0

В лажното време е идеално за бум на гъбите из горите.

Цената им тази година обаче се срина. А главната причина е, че основните ни конкуренти на европейския пазар – Сърбия и Македония, изкараха изключително богата реколта.

Това съобщи пред „Телеграф“ председателят на Управителният съвет на новоучреданата Българска асоциация „Горски гъби“ Юлиан Колев. Тя е правоприемник на старата асоциация за преработка на гъби и плодове и единствената, която обединява бранша.

Тазгодишната кампания по изкупуване на диви гъби започна със закъснение от около две седмици. Причината е хладното време през май. „В планината е още студено. На надморска височина над 1000 м гъби все още няма“, каза Колев. Пикът на кампанията предстои в следващите две седмици.

Пик

Сезонът на изкупуването на гъби е от 1 май до 30 октомври. В началото то върви слабо. Юни обаче е един от най-силните месеци, така че тази дейност навлиза тепърва в разгара си.

Гъбите искат много влага и би трябвало дъждовното време да е изключително благоприятно за появата им. Това обаче само донякъде е така. Защото освен влага гъбите имат нужда и от слънце. А такова се появи едва в последните дни. Влагата дойде, но топлината закъсня и не можахме да се възползваме от тези дъждове. За да имаме реколта, температурите трябва да са от 15 до 25 градуса. Валежите ги имаме, но допреди седмица беше доста студено, посочи Юлиан Колев. В момента най-богата реколта има в района на област Монтана, около Ботевград и около Гоце Делчев. Има добър добив от пачи крак, но тази от манатарка количествата са още оскъдни, защото планината не се е стоплила достатъчно.

Около 10 000 души у нас се изхранват с бране на гъби. Пунктовете, които ги изкупуват в цялата страна, са около 300. Официална статистика колко диви гъби се изкупуват у нас няма. Но се знае, че над 98% от тях отиват за износ. Останалите се предлагат основно в ресторанти у нас. Нямаме традиции да консумираме диви гъби.

Плюс това те са скъп продукт и трябва да може човек да си ги позволи, посочи шефът на асоциацията. Затова почти цялата ни продукция заминава за европейските страни, основно за Италия, Германия и Франция. Главните ни конкуренти на тези пазари са съседните страни Македония, Сърбия, Румъния и Турция.

Предлагане

Заради богата реколта на конкурентите ни обаче тази година изкупните цени са доста ниски. Предлагането е по-голямо от търсенето и поради тази причина цените са с 40% надолу спрямо миналогодишните, каза Юлиан Колев. Така например пачият крак се изкупува по около 5,50-6 лева. Докато миналата година бе по 8-8,50 лева за килограм. Манатарката пък в момента е в минимални количества. Сега се изкупува още челядинка, майска гъба, от която имало добра реколта през април и май. Очаква се появата на булка гъба, тръбенка – общо около 10-12 вида. Най-масовата гъба е манатарката, следвана от пачи крак, обясни още Юлиан Колев.

Стотици семейства в общините Белица и Якоруда разчитат на гъбите, билките и диворастящите плодове, за да припечелят допълнителни доходи през летните месеци. Те се възползват от близостта си до планините Рила и Родопите. В момента обаче гъби почти няма. В този район най-често срещаните гъби са челядинка, пачи крак и манатарка. Честите валежи спомагат да расте най-вече пачият крак, но все още няма много и от него по горите. Що се отнася до манатарката, то тя обича много слънцето, а заради дъждовете температурите през нощта са по-ниски от необходимото.

Манатарка

"Манатарката расте нощно време, другите видове растат и през деня, и през нощта. Тя иска топлина, трябва да е поне 17 градуса и през нощта, за да тръгне растежът. При много слънце може шапката на тази гъба един ден да е 2 см, а само след ден да е 5 см, толкова бързо може да расте. Манатарката в иглолистните гори е по-качествена, защото в нея има повече калории", твърди 59-годишният гъбар Али Рункьов от белишкото село Краище.

Миналия месец излязла челядинката, но също в малки количества. Изкупната й цена била около 4-5 лева за килограм. Този месец ще е на пачия крак, който обича и влагата, и топлото. За да си добър гъбар, трябва да имаш здрави крака. По горските пътеки се поема по тъмно, защото се бере до обяд, че после става много горещо. Ако някой има късмет и попадне на много гъба, се прибира по-рано, за да я предаде. Другите обаче изкарват по 8-10 часа в гората.

"Гъбата е много лъжовна, намериш две-три в даден район, продължиш напред с надежда за още, но се окаже, че вървиш с часове, а нищо не си набрал. Има и дни, в които с късмет може да набереш и 100 килограма”, споделя Али Рункьов.

110 лв. е цената на черния трюфел

Няколкото пункта в Североизточна България към момента изкупуват единствено черен трюфел, показа репортерска проверка на „Телеграф“.

За първо качество цената на деликатесната гъба е 110 лева за килограм, а за второ – с 10 лева по-малко. В Русе на две места събирачите на трюфели могат да предадат стоката си. В Разград изкупвателните пунктове са три. Количествата, които приемат, не са големи.

Три фирми изкупуват във Варненско

Три фирми са оторизирани от ОДБХ да изкупуват диворастящи гъби и трюфели на територията на Варненска област. Заради капризите на времето засега кампанията в малките общини, където има обилна горска растителност, е слаба, коментират от бранша. Все още не са разкрити всички пунктове за изкупуване на гъби, но сезонът предстои. Търговците казват, че очакват по-голяма реколта, като обещават и по-високи изкупни цени в сравнение с миналогодишните, без да конкретизират. „Гъбата не е основен продукт, не е жизненоважна храна, а деликатес за хората, затова цените стават все по-високи“, обясняват специалистите. Признават обаче, че им липсват обучени работници за събиране на гъби и това се оказва основният проблем в бранша. Разчитат на безработни хора от малцинствата, които искат да припечелят някой лев.

По темата работиха: София Симеонова, Владимир Симеонов, Жанета Йорданова, Добромир Радушев