Ш арената кокошка с месо като на дива е най-търсеният продукт сред стопаните, които искат да си отглеждат пилета за месо и яйца в малки ферми. За това разказа проф. д-р Митко Лалев от земеделския институт в Стара Загора. Шарената кокошка е създадена от екип генетици и селекционери под негово ръководство, разказа той пред „Телеграф“ по време на празника на земеделската наука, който се проведе в двора на Селскостопанска академия в навечерието на Димитровден в София. По традиция пред красивата сграда на академията на повече от 100 г. учени от различни институти и опитни полета от цялата страна представиха новостите и най-новите си продукти. По традиция едни от най-посещаваните щандове бяха на земеделските институти в Стара Загора и Земеделския институт в Шумен. Изобилие от месни и млечни продукти се бяха разположили върху щандовете, а посетителите минаваха и опитваха с огромен интерес блюдата. Те включваха различни печени птици, пуйки, зайци, агнешко, печено прасенце, луканки от биволско и свинско месо, сирена, млека и пр.
Огромни
Шарената кокошка, създадена от екипа на проф. Митко Лалев, на научен език е под името Линия И. Тя е комбинирана и за яйца, и за месо, като месото на петлите достига около 5,5 кг, а на женските около 4 кг кокошка. Стопани от цяла България буквално се редят на опашки, за да си вземат от института пиленца от нея, които си отглеждат в стопанствата, разказа професорът. Тя е много красива и има вкус на дивечова птица, а оперението й притежава всички цветове на дъгата. Пиленцата започват да се продават още през март.
Проекти
Учените от Стара Загора и Шумен имат успешни съвместни проекти, свързани с употреба на соргото като храна на животните. Ученият разказа, че експериментът със сорго е постигнал забележителен ефект при пилета бройлери за месо. Зърнената култура е богата на протеини, лесно се усвоява, а резултатът е, че групите птици, хранени с него, са дали най-добра и качествена жива маса, като са наддали на килограми, но месото не е толкова мазно. В момента провеждат експеримент с кокошки носачки, които се хранят със сорго, и ще изследват как фуражът се отразява на яйцата.
В Стара Загора е приключил друг интересен проект, при който са използвали инсекти за храна на бройлери и кокошки носачки. „И тук ефектът беше отличен ефект по отношение на растежните способности на птиците, а яйцата бяха по-жълти. Явно мазнините на инсектите имат по-добър оцветител“, коментира резултатите проф. Лалев. Според него недостатъкът в случая е, че става дума за демоверсия и материалите са скъпи, също така ще бъде узаконено за храна на птици, защото все още в България то се ползва само при риби, кучета и котки.
Друг проект е влиянието на чистата вода, като на птиците е давана алкална, водородна вода и пречистена на магнитна основа. Ефектът е видимо подобряване на имунната система, а резултатите могат да се ползват включително и за борба със салмонелата.
Апаратурата, която са ползвали, са от пловдивски фирми, като един от апаратите струва 6 хил. лв, но инвестицията напълно си заслужава, защото подобрява пречистената вода, здравните показатели и е ефективна срещу салмонелата, която може да е скрита и ако месото не се обработи добре, може да зарази хората, обясни професорът.
Успех
Един от безспорните успехи на учените от Шумен са добивите от сортовете сорго, които са отчели тази година, при това без поливане. За справка при тазгодишната суша соргото е пуснало около 200 кг от дка, докато царевицата едва 40 кг от дка. За това разказа доц. Станимир Енчев пред „Телеграф“. Припомняме, че България бе включена в европейски проект за сорго през 2017 г. като сухоустойчива култура, но нашите фермери се отказаха да участват в полза на царевицата. Соргото се доказа и като отличен фураж, който доставя много протеини и при угояване дава по-малко мазнини. Доц. Енчев даде пример с унавската бяла свиня, порода, която почти е изчезнала в България, но има стадо в института в Шумен. Тя по традиция е по-мазна и е подходяща за сушени колбаси, но хранена със сорго, месото й е по-малко мазно.
В института има и стадо от прочутите биволи Българска мура, от които се прави и много търсената биволска луканка. Учените наблюдават и оцеляването на автохтонната порода Източнобалканска свиня, заплашена от изчезване заради АЧС. В момента едно стадо се намира в база на ССА в района на Бургас при по-специфични условия, за да бъде защитено от изчезване.
Земеделският институт в Шумен представи и разработки на петмез от захарно цвекло, продукти със стевия и др.
За пуканки: Черната царевица е с най-нежна люспа
Със сухоустойчиви сортове посрещна 100-годишния си юбилей Институтът по царевица в Кнежа. На щанда на изложението в двора на Селскостопанската академия обаче най-голям интерес предизвикаха сухоустойчиви хибриди за пуканки. Царевицата е с различни цветове - бяла, червена, жълта, но най-търсената е червено-черната, защото люспичката е най-нежна. За това разказа пред „Телеграф“ Борислава Бачийска, асистент в института.
Критична
„Няма да се хвалим, защото годината е много критична. Три месеца нямахме валежи, а в продължение на 40 дни температурата беше между 35-38 градуса, а имаше дни, в които минаваше 40“, сподели шефът на института Наталия Петровска. Имало е стопани, които са имали лоши резултати, дори и с поливане. Но без напояване няма да се справим, ако следващата година е такава, допълни Петровска.
Щадящо
Класическото напояване с канали, които в района вече не съществуват, не е ефективно при тези високи температури, а и заради високата цена на водата. От института започват да изграждат капково напояване върху 10 дка ниви, което е най-щадящо за растенията. Съоръженията ще са на площите, където са родителските компоненти. А целта е да не загубят селекцията, върху която работят десетки години.
Светлана Трифоновска
