П рез ноември работата в градината все повече намалява, но така или иначе трябва да я подготвим за зимата. Най-неотложната работа е да направим есенна резитба на овошките, да почистим изгнилите клони. Необходимо е да извършим варосването. Така ще дезинфeкцираме кората и ще предпазим от евентуални студове. Варосването пази кората и от гризачите.
Гнили плодове
Трябва добре да прегледаме овощните дръвчета за гнили плодове, останали по клоните, и да ги махнем, защото те са източник на болести. Сега е моментът да оберем реколтата от попските круши. Да ги подредим в хладна и суха стая и ги оставим да узреят върху хартия или вестници.
Проверяваме и мушмулите дали са готови за прибиране, ако все още са твърди, можем да ги оставим навън.
Чесън
Можем да положим специални грижи за прасковите и черешите като засадим около стволовете им чесън. Черешата го обича и се чувства отлично до него, а за прасковата е особено важен, защото я пази от къдравост. Около прасковата можем да садим и хрян, който също е важен за нейното здраве. Също така е хубаво да сложим камъни в основата й, които ще препятстват развитието на гнилостни процеси около ствола и съответно развитието на коварната болест.
Фиданки
Другото, което можем да направим, е да засадим нови фиданки, но само при положение че листата им са окапали, защото в противен случай, ако застуди, те могат да измръзнат. Сега е времето за смокините, къпини, малини, ягоди. Ако имате издънки около черешите, можете да ги разпределите в двора на различни времена и когато дойде времето за ашладисване, да ги облагородите с различни видове.
Тревата
Различни са мненията дали падналите листа трябва да се оставят в градината. Според привържениците на пермакултурите колкото повече растителност в двора, толкова по-добре за изтощената почва. Според тях така земята се обогатява, а падналите листа осигуряват бъдеща влага. Има логика в твърдението, особено ако погледнем дебелия килим от паднали листа в гората.
Агрономи
Според привържениците на традиционната наука падналите листа обаче трябва да се прибират, защото са източник на болести. Според Ботаника, ако изчакате падането на последното листо, преди да ги почистите, оставяте тревата под студено и влажно одеяло, пълно с гниеща растителност. Как да постъпи всеки сам си избира. Истината е, че става все по-сухо, а почвата има нужда от влага и това е добре да го вземете предвид, преди да решите кой път в земеделието да следвате.
Пак там съветват да се направи есенно аериране на тревния килим. То бързо ще помогне на тревата да укрепне, като през направените дупчици или прорези ще може да проникне вода и въздух в дълбочина и в същото време ще облекчи естественото уплътняване на тревните площи. Подхранете и възстановете тревата в края на сезона.
Скворци, врабчета и синигери с различни нужди
Колкото по-студено става, толкова по-трудно дивите птици си намират храна. А най-тежко е, когато падне сняг и покрие земята. Тогава не се виждат нито растенията, нито семенцата, нито дребните насекоми, с които се хранят птиците.
Точно сега е моментът да направим къщички и хранилки, от които да могат да се хранят през зимните месеци птичетата.
Къщичката за птици трябва да бъде окачена на защитено място – върху дърво или на стена, не по-ниско от 2 метра над земята, като отворът й трябва да е обърнат на изток или югоизток, за да не бъде осветявана вътрешността й от пробиващите облаците слънчеви лъчи. Входното отверстие е различно за различните хвъркати, които ще обитават дома – за скворците трябва да е 32-36 мм, за врабчетата – 26-28 мм, за синигерите – 25-26 мм, и т. н.
Светлана Трифоновска
