М илиарди субсидии, но срив в продукцията. Имаме най-хубавите условия - слънце, почви и вода, но магазините са пълни с турски домати и полски ябълки. А родната продукция е само за цвят.
Това е състоянието на земеделието, като теглим чертата от времето, когато сложихме край на плановата икономика и положихме основите на пазарната. И това не е носталгия по социализма, а резултат, който отчита и статистиката.
Безспорно след влизането ни в ЕС и изсипването на милиарди субсидии някои отрасли процъфтяват. Това се отнася най-вече за зърнопроизводството. В зеленчукопроизводството обаче родната продукция трудно може да се конкурира със силно субсидираното чуждо производство.
Данни
Статистическите годишници на Националния статистически институт съхраняват данните, които ясно показват какъв срив в производството е настъпил за редица традиционни за България култури.
2022 г. ще се запомни с това, че реколтата от домати отбеляза историческо дъно. Този антирекорд вероятно ще бъде „подобрен“ през настоящата година. Това става ясно от прогноза в последния бюлетин на Центъра за изследвания в селското стопанство (САРА). Първоначалните предвиждания на центъра са, че реколтата от домати ще спадне с 3% на годишна база до 105 000 т. За сравнение, през 1989 г. продукцията е била около 8,5 пъти по-голяма, като е възлизала на 873 000 т.
Оказва се, че към момента вносът на домати е почти колкото производството ни. Данни на Евростат показват, че през миналата година сме внесли близо 90 000 т. Износът ни губи позиции и е надолу с 12% до 14 000 т.
За цвят
Наскоро пловдивският земеделски производител Красимир Кумчев, наричан Краля на ябълките, хвърли бомба в социалните мрежи, като обяви края на своята ябълкова приказка. Той изкорени градините си, след като години наред предупреждаваше, че ябълкови насаждения у нас скоро няма да останат, а българският плод е само за цвят в големите вериги. Данните на статистиката показват, че производството на ябълки в момента е почти наполовина на това, което е било през довоенната 1939 г. И десет пъти по-малко от това, с което навлизаме в демокрацията през 1989 г.
Ето какво сочат числата. Според информацията на земеделското министерство през миналата година България е произвела около 43 000 тона ябълки. В края на 30-те години на миналия век родните овощни градини са родили 76 000 тона продукция. А през 1989 г. реколтата е била вече 458 000 тона.
Вино
Гордеем се, че българските вина са посрещани добре едва ли не навсякъде по света. Но статистиката сочи, че и производството на грозде се сгромолясва. От винените сортове лозя през миналата година са добити 170 238 тона продукция. За сравнение, през 1939 г. лозята са родили 546 000 тона грозде. През 1975 г. реколтата е възлизала на 708 000 тона, а през 1989 г. - на 587 000 тона.
Към момента производството на десертно грозде е вече символично. През миналата година реколтата от десертни сортове е била само около 16 300 тона. Докато през 1939 г. е била 113 000 т, а през 1989 г. - 69 000 тона.
Нагоре
Наистина, има и култури, при които производството процъфтява. Това например са зърнените и по-специално пшеницата.
През 1939 г. реколтата от пшеница е била само 2 милиона тона. Тя се увеличава до малко над 3 млн. т през 1974 г., за да стигне през 1989 г. около 5,5 милиона тона, което е близо до настоящата й стойност (малко над 6 млн. т през миналата година). Добивът постоянно се подобрява - от 131 кг/дка през 1939 г., през 335 кг/дка през 1974 г. и 476,5 кг/дка през 1989 г., за да стигне настоящите 525 кг от декар.
„Знаете ли защо всички гледат зърнени култури. Субсидиите, разбира се, са фактор. Но основното е, че допреди войната в Украйна зърното можеше винаги да се продаде“, коментира пред „Телеграф“ Васил Стойчев, анализатор в Центъра за икономически изследвания в селското стопанство.
Много от стопанствата са големи и с малко хора и подходяща техника могат да печелят. Докато зеленчукопроизводството, особено оранжерийното, е много скъпо. Самото оборудване там струва 200 000 лева на декар. А като се прибавят и набъбналите разходи за горива, нищо чудно, че голяма част от оранжериите стоят празни.
Нагоре
Районирането къде какво да се отглежда, навлизането на механизацията, изграждането на напоителни системи, които като активи са били съпоставими с шестте блока на АЕЦ „Козлодуй“, вкарването на по-продуктивни култури в производството, изграждането на редица преработвателни предприятия - това са част от предпоставките земеделското производство да се движи нагоре през 70-те и 80-те години на миналия век.
Загубата на пазарите в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) е първият голям удар върху селското ни стопанство. „Страните от СИВ се събират и казват, че отменят преводната рубла и почват да търгуват с други конвертируеми валути, основно долари. Долари обаче не е имало достатъчно и си губим голяма част от пазарите“, обяснява Стойчев.
Земя
По същото време нашите управляващи решават, че трябва да връщат земята в реални граници. Интегрираните системи се разпадат и дори това, което работи, залинява. Капиталът се разпилява, а за да бъде натрупан отново, трябва време. Пазарите обаче са загубени и пари няма. Новото пазарно начало в земеделието прилича на това от омлет да направиш яйца.
ЕС инжектира милиарди в земеделието, но по думите на Стойчев: „Ние сме закъснели за партито“. Западните производители вече са натрупали капитал и се ориентират към износ. Сбърканата аграрна политика и по-ниските субсидии спрямо тези за по-старите държави членки са сочени от самите производители като основния препъникамък за селското ни стопанство.
„Земеделието е капиталоемко. За да имаме обеми продукция, сравними с тези на Запад, трябват много пари. Технологията я има, но тя струва пари“, обясни анализаторът.
Проблем е липсата на сдружаване
Той посочва два основни проблема в земеделието. Единият е, че само ние сме допуснали основния актив - земята, да се изкупува масово от инвеститори, а не да се държи от самите земеделци, които сега трябва да се конкурират за нея. Вторият проблем е липсата на коопериране.
Още преди век хората са видели, че ако не се сдружават, няма да се оправят, няма да могат да се борят с големите. У хората обаче отдавна е насаден страх да не бъдат измамени. Затова в България е толкова трудно сдружаването, описа ситуацията Стойчев. „За да може да натрупате капитал, или някой трябва да ви го даде, или да се съберете повече хора и малко по малко да натрупвате. Заедно можете да инвестирате, да купувате по-евтино, да продавате на големите вериги, които търсят големи еднородни количества. Можете да имате и съоръжения, които да ползвате заедно“, коментира още анализаторът.
София Симеонова
