З а него казват, че е изключителен перфекционист. Никой не може да отрече, че е опитен администратор. И кариерата на 55-годишния юрист Росен Желязков говори за това. Той се изкачва непрекъснато по стълбичката - тръгва от Столичната община, минава през министерски пост, за да стигне до върха на държавата.
След дълги преговори между двете големи коалиции ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ най-сетне Желязков успя да оглави парламента. Кандидатурата му бе подкрепена от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и „Има такъв народ“. БСП, ДПС и "Възраждане" бяха против. Всъщност това е вторият път, в който Росен Желязков се устреми към този стол. Той бе номиниран няколко пъти да оглави 48-ото народно събрание, но не успя. Така бе само заместник на тогавашния председател Вежди Рашидов, който бе компромисното решение.
Сега Росен Желязков ще трябва да е още по-дипломатичен и да намери верния тон към колегите си. Защото задачата му няма да е лека, още повече че след три месеца може да бъде сменен от Никола Минчев от „Продължаваме промяната - Демократична България“. За това се договориха при разговорите двете коалиции, но при условие, че парламентът работи. Дори набелязаха обща законодателна промяна.
Диалог
Сега за пореден път Росен Желязков ще покаже дали може да води диалог. След като бе избран за председател на новото Народно събрание, в словото си изтъкна, че моментът не е за патос и тържество.
„Всички осъзнаваме отговорността - очакванията на обществото за сигурност, справедливост и стабилност. Това предпоставя да знаем и да водим процесите в посока, която отговаря на девиза на тази сграда, да създаваме съдържание, и то с изразни средства, които отговарят на честта и достойнството на тази институция“, каза Желязков от трибуната в пленарната зала.
Според негови колеги в годините е доказал, че може да е дипломатичен.
Роден е на 5 април 1968 г. Завършва право в Софийския университет. В началото на кариерата си е последователно юрисконсулт, старши юрисконсулт, секретар и кметски наместник в столичния район "Средец" (1994-1995 г.). След това е зам.-кмет с ресор "Законност и контрол" на район "Лозенец", а от 2003 до юли 2009 г. е секретар на Столичната община. Познатите му смятат, че най-голямото му предимство всъщност е, че е минал по всички стъпала на администрацията. След като Бойко Борисов става премиер през 2009 г., Желязков преминава през различни постове в Министерския съвет - бил е главен секретар на правителството, шеф на Държавната агенция за електронно управление и на Комитета за регулиране на съобщенията. Казват, че Борисов бил впечатлен от качествата му и затова го кани да отиде с него в Министерския съвет. Точно тогава става главен секретар. Макар и в сянка, всъщност длъжността е сред най-важните в държавата, защото без негов подпис не може да мине нито едно решение.
Костинбродската афера
Името на Желязков обаче беше замесено и в скандали. Това стана през 2013 година при т.нар. „афера Костинброд“. В деня за размисъл преди предсрочния вот прокурори нахлуха в печатницата в Костинброд, която подготвяше бюлетините за вота. Акцията беше организирана по сигнал на Мая Манолова, която тогава беше още в БСП. ГЕРБ бяха обвинени, че готвят изборна измама, за да спечелят вота, а Желязков беше подсъдим повече от година заради това, че като главен секретар на служебното правителство не е упражнил контрол върху отпечатване на бюлетините. Беше изтъкнато, че това е довело до произвеждането на около 350 хиляди бройки повече и с цел облага на печатницата "Мултипринт". През 2015 г. обаче Желязков бе оневинен. Тогава магистратите постановиха, че не е имал за цел да набави облага в полза на печатницата. Съдът отхвърли и обвинението, според което Желязков не е осигурил строг контрол върху бюлетините. След решението той заяви: „Моралната справедливост чрез акта на съда намери своето обществено потвърждение“.
Така след като изчиства името си, Желязков отново стъпва на сцената. През 2016 г. става председател на Държавна агенция "Електронно управление". От януари 2018 г. до април 2021 г. пък е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в последното правителство на Бойко Борисов. Той сменя подалия оставка Ивайло Московски. Точно тогава му се падна и нелеката задача да се бори с пакета „Мобилност“. Желязков бе категоричен, че Европейският парламент гласува изцяло рестриктивни текстове, което за пореден път доказвало, че целта е преразпределяне на пазарни дялове, а не подобряване на социалните условия на труд на водачите. По време на пандемията пък помогна на таксиметровите шофьори за намаляване на патентния данък. Тогава също бе изтъкната неговата диалогичност.
Свири на китара
Известна е любовта на Росен Желязков към рока. Той свири на китара и признава, че всичко започва още в 4-ти клас, когато все повече хора у нас започват да слушат западна музика. Тогава се опиянява от „Цепелин“, „Блек Сабат“, както и „Дийп Пърпъл“. Това е достатъчно да го запали. Прави първата си група като ученик в испанска паралелка в София. Още помни физкултурния салон. Директорът им дава помещение, за да има гимназиална група. Тогава правят и импровизирани концерти.
Преди две години пък представи авторското парче на групата му R&Bo, което се казва „Да те имам". Композитор на сингъла е неговият приятел от детството Борис Павлов, който е и съпруг на певицата Есил Дюран. Желязков тогава разказа, че с песента си пожелава универсални неща - здраве, семейство, приятели. Той свири и по време на концерт на самата Есил.
Известна е и другата му голяма страст - високите скорости. Мнозина знаят, че докато беше министър на транспорта, той ходеше на работа с мощния “Харли Дейвидсън”.
Потомък на Капитан Петко войвода
Интересен факт е, че дядото на Росен Желязков по майчина линия Георги Киряков е чепеларец, потомък на Капитан Петко войвода. Прадядо му по майчина линия - Сава, също е патриот. Другият му дядо, по бащина линия, е свещеник до 1944 г., след което се мести в София. Баща му е бил учител в Смолян, където в местната гимназия се запознава с майка му, която е още ученичка.
Яна Йорданова
