С ветът свързва Тоскана с върховете на италианското кулинарно изкуство, но истинската храна се намира в Сицилия.
Неслучайно всеки италианец признава, че ако искаш да си спомниш вкуса и аромата на живите плодове и зеленчуци, риба и месо, трябва да отидеш в Сицилия. Истината е, че тук хората са по-бедни, стандартът е много по-нисък от този в Милано например, но за сметка на това животът тече с по-бавна скорост, обгърнат от аромат на море, цитруси и бадеми.
Катания
Основната част от туристите по света идват на Острова, за да се качат до най-високия вулкан в Европа и да се возят на лифт до позволената за посещения зона. Но много по-интересни са склоновете на вулкана, особено в района на Катания, където се ражда царят на портокалите. Практически вулканът е опасан от портокалови, лимонови, бадемови, кайсиеви градини и лозя. Благодарение на богатата вулканична почва, както и температурните контрасти между снега на Етна и горещото слънце се ражда грозде, от което стават пивки червени и бели вина, богати на киселини. Тук вирее и един от най-вкусните сортове портокали, който е с червено месо, без семки, богат на сок и много вкусен.
Лозя и цитрусови градини опасват подножието на Етна.
Тароко
Това е сортът Тароко, който окичва градините на острова от февруари до април. В края на февруари и началото на март по пазарите в Катания може да се купи и за 50 евроцента за кг. Когато разрежеш оранжевата топка, ще установиш, че половината от нея е обагрена с цвета на кръвта. Колкото по се затопля времето, толкова по-голяма част от плода превзема червеното. Експертите обясняват, че това се дължи на горещото слънце, а плодът освен огромно количество витамин С е с много антоцианини.
Местни
Пак в резултат на специфичния климат и вулканична почва има цяло направление във винопроизводството, наречено вината на Етна. Освен професионалните изби много стопани точно като в България си имат собствени лозя и си правят домашно вино. Ако имаш късмет да го опиташ, ще установиш, че е много сходно с вкуса на домашните вина от Северозападна България. На острова най-популярният местен сорт е Нерело Маскалезе, за което се твърди, че напомня вкуса на Пино ноар. Отговорът на въпроса защо вината тук стават толкова добри се крие отново в контрастите. Снегът на Етна и горещото слънце.
Магазини
Още през февруари пазарите и магазините са пълни с плодове и зеленчуци. Могат да се видят връзки с мощните стебла ма току-що изваден от земята зелен Кук, нежните салати и марули и типични за района зеленчуци. Вкусът на доматите не е като този в хипермаркетите у нас.
Важно е да се отбележи, че пазарът на храни е организиран в преимущество на малките производители. Магазините са малки, в Катания например представители на големи търговски вериги няма, поне в пределите на града. Има вероятно един-единствен мол, с който жителите се гордеят и го сочат като туристическа забележителност.
На витрините преобладават местни сирена и колбаси, които са на пити или палки, от които ти режат посочения от теб грамаж. Пластмасовите опаковки, типични за веригите, почти не се срещат. Вероятно защото развалят вкуса на храната. Качеството на това, което италианците слагат в устата си, е толкова важно, че дори в ресторантите сервитьорите предупреждават, че в менюто има ястия със замразена риба.
Момче с току-що изваден октопод на рибния пазар в Катания.
От октоподите до агнешкото
Въпреки че Италия и съответно Сицилия се намират в Европейския съюз, очевидно островитяните сами решават кои правила на безопасност на храните ще спазват и кои не.
На пазарите хората посочва от кои части на агнето искат са им се отреже, което пък виси окачено на ченгел.
В близост до тези щандове са наредени тави с току-що уловени от морето октоподи, морски звезди, риби, пусии, риби меч, рапани, скариди и всякакви морски дарове.
Светлана Трифоновска
