заточение
Достоевски и членове на кръга са шпионирани от агента Антонели, който докладва на полицията. Достоевски е обвинен, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол“, „Криминални писма“ и „Речта на войника“. Авторът отговаря, че не е харесал есетата и ги е чел само „като литературна творба, нито повече, нито по-малко“, и говори за „индивидуалност и човешки егоизъм“, а не за политика.
По заповед на граф Орлов и император Николай I, който се страхувал от бунт, Достоевски е арестуван и накрая осъден на 4 г. каторга в Омския острог в Сибир. Фрагменти от биографията на Дмитрий Илински писателят отначало включва в забележителното произведение „Записки от Мъртвия дом“, а после в романа „Братя Карамазови“. Във втората част на „Записките“ Достоевски пише, че Илински действително е бил прав - 10 г. е страдал невинен в каторгата и че вече е освободен, а истинският престъпник е намерен.
Делото на Илински се гледа в средата на 40-те години на ХIХ век в Тоболск. Към момента обвинението Илински е на 22 г., а Карамазов - на 28 г. В романа съвпадат имената на прототипа и персонажа, характерът, взаимоотношенията с баща му и следствените действия. Както Илински, така и Карамазов е „лекомислен, буен, със страсти, нетърпелив, гуляйджия“, „правил дългове“ и спорил с баща си според описанието в романа.
