Д нешният глобализиращ се свят с все по-бързи темпове унифицира националните традиции, бит и дори обрича цели народи и езици на изчезване. Затова в календара на ООН датата 21 май е посветена на културното многообразие. Ето някои от най-екзотичните народи на нашата планета, застрашени от изчезване.
Жива старина
За да се срещнем с някои от тях, дори не е нужно да ходим далече. В България все още има живо потомство на древните траки – това са каракачаните и власите. Първите говорят на език, произхождащ от елинския койне - народната форма на гръцкия, която възниква в елинистичната епоха. Техните носии, песни, традиции и фолклор са уникални, но повлияни през вековете от гръцките. Самото название на каракачаните е „влахи“, но не трябва да се бърка с етнонима „власи“, защото и до по-ново време планинските номади и скотовъдци на Балканите най-често са означавани като „влахи“ (независимо от произхода и родния им език).
Що се отнася до самите власи, в България те са две отделни етнически групи, говорещи източноромански езици. Основната група, наричани понякога бели власи, традиционно живее уседнало в някои селища по южния бряг на река Дунав, във Видинско и Кулско. Другата група са арумъни (куцовласи), които традиционно се занимават с полуномадско планинско животновъдство, главно в Рило-Родопския масив в Южна България.
Днес власите в България са почти изцяло асимилирани и се самоопределят като българи. На преброяването на населението през 2011 г. като власи се определят 3684 души, а като каракачани - 2511. В миналото каракачаните обикновено са прекарвали летните месеци в Родопите, в днешна България, и са се връщали към Беломорието за зимата. Миграцията започвала по Гергьовден, а обратната миграция – на Димитровден.
Сибирските кети
Кети, заснети през 1914 г. от норвежкия пътешественик Фритьоф Нансен.
Доста интересни са и кетите. Те са живели в Сибир още през първото хилядолетие на нашата ера. Принадлежат на расовия подвид „eнисей” - резултат на смесването на кавказките и монголоидните раси. В момента кетският език е последният от енисейското езиково семейство на планетата. Кетите в наши дни са едва 1200 души и само 30% от тях владеят своята древна реч. Така след максимум десетина години на Земята няма да има нито един човек, който да каже дори една дума на кетски.
Канари
Изследователи на изчезващите народи и цивилизации твърдят, че преки наследници на Атлантида е племето гуаначи, населяващо Канарските острови. Тази хипотеза обаче засега не е подплатена с научни аргументи. Изследвания върху намерени мумии в пещерите на островите обаче показват нещо доста любопитно. Оказва се, че местните са потомци на кроманьонци, появили се тук преди около 30 000 години.
За това свидетелстват и испанските хронисти от XV век. Те ги описват като високи до 2 метра, широколики, с подчертани очни орбити хора, но красиви. Населението било смесено расово – повечето били тъмнокожи, но имало и руси и червенокожи със сини очи. В цивилизационното си развитие представителите на това племе били в каменния век – не познавали металите, основните им оръжия били каменните брадви и дървените копия. Днес броят на чистокръвните гуаначи е неизвестен.
Магистрала
През 1980 г. строеж на магистрала в джунглите на Бразилия доведе до изчезване на народа акунцу. С проправянето на новия път пристигат фермери, които започват да избиват местните. На практика при масовите кланета оцеляват едва 5-6 души в джунглите на Рондония. Днес те са доста възрастни за потомство, а и обичаите не им позволяват да имат деца с чуждоземци. Доста такива примери има и в Африка.
В Южен Камерун част от пигмейското племе бака изчезва, тъй като заради плантации е преместено от своето обиталище - дъждовните тропически гори. На новото място те не познават лечебните растения и започват да измират от различни болести. Любопитен факт е, че съществуването на такива малки хора за първи път се споменава от Омир, който ги нарича „пигмеи“ (джудже, „човек колкото юмрук“ на гръцки език).
Но една от най-мистериозните култури се среща в Бенгалския залив. Там народът сентинеле не се поддава на изучаване, тъй като убива всеки изследовател. Затова племето се проучва с лодки и по-отдалече.
Племето Сентинел живее в пълна изолация и стреля по всеки, който го доближи.
Догоните се прочуха покрай извънземните
За разлика от кетите догонската култура в Мали, на юг от завоя на река Нигер, не е заплашена от изчезване. Днес догоните са около 300 000 души. Селищата им се отличават със своята оригинална планировка и имат формата на човешко тяло. На мястото на „главата“ е разположен домът на духовния им вожд. „Домът на словото“ е там, където трябва да се намира човешкото сърце. В него покривът се носи от големи тотемни стълбове. Там, където трябва да са вените на човешкия организъм, са ситуирани постройките, обитавани от обикновените хора от племето. Догонският език също е уникален, нямащ нищо общо с лингвистичните системи на съседните племена.
Догоните са известни и с оригиналния си фолклор.
Племето става световноизвестно, когато през 1975 година американският писател Робърт Темпъл публикува книгата „Мистерията на Сириус“, в която излага изследванията на френските антрополози Марсел Гриол и Датерлен. Те твърдят, че са открили астрономически познания в догонската митология. В основите на догонската космогония и космология е звездата Сириус, която островитяните наричали По Толо. Тази звезда те считат за пъпа на галактиката Млечен път и въобще на цялата Вселена. Всичко това според Темпъл означава, че догоните са били посетени от извънземни, от които са получили тези познания. Астрономът Карл Сейгън обаче се усъмни, казвайки, че знанията им вероятно имат „европейски произход“.
Константин Събчев, Любомир Старидолски
