А гентите на ФБР, които се обучават в борба срещу тероризма, използват примери от българския опит при обезвреждането на отвлечен самолет. Това стана ясно от документален филм „Балкан 013“, който е разработен от Националното географско дружество във Вашингтон съвместно с експерти от академията на ФБР в Куентико, Вирджиния.
Става дума за отвлечения през 1983 година самолет на БГА „Балкан“ от четирима младежи. Терористите искат да отклонят аероплана от маршрута му София – Варна и да стигнат с него до Виена, Австрия. Терористичният акт днес фигурира в архивите на Държавна сигурност и МВР като т.нар. Виенски случай. Преди 40 години четирима младежи организират отвличането на самолета с цел да се измъкнат от комунистическа България и достигнат до заветния Запад.
План
Това са 19-годишният тогава Лъчезар Иванов, станал известен по-късно като Лъчо Терориста, 22-годишният Красен Гечев, ученикът Ивайло Владимиров, който към онзи момент е едва 17-годишен, и 20-годишният Валентин Иванов, който пък е наборен войник в Българската народна армия. Четиримата съставят план за отвличане на самолет, който да пренасочат към австрийската столица, където имат намерение да се предадат доброволно. За целта набелязват по-малък самолет – АН-24, който изпълнява полет София – Варна. Планът им копира до голяма степен действията на поляк, който успява година по-рано да отклони самолета Бургас – Варшава и да кацне в Австрия. За това отвличане в тогавашна България само се говори като слух, но има пълно информационно затъмнение. Планът им се ражда в боулинга на НДК, емблематично място в София по онова време. Там Валентин и Ивайло научават от авери историята на поляка Збигнев Пурал. През октомври 1982 г. той отвлича самолет Ту-134.
Действие
Най-трудно младежите успяват да се снабдят с паспорти, тъй като Валентин като войник не разполага с такъв, а Лъчезар е изгубил своя. В крайна сметка успяват да вземат документи на познати, с които си приличат. От „Магурата“ купуват на черно 300 долара и 100 германски марки. В ресторант „Шумако“ четиримата теглят чоп кой да заплаши стюардесата Марта Константинова с нож. Късата клечка тегли 17-годишният Ивайло. Младежите успяват да се качат на борда, снабдени с джобни ножчета. Улеснени са от факта, че проверките по онова време са символични, а особено за вътрешни полети почти липсват. Около 15 минути по-късно планът им се привежда в действие. След раздаването на сладки и кафе стюардесата е повикана от Валентин, който започва да симулира повръщане. В момента, в който тя се приближава до него, той я сграбчва и опира ножа си в гърлото й. Ултиматумът им е самолетът да бъде пренасочен към Виена.
Развръзка
Българските власти само привидно преговарят с похитителите. Убеждават ги, че самолетът се отклонява към Виена, но всъщност им подготвят капан във Варна. Там ги очакват милиционери, предрешени като австрийски митничари. Спешно от МВР тогава намират двама души, които владеят немски език. Мъжът е милиционер, а жената продава билети на гише на аерогарата във Варна, но успява да се справи със задачата. За да осъществи плана, МВР организира токът на цялата морска столица да бъде спрян. Докато самолетът кръжи над Варна, за да изразходи гориво и за да симулира по-дълъг полет към Виена, на летището кипи трескава подготовка за кацането. Планът предвижда похитителите да бъдат подведени, че се предават на австрийски служители и щом пуснат заложниците, моментално да бъдат обезвредени от червените барети, които чакат в засада. След приземяването всичко върви брилянтно, до момента, в който Лъчо Терориста не забелязва, че мнимият австрийски митничар е облечен с яке, произведено в България. Побеснял крещи към останалите: „Излъгахте ни! Това не е Виена! Сега вече ще колим!”. Налага се мигновената намеса на спецчастите, които щурмуват самолета. Те нахлуват през багажното отделение и обезвреждат тримата младежи в салона на самолета. Разбиват вратата на тоалетната, където стрелят по Валентин секунди преди да пререже гърлото на стюардесата.
Последствия
Четиримата младежи получават между 7 и 10 години затвор. Освободени са предсрочно през 1989 година. Лъчо Терориста развива собствен бизнес. Основава дружеството “Бетон 1” с производствена база в “Люлин”. Става концесионер на централния плаж в Св. Влас. Съдружник е с висаджиите Мико Цанов-Цайса и Димитър Димитров-Маймуняка. Влиза в още бизнеси. Така до злополучния 7 юли 2015 г., когато е открит в автомобила си, прострелян в слепоочието с личното си оръжие. И досега е спорно дали сам е посегнал на живата си или са му помогнали. Не по-различна е съдбата на ортака му Красен Гечев. През 1992 г. Красен си вади копие от делото, което му е необходимо за американските емиграционни власти. Желанието му е атентатът да му бъде признат за актив, но американците му отказват виза. Присъединява се към ВИС и бързо се издига, но се говори, че действал зад гърба на големите босове. През пролетта на 1998 г. Красен е намерен обезглавен на Витоша. Ивайло Владимиров-Кучето обаче успява да стигне до САЩ, където се установява. Замесва се с тамошния ъндърграунд обаче и в края на 1990-те е тикнат в затвора с дълга присъда, която излежава и до днес. Следите на четвъртия участник – Валентин Иванов, се губят. В първите години на демокрацията също се захваща с бизнес, попада и в силовите групировки, но след това емигрира във Великобритания. Повече за него не се знае.
Царски офицер е първият похитител
Първият случай на отвличане на самолет в България е на 30 юни 1948 г., ден след като Българската гражданска авиация навършва 1 година от създаването си и от пускането на първата редовна линия София-Бургас. По нея лети пътнически самолет на „Табсо" - "Юнкерс ¬52". Екипажът е от двама пилоти, радист и борден инженер, но само един от тях е въоръжен. По онова време още не е имало стюардеси. Похитителят е бившият царски офицер от военновъздушните сили Станимир Михалакев. Бившият летец отклонява самолета към Турция. На летището в Сан Стефано се предава на турските власти, които след съдебен процес на 14 юли 1948 г. дават убежище на Михалакев и част от желаещите пасажери като политически бегълци.
Захари Белчев
