К юстендилци най-често замятат въдици по поречието на река Струма за скобар. Хобито на повечето местни риболовци е започнало още от най-ранна детска възраст, като продължава и до днес. Такъв е и случаят с 46-годишния Добромир Йорданов. Той се запалва по риболова, когато е още дете.
„Навремето нямаше компютри, игри, имахме различно детство. Децата бяхме или с колелата на улицата, или на риболов. Така започна всичко и при мен. В момента не мога да кажа, че съм на професионално ниво, но съм над средното. Най-важното е човек да има време, а аз използвам всяка свободна минута“, обяснява Добри.
За първи път той отива на риба, когато е едва 10-годишен, и хваща първата си риба в селото, в което е израсъл - Жиленци. „Хващахме малки рибки - кротушки, каракуди, и кефът определено беше голям. И при риболова е вярна поговорката, че апетитът идва с яденето. Човек се запалва, започва да купува по-хубави въдици, търси захранки, чете, интересува се, обсъжда с колеги“, разказва 45-годишният кюстендилец.
Той с умиление си спомня и първата си въдица, която била от вида руски телескоп. За нея казва, че сега хората се плашат от такъв вид въдици, но преди години това бил вариантът за запалените риболовци.
Сега Добри има над 10 въдици, различни и всичките любими. „Когато дойде лятото, ходя на риболов най-често по река Струма. Това включва протежението от село Копиловци, та чак до Четирци, а понякога стигаме и до Благоевград, близо 50-60 км. Всичко зависи от това с какво време разполагаме и каква група сме се събрали. А риболов без компания не става. Проучваме местата, където може да има слука, и тръгваме още по тъмно. Аз лично най-обичам да ловя риба на директен телескоп на сачма. В големите жеги през лятото ходя с такава въдица по Струма за мряна. Хубавото е, че си постоянно във водата и търсиш рибата, не стоиш на едно място и ти е прохладно. Хем се къпеш, хем ловиш риба“, разказва с усмивка Добромир.
В момента Добри и приятелите му ловят предимно скобар по Струма. Казва, че ходят и край Бобошево за морунаж. „Морунажът много наподобява скобара на външен вид. Двата вида риби имат сходен силует, но размерите, формата и окраската силно се различават. Възрастните екземпляри достигат до 40 см дължина и 2 кг тегло, те се движат на стада с еднакви размери и рядко сред тях могат да се намерят по-едри риби“, уточнява запаленият ловец. Той най-често разпуска с въдицата през уикендите или поне в тези, които намира време за любимото си хоби. Лови предимно на троха или с водорасли. „Масово скобарът се лови на троха или се захранва с трохи от хляб. Повечето колеги така практикуваме и сме доволни“, категоричен е кюстендилецът. На въдицата си той е хващал различни риби, с различни размери. Гиганти не е откривал, но за сметка на това е натрупал страшно много спомени от всеки път, когато отива на реката или язовира.
Добри, както и много други запалени рибари, не обича на консумира риба. Хваща я и я подарява на приятели.
„Не обичам да ям риба и затова я подарявам на приятели. Тръпката обаче да я хванеш е голяма. Да успея да я надхитря, а риба лесно не се лови. Има си чалъми. Мога да кажа, че най-трудната за хващане риба е наплашената. Имало е случаи, в които цял ден стоим на реката и накрая се връщаме с празни кошници. Зависи от слуката“, разказва още кюстендилецът.
Кюстендилският рибар е категоричен, че най-хубавата стръв за рибата е тази, която е добита от естествена среда - реката. Това включва специален мъх от камъните и различни дребни животинки, които са основна храна за рибите. При язовирите основната стръв е торен червей и царевица.
Що се отнася до това дали риболовът е скъпо удоволствие, Добри уточнява, че всичко зависи от човека. Има въдици от 200 лв. за любителски риболов до няколко хиляди, зависи кой какво иска. „Сега всеки може да си позволи да ходи на риба.
Навремето обаче нямаше нищо, нямаше и въдици. Сега, ако си пазиш оборудването, можеш да го ползваш бая дълго време“, уточнява още кюстендилецът.
Северина Димитрова
