Р усенецът Тодор Керчев-Паная ще преплува 9 километра по река Дунав в чест на 90-ия си рожден ден.
Така ветеранът, който е носител на над 300 медала в дългогодишната си кариера, ще тръгне към столетието си, а приятелите му пожелават и него да го отбележи по същия начин. Пък и нека се спазва традицията - за 80-ия си юбилей Паная преплува 21 километра по Дунав за малко повече от три часа. Десет години по-късно, в неделя, 31 юли, ветеранът ще стартира маратона си от водите на реката край хижа „Приста“, а на посрещачите е казал да го чакат след около час на брега под хотел „Рига“ в Русе.
Сила
„Като ходя по земята, краката ми вече натежават, понякога се и кандилкам, но не е така, щом вляза във водата. Там се чувствам млад и мога да плувам с часове, без да усещам умора“, разказа пред „Телеграф“ ветеранът, когото намираме да тренира в един от откритите плувни басейни на Русе. Свикнал е да го питат защо прякорът му е Паная. Носи си го от далечната 1951 г. и с него е по-известен, отколкото със собственото си име. Получил го на едно състезание в София, на което излязъл победител с някакъв си особен, непознат, само негов стил на плуване. Бил самоук, нямал треньор да го обучава, но успял да пребори класните плувци на 1500 метра на първенството на ЦС на профсъюзите. Тогава един от победените му подметнал подигравателно: „Какъв е този твой панайски стил на плуване?“. И оттогава Паная, Паная, така и останало...
История
Да не мислите, че щом има толкова много медали, Тодор Керчев си е изкарвал хляба с плуване? Нищо подобно. Той е един от най-дългогодишните работници в славния Корабостроителен завод в Русе, който безславно бе затворен неотдавна. Започнал работа в предприятието като монтьор още от ученик и се пенсионирал през 1992 г., пак като монтьор. Имал две-три години работа в друг русенски завод, но пак се върнал в корабостроителницата и така до края на трудовия път.
Научил се да плува на шестгодишна възраст във водите на река Русенски Лом, която минавала край родното му село. През 1932 г., когато Тодор се е родил, днешният русенски квартал „Долапите“ бил още село. Заедно с други хлапетии скришом от родителите играели в Русенски Лом и така се научили да плуват. От този приток на Дунав тръгнала дългогодишната плувна кариера на Паная. В трети клас учителката ги завела край хижа „Приста“ и позволила на децата да се потопят в Дунав, но да не влизат навътре.
Детство
„С един друг калпазанин като мене решихме да преплуваме ръкава до остров Люляка. Това са 500-600 метра. Учителката, естествено, не може да ни извади от средата на водата. Стигнахме до Люляка и тъкмо да тръгнем да се връщаме обратно, излезе един вятър, появиха се едни вълни и ние се уплашихме. По едно време край острова мина лодкар и той ни откара до отсрещния бряг. Там можете да предположите как реагира госпожата ни“, разказва за първите си години в плуването Паная.
Съревнование
Първото му състезание е през 1950 г. в лимана на Корабостроителния завод. Всяка вечер след работа 18-годишният тогава Тодор плувал там да отпусне напрежението. Негов колега го забелязал и го подканил да участва в първото градско състезание в Русе, което щяло да се проведе в същия този лиман. В деня на надпреварата организаторите опънали четири коридора, наскачали юнаците във водата, а първи на 100 метра свободен стил станал работникът Тодор. След тази победа младият плувец тръгнал по първенства в страната и в чужбина. През 1954 година се класирал на трето място в републиканско първенство на 1500 метра.
Дисциплини
Силата на Паная е в дългите дистанции - 800 метра и 1500 метра, и в маратона, където се изявява от 1960 г. След много участия усъвършенства техниката си и започва да владее всички познати стилове извън „панайския“. През 1966 г. се състезава в Световното първенство по плувен маратон на Охридското езеро и получава бронзов медал. Това е и най-дългото разстояние, което е преплувал - 36 километра. Награден е от шейха на Кувейт Абдуллах III Ал-Салим Ал-Сабах с купа и скъп водоустойчив часовник Rolex. Шейхът дал на победителите и плик с долари, но Тодор не успял да види каква е сумата. Още щом взел плика с парите, ръководителят на нашите състезатели се приближил и му казал: „Я го дай насам“. После му изпратили в Русе 100 лева. Паная не си спомня какво си е купил с тях, но ролекса си пази като много скъп спомен. Часовникът се навива на всеки 48 часа и продължава да работи безупречно.
Рекорди
След онова първо състезание през 1950 г. Паная не е спирал да участва в различни първенства. Рекордьор е на Полша на 1500 метра свободен стил за над 80-годишни плувци. Първенец и носител е на златни отличия в много международни турнири за ветерани - Флоренция (Италия), Търговище (Румъния), Главице (Полша), Одрин (Турция), Кавала (Гърция) и други страни.
И тъй като медалите вече са над 300, започнал е да подарява по един на близките и на приятелите от плувния клуб за ветерани „Ирис“ за рождените им дни или по повод на други техни лични празници. Точно на 25 юли, когато навърши 90 години, Паная събра колегите си от клуба да ги почерпи за юбилея, а те му подариха телевизор, за да гледа с удоволствие любимите си първенства по плуване и футбол.
Жанета Йорданова
