С трастите около проекта на еврорегламент за растенията, продукт на генно редактиране, популярни като „ново ГМО“, тепърва ще ескалират, очевидно е, че това ще е полето, на което ще се води оспорваната битка за място в парламента на Европейския съюз. Ако знаем коя партия как е гласувала, това ще ни каже много за бъдещите резултати. Това коментира експертът по биоземеделие, който е член на УС на международна федерация на биодвиженията, пред „Телеграф“. Поводът бе изслушването на министъра на земеделието Кирил Вътев в комисията по земеделие към Народното събрание миналата седмица за това каква е позицията на страната ни относно регламента за новото ГМО.
Въздържал се
Въпреки че на първо четене в Европейския парламент регламентът мина „на косъм“, доскоро не бе ясно какъв вот са дали български българските евродепутати, защото всеки изразява партийната и личната си позиция. Оказа се, че нашите представители са гласували предимно против и въздържал се, а официалната позиция на България е „въздържал се“ на заседанието на Съвета на министрите, обясни Кирил Вътев. Важно е да се подчертае, че страната ни е настояла, ако се позволи отглеждането на растения от типа „ново ГМО“, то това да бъде изписано на етикетите, поясни агроминистърът, но не стана ясно дали става дума само за семената или за и за храните, в които тези растения ще бъдат вложени.
Замразен
Любопитно е да се научи как въпреки че регламентът е минал на първо гласуване в ЕП, неговият статут към момента е замразен. Причината е, че Съветът на министрите към общността го е отхвърлил, поясни държавен експерт от Министерството на земеделието. Също, че Люксембург, която е била първоначално „въздържала се“ е сменила позицията си на против.
Според агроминистъра какво мисли България в общия план не е толкова важно, защото на ниво Съвет на министрите имаме твърде малък дял в решенията, който се формира на база брой на населението най-общо. Тежестта на нашия глас в момента е 1,53 %, а решаващи са страни като Германия, Полша и др. Така или иначе в момента не се водят преговори по „изнервящия“ между Брюксел, който го внесе, ЕП и Съвета на министрите, а по него се работи в КОРЕПЕР или Комитета на постоянните представители, който е помощен орган към Съвета на министрите.
Уточняваме, че това е звено, което започва да работи всеки ден след 17 часа и преценява кои са приоритетните въпроси, по които ще се работи.
Популярност
Най-общо аргументите за това са неяснотите както за учените, как ще въздействат тези растения на човешкото здраве и природата, поради липса на естествен опит, така и естествената съпротива на голяма част от европейското общество срещу ГМО и респективно новото ГМО. Идеята е темата да се направи популярна, така че в крайна сметка европейците да вземат информиран избор.
Освен страха от непознатото и неочакваното, което за мнозина е и противоестествено, най- големият подводен камък се оказва контролът на пазара на семената, продукт на геномни техники, стана ясно от думите на Кирил Вътев. Земеделски експерти коментираха пред „Телеграф“, че това е най-апетитната хапка в регламента, защото идеята е да печели този, който държи патента на такива семена. В един момент може да се окаже, че всеки, който притежава нива или поляна и в нея са попаднали такива растения случайно, може да се окаже, че без вина виновен, ще плаща авторско право, бе нагледното обяснение.
Горещи страсти в комисията по земеделие
В интерес на истината повечето от депутатите в Комисията по земеделие с малки изключения се оказаха като противници на новите технологии. Румен Христов заяви, че Япония и САЩ, където се отглеждат, може и да има нужда от НГТ, вероятно защото нямат нужните качествени почви и климат. България обаче няма такъв проблем по отношение нито на климатични особености, нито на почви и е благословена с условия за земеделие. „Нашият път е биоземеделие и конвенционално земеделие, ние нямаме нужда от ГМО“, категоричен бе Христов, който е и бивш министър на земеделието.
След разгорещен дебат в комисията по земеделие попитан „новото ГМО“ ли е най- важният проблем за България, министърът на земеделието Кирил Вътев отговори: „Веднага ще ви отговоря, най-важният проблем за България е напояването, защото без него няма земеделие“.
Светлана Трифоновска
