А ко си търсите спа дестинация или имате нужда от балнеолечение, Вършец е вашето място. В древни времена е известен с името Медека, което означа „лечебен“. Не случайно го наричат града на здравето. Той е и Меката на минералните извори. Още със стъпването си там ще усетите особения дух на това местенце. В него сякаш се преплитат минало и настояще. Запазено е очарованието на една минала епоха, аристократичния й дух, но елегантно вписана в съвремието. И съвсем уютно може да потънете в дебрите на спокойствието. Само се загледайте в хората по улиците - няма го това забързано надпреварване с часовника. Повечето дори идват тук точно да се разтоварят от ежедневието и да се насладят на тишината. Затова и някои казват, че във Вършец лятото не си отива, а есента не бърза.
Там няма да видите нищо безлично и старомодно. Напротив, всичко крие своето очарование. Дори отношението на местните. Като онзи дядо, който ви продава сладолед на улицата, но държи да ви върне рестото до последната стотинка.
„Бъдете здрави! На всеки в днешно време му трябват пари“, обръща се към мен любезно. Веднага разбира, че не съм местна и влиза в ролята на любезен домакин. Упътва ме накъде да поема и какво мога да разгледам. Пожелава ми приятна разходка. Изненадвам се на топлото отношение, което по принцип е рядкост в големите градове. Там просто си в мелачницата на времето.
Всъщност смята се, че най-старият документ, който пази доказателства за селището, са византийски хроники от 6 век. Среща се и с името Виришниче. А за рождена година се приема 1910. Историята разказва, че тогава Димитър Лучков, който е родом от Вършец, бил излекуван от минерална вода. Затова и развитието на града е свързано с балнеологията. Тогава е построена първата държавна минерална баня, а водата е с температура от 37 градуса. Тя е слабо алкална, силно минерализирана и съдържа хром, бром, силиций и много сяра. Температурата на водата е 36,4 градуса. С нея се лекуват сърдечносъдови и стомашно-чревни заболявания като гастрит, колит, язва, болести на жлъчката и черния дроб. Местните разказват гордо, че минералните извори всъщност са от незапомнени времена.
След две години пандемия и при спазване на противоепидемичните мерки на 1 юни пък отвори врати за посетители балнеолечебницата Нова баня.
Има една история, че преди години във Вършец дошъл българин, който живеел в Америка. Искал с жена си да види курорта, защото чул, че тук се лекуват различни заболявания. Само след няколко дни жена му намерила лек, какъвто не открили в нито един американски щат. Така че славата на това място като дестинация на здравето не е случайна.
Ако попитате местните накъде да поеме в града, веднага ще ви отговорят да тръгнете към алеята на чинарите. Това е една от най-прочутите улици във Вършец. Пешеходната алея е известна с чинарите си, като може да видите и секвои на над 100 години. През лятото ще се насладите на прохладата и красотата там. Интересното е, че клоните на дърветата се сплитат по начин, така че образуват зелен тунел. Когато минавате от там, ще усетите, че сякаш сте завладени от магията на безвремието. Ще се насладите и на архитектура от 30-те години и вилите, останали от този период.
Красивите паркове са също емблематични за Вършец, защото правят от него зелен град. Затова не се изненадвайте, че вторият по големина парк се намира именно тук. Непосредствено до алеята с чинарите се намира и “Слънчевата градина”. Наречена е така заради алеите, които са разположени под формата на лъчи, а самата настилка отразява слънчевата светлина, заради което алеите светят. Там може да стоите с часове и да наблюдавате просто зеленината и дърветата.
Цялата централна улица пък предлага избор от заведения и механи, където може да отседнете и да си починете. Там можете да опитате нещо разхладително и традиционна българска кухня. Децата също ще останат доволни, защото градчето предлага различни атракции за тях. Така забавлението е гарантирано.
Библиотека по пътя
„Вземи, прочети и върни!“ Сигурно, когато се разхождате по улиците, ще ви изненада този надпис. Ще видите, че сте попаднали на улична библиотека. Дървена къщичка, в която има оставени книги за четене. Една страхотна инициатива, чрез която може да си вземете четиво за вкъщи и след това да го върнете на същото място. Това не се среща в много градове, нали? Няма как да не ви направят впечатление страхотните магазинчета за сувенири, от където можете да си купите различни неща.
122 години народно читалище
Когато се разхождате по улиците на града, не може да не забележите достолепната сграда на местното народно читалище. В началото на юни дори е отбелязана 122-рата годишнина от основаването му. Оказа се, че тържествата са били само ден преди да посетя това райско кътче. Както споделят местните хора - заслужена годишнина на едно огнище на българщината, разпръскващо вече повече от век светлината на просвещението и на културата. Различни фестивали в града пък пазят духа и традицията на миналото.
Палеопаркът - радост за малки и големи
От няколко месеца Вършец може да се похвали и с нова атракция - единствения по рода си палеопарк на Балканите. Той е разположен на един хектар в Боровия парк на града. Мястото е озеленено и пресъздава природната обстановка в тази част на Балканите преди около 2,5 млн. години. Представени са по-атрактивните видове гръбначни животни от тази епоха, известни от находището, открито край Вършец. Сред най-любопитните обекти в парка е Диорамата с площ около 12 кв. м. Тя пресъздава растителността, релефа и основните видове гръбначни в тази част на континента преди 2,5 млн. години. При разкопки край Вършец са установени около 140 вида гръбначни животни. Сред тях е открит вид дребен хищен бозайник и вид полевка, които са нови за световната наука.
Клисурски манастир - чудесно място за разходка
Чудесно място за разходка е Клисурският манастир, който се намира само на 12 км от Вършец. Той се намира в подножието на обвития в легенди връх Тодорини кукли. Основан е през първата половина на ХІІІ век и тогава е бил наричан Врещицки манастир заради разположението си в долината на река Врещица. През дългите години на съществуването си манастирът е бил разрушаван, ограбван и възстановяван няколко пъти.
В средата на ХІХ в. светата обител е възстановена с даренията на местните хора. Архимандрит Антим Дамянов от град Берковица се заема с възстановяването на манастира и през 1869 г. сам построява магерницата, а по-късно и параклиса „Свети Никола”. В периода 1887 – 1890 г. е построен и храмът „Св. св. Кирил и Методий”. Постепенно се оформя цял манастирски комплекс с храмове и стопански сгради. Клисурският манастир всъщност е едно от средищата за развиване на българската просвета и книжнина и за утвърждаване на християнската религия. След Освобождението (1878 г.), в периода 1936 – 1937 г., главната църква е реставрирана, а самоковски майстори изработват иконостаса. В двора на манастирския комплекс има аязмо, водата от което се смята за лековита. Манастирът „Св. св. Кирил и Методий” е действащ женски манастир.
Яна Йорданова
