В секи уикенд Соня Андонова мята пушката през рамо и доказва, че жените могат да се мерят наравно със силния пол в едно чисто мъжко хоби - лова.
Соня Андонова е счетоводител от София, но дойде ли петък, включва телефона си на режим, както тя сама казва - „Абонатът хвана гората“. Тя е един от основателите на дамския ловен клуб „Аврора“, създаден преди около 8 години. В него членуват около 50 жени, а Андонова е заместник-председател. За клуба казват, че е женско лоби в мъжко хоби. Едва около 3% от всичките около 145 000 авджии в България са дами. Миналият уикенд 15 от дамите от „Аврора“ са били на лов за фазани в Пазарджишко и са успели да отстрелят около 40 птици. „Събираме се в различни краища, правим си мероприятия, през лятото сме на лов за яребици и пъдпъдък, през зимата - за диви прасета“, казва Андонова.
Самата тя е активен ловец от 30 години и знае всички тънкости на това хоби. Подчертава, че идеята на лова не е просто да избиваш животни, но и да се грижиш за тях, както и да регулираш популацията им. За важността на последното дава пример със земеделски стопанин, който осъдил ловно сдружение за това, че глиганите са унищожили посевите му с жито, тъй като популацията им много нараснала. Освен че ловува с другите дами от сдружение „Аврора“, Андонова не пропуска ловен излет и с дружинката си от ЛРС „Елин Пелин“ в село Габъра, като е и неин ръководител.
За разлика от много потомствени ловци, които са наследили любовта към това хоби от бащите си, Соня се е запалила по лова като на шега. Разказва, че навремето имала заведение, посещавано от много авджии. „Подаряваха ми патрони, непрекъснато ми говореха за лов“, казва тя. Един ден казала на един от ловците: „Дай да гръмна с пушката, много ми се е насъбрало на душата!“. Той пък й предложил направо да запише курсове за ловец. И така преминала през 3-месечно обучение. До ден днешен помни мига, в който се е изправила сама жена срещу комисия от 220 мъже.
Дамите от клуб Аврора уцелиха около 40 фазана при последния си ловен излет.
Соня Андонова не е от жените авджии, които ходят на лов заедно с мъжете си. В дружинката тя е съвсем сама и си е спечелила уважението на всички колеги. Казва, че за да успее една жена да бъде приета за равна, е много важно да не мрънка и да не се оплаква. „Без лигавене, без капризи, без не мога, тежко ми е. В началото ходихме пеша из Стара планина от тъмно до тъмно, никога не съм мрънкала. Опознавам района, знам как се ловува. Всичко научих за лова, не виждам нещо ново, което да не го знам“, казва тя. Нужно е и да си добър стрелец. Самата тя е тренирала динамична стрелба. Дамата също така трябва да е много дисциплинирана и когато ръководителят на лова й покаже на кое място да застане, да отиде там и да не се мести. „Да не се лигави, да не кокетничи, да се държи нормално с всички“, добавя Андонова.
За разлика от повечето дами, които предпочитат лов на дребен дивеч, тя определено има предпочитания към т.нар. едър лов и по-специално на диви прасета. Причината е, че обожава гората и когато стои на пусия, се зарежда с енергия. В гората обаче ловецът трябва да е готов на всякакви изненади. Соня Андонова например на два пъти е имала близки срещи с мечка. Първата среща била край една река, заради чийто шум Соня не чула приближаването на опасния звяр. Усетила само силен вятър, оказало се, че той идва от огромен мечок, който в същия миг скочил върху един бор. „Помислих, че е като Кинг Конг“, спомня си Андонова. Когато мечокът слязъл от дървото, тя без страх се затичала след него, за да види какво става.
Вторият път срещата била още по-отблизо. Както стояла на пусия край едно дърво, чула колегата й да вика: „Вардиии!“, което означава, че идва дивеч и да е нащрек да не го изпусне. Застанала на пътеката и видяла как нещо голямо тича надолу срещу нея. В първия момент го помислила за глиган, но после разбрала, че право срещу нея се задава мечка. И буквално краката й се заковали на място. През главата й минала мисълта да побегне, но се сетила, че ако го направи, автоматично се превръща в жертва. През цялото време мислила дали мечката е стръвница, но се успокоила, като видяла, че след нея тичат две гончета, което значело, че огромното животно е подплашено. Андонова не помръднала от мястото си и навела пушката си надолу. Мечката буквално я избутала от пътеката и Соня паднала на лявата си страна. „Станах, нарамих си пушката. Обадих се по телефона и всички дохвърчаха. Оказа се, че едно куче я е вдигнало, а на колегата ми му казах следващия път, когато идва мечка, да не ми вика варди, а бягай!“, смее се Андонова.
Ловът на диви свине е любимият на Соня Андонова.
В Африка научила урок как да се грижим за животните
Соня Андонова е била и на сафари в Африка, което получила като подарък за годишнина. Ловът там обаче е много по-различен от този в България. „Оказа се, че животните ги гледат в стопанства по няколко хиляди квадратни километра. Там имаш право да отстрелваш само стари и болни животни. Направили са им огромни хранилки, с цистерни им карат вода, грижат се за тях. Има ли здраво, силно животно, то трябва да остане за разплод. Беше урок за мен как по света става ловуването. Хората се грижат за техните животни, това ми направи впечатление. Няма значение какво искате да отстреляте. Избират ви старо беззъбо животно, което вече не може да се храни“, казва Андонова. Тя останала очарована как в Африка се грижат за дивеча и предава този урок на колегите си в дружинката - да не се отстрелват женските, защото те дават шанс на популацията да се възпроизвежда, те ще върнат на природата това, което ние сме отнели.
София Симеонова
