А гротуризмът и пътешествията с лодки до островите в лагуната на Венеция са новият тренд в Северна Италия. Тази тенденция се наблюдава от около десет години. Гостите вече избягват силния туристически сезон и предпочитат да идват през декември и януари, когато няма тълпи. И очевидно това е само малка част от нагласите на света в третото десетилетие на 21 в.
Тишината на селото
Туристите, преситени от рекламния крясък и индустриалните удобства и безличие на градския живот и хотели, търсят тишината на селото, красотата на старите селища с история, но и вкуса на храната, произведена пред очите ти. За това увлекателно разказва Матео Бизоли, който е потомък на една от най-старите фамилии в района, които произвеждат вино от незапомнени времена. Като се започне от най-висококачествено просеко, та се стигне до топчервени вина от сортовете каберне и мерло. Днес Матео отговаря за най-новия проект на Бизоли. Това е лозе от древен сорт, което се намира на остров Мадзорбо, близо до Венеция, но достатъчно отдалечено. Дотолкова, че местните хора се гордеят с факта, че са съвършено различни от венецианци. Имат друга култура и живот, който е селски. Изцяло ориентиран към оцеляване на местната природа в лагуната, история, лозарство, овощарство и градинарство.
Да си приказват
Но защо идват хората при вас? Те идват, за да си приказват, да получат опит и да споделят такъв. Поводът е да опитат от нашето вино и храна, която приготвяме тук и е от зеленчуци и подправки, които си отглеждаме и са буквално пред очите им. Но всъщност да чуят за историята на това място не чрез обичайната туристическа беседа, а с естествен човешки контакт, усмихва се Матео. Всъщност хората искат да чуят вътрешния си глас, докато седят до лозето, бавно се наслаждават на гледката на най-старата камбанария в Европа и бавно си приказват за обикновени неща, спокойно обясни младият Бизоли.
Солта се вдига
Днешните потомци на фамилията Бизоли са усетили не само новите настроения на човечеството, но не са затворили очите си и пред климатичните промени, на които съвременните сортове лози и овошки все по-малко издържат. Тази година е била толкова тежка за насажденията, че в края на юли листата на лозето на острова са окапали още през юни. Причината е, че зимата е била изключително суха, а лятото горещо. Когато не вали, нивото на солта в почвата се вдига и растенията страдат. От една страна, солите тук дават специфичност на гроздето, но когато няма дъжд, те стават опасни.
Издирване
Въпреки това лозето успява да издържи и въпреки че е половината от реколтата, това, което е оцеляло, стопаните считат, че ще даде много добро вино, защото най-добрата реколта се получава, когато лозите са страдали.
Цялото лозе, което е около 0,8 ха, е изцяло от древен местен сорт Дорона, който местните монаси са отглеждали векове на островите. През 1966 г. при голямо наводнение Дорона изчезва. През 2002 г. фамилията Бизоли идва на остров Мадзорбо, за да започне да произвежда нов вино освен традиционните, с които е познато в най-северните райони на област Венето. Тогава решават да възкресят древния местен сорт Дорона с идеята, че след като е издържал векове, ще издържи на днешните промени в климата. Градската управа и местните власти се включват в проекта. Така започва издирването на оцелели лозички Дорона на всички острови. Търсят години наред. Успяват да намерят няколко оцелели растения. Засаждат ги и развиват цяло лозе на Мадзорбо.
ДНК тест
ДНК тест доказва древността на този сорт. Предполага се, че съществува от повече от 1000 години, а историческите следи сочат, че на островите е имало лозарство преди поне от 2 хиляди години. Изследването показва, че Дорона е изцяло местен и няма нищо общо с традиционните и известни италиански Гарганика и Требяно. Семейството произвежда от него годишно 2000 бутилки бяло вино и още толкова от другите им лозя на остров Санта Кристина, където е червено, от 60-годишни лозя с каберне и мерло.
Златен етикет
Бутилката е ръчно направена от стара занаятчийска фамилия от съседен остров, която работи венецианско стъкло. Етикетът е златен, но изработката е изключително естетична, в нея няма и намек за вулгарност и е занаятчийска изработка. Самата тя е истинско произведение на изкуството. Виното напомня на най-високачествените домашни вина, със свежест, но и топлина на ароматни плодове. Експертите твърдят, че има нотка на праскова. Една бутилка струва 160 евро. Клиентите могат да си я купят само от производителите. Фамилията категорично отказва да си прави реклама по традиционните начини, които ползват индустриалните производители, както и да влизат в търговските вериги. Понякога разказват интересни истории пред Си ен ен и Би би си, както и на журналисти, които идват на престурове. Имат си собствен сайт и са популярни в социалните мрежи.
Манастири
Едно от най-големите предимства на мястото е неговата богата история. Смята се, че в античността името му идва от Главния град и така остава Мадзорбо. Всъщност първо тук идват от друг остров днешните венецианци. По-късно се преместват в днешна Венеция. А Мадзорбо остава да се развива като селски район, с овощарство, лозарство и градинарство и съответно с по-беден живот. На острова, който е бил с около 5 хил. Души, е имало 20 църкви и манастири, някои от които от 8-и век.
Монасите са отглеждали лозя, но към 1400 г. приключват. По-късно, когато нахлува Наполеон, много от фамилиите се скриват в църквите и манастирите и така оцеляват. В момента на острова е оцеляла малка стара църква и най-старата известна в Европа камбанария. Тя е от 14-и в. и се намира сред лозето на Бизоли. Тя е гордостта на фамилията и на целия остров. Слушайки вдъхновените разкази на стопанина, човек би си задал въпроса, кое за него е по-ценно - камбанарията или лозето. Но за един италианец отговорът е категоричен. И двете, едното без другото не може.
Морска сол вместо пестициди
Неписан закон за земеделците в лагуната е да използват изключително природни практики в работата си. Основна задача е да съхранят природния баланс в лагуната. При отглеждането на лозето не се използват никакви пестициди, защото солта от морето пази от плевели. Тя идва по естествен начин, обясни Матео. Въпреки че ползват природни методи, те не са регистрирани все още като биопроизводители, като една от причините, които посочиха, е огромната бюрокрация в Италия. В ресторанта към лозето има ресторант „Зелен Мишлен“ и при приготвянето на храни не се използват никакви пластмасови съдове. Причината е, че именно пластмасата е задръстила каналите и вдига нивото на водите в района, обясни домакинът. Целта на местните хора е да пазят околната среда по всички възможни начини.
Зеленчукови градини за възрастните хора
Любопитно е да се научи, че лозето има няколко вида почви, като всеки парцел в зависимост от състава и височината, на която се намира, дава и специфика в плода, въпреки че сортът е един и същ. По принцип в района лозята се садят на по-високите места, за да се защитят от евентуални наводнения. В лозето на Бизоли пък има канал. Идеята е, когато започне да вали обилно, по естествен начин чрез този канал излишната вода да отива направо в морето.
В дъното на лозето има специални парцели със зеленчукови градини, които се отглеждат по метода на пермакултурното земеделие. Там възрастните хора на острова идват да си отгледат различни зеленчуци.
Светлана Трифоновска
