Н ашата порода Дунавски кон би могла да се използва за работа в полицията, за състезания и дори за драйвинг шоу. За съжаление той намира приложение само като лекотоварен кон за транспорт на къси разстояния, за работа в личното стопанство и за любителска езда. Рядко се използва като спортен кон. В днешно време отглеждането на кон като компаньон, за хоби езда, за конен туризъм и за спорт е все по-често срещано явление. Ролята на държавата е да създава условия за съхранение и развитие на породата в частния сектор. Като положителен пример може да посочим държавната политика в Унгария, която намира приложение на нониуса в конната полиция и специализираните гвардейски части.
Дунавският кон произлиза от Нониус, която е една от най-известните в Европа породи впрегатни коне.
Ако сте пътували с влак или с кола по първокласните пътища през Алфьолд, най-обширната, най-равната и най-плодородната част на среднодунавската равнина, в Унгария, сигурно сте се натъкнали на стада от черни коне с интересни глави. Нониусите - те са национална гордост на Унгария. Работата по създаването й започва в унгарския конезавод „Мезохегеш“ в началото на ХХ век. Това било наложено от армията, която имала нужда от ездови и впрегатни коне. Селското стопанство също се разраствало в този период и това наложило създаване на порода, отличаваща се с масивно, хармонично тяло и с много добра работоспособност. Основоположник на породата е англо-нормански кон с име Нониус, който е бил пленен от австрийско-унгарската армия през 1815 г. Пленените жребци са отведени в Мезьохедьеш. Там, след дълги години разплодна дейност и много експерименти, получава името Нониус Сеньор. 38 елитни разплодни жребци от 3 поколения нониуси основават породата. Необходими са били 30 години, за да се уеднаквят признаците.
Качества
В началото Нониус е издържал изпитите във всекидневната си работа по използването му като военен ездитен кон. След това като артилерийски и влаково впрегатен кон. В тази работа най-голямо е било изпитанието за военна ефективност по време на война. За тегленето на около 3 тона боеприпаси - което е означавало тегленето на една средна батарея в две единици - са трябвали два шестконни впряга. Било е правило конете в батареята да имат единна форма. По цвят, по размер и по фигура са могли да го постигнат най-вече с породата Нониус. Артилеристите най-много са обичали зачислените коне нониус, които са се справяли и с най-трудните терени. Двата най-силни и най-големи коня в шестконния впряг (три двойки коне) са теглили впрегнати с хамут, втората двойка два средно силни коня са теглили, впрегнати посредством кобилица в края на ока, а от ремък, минаващ между втората двойка тегли третата двойка коне.
Връзка
Връзките ни с Унгария започват още през 1893г. след приет Закон за складове за жребци и конезаводи в Княжество България през декември 1891 г. Тогава са внесени коне от породите Нониус и Шагия. Именно нониусът поставя по-късно началото на породата Дунавски кон. В периода 1924 - 1951 с пристигането на 14 жребеца у нас е поставено породообразователния процес в страната в „изчезналия“ вече конезавод „Клементина“ край гр. Плевен. Целта е да задоволи нуждите на Българската армия от по-тежко впрегатен тип кон и да подобри работоспособността на местното поголовие коне. Породата Дунавски кон е призната през 1951 г. като самостоятелна и в продължение на дълги години е била гръбнакът на българското коневъдство както в армията, така и в спорта и селското стопанство.
Автор: Катерина Иванова - Димитрова
