0

„Черноморските рапани са изключително атрактивни за азиатския пазар, защото са с нежна текстура, притежават 24% белтък и са истински афродизиак, от който ние в Черно море разполагаме достатъчно, но в същото време изяждат „белия дроб“ на нашето море.“ Това разказа пред „Телеграф“ Любов Георгиева, която е един от най-големите износители на рапани от Черно море по време на Националната рибарска мрежа в Стара Загора. Тя изтъкна, че ако в Средиземно море рапанът си има враг в лицето на морската звезда, то в нашето море това е само човекът, който може да защити черноморските води от нашествието на охлюва. Любов Георгиева притежава 5 кораба за риболов и улов на рапани, както и фабрики за преработка в Каварна и Варна.

Пришълец

Рапанът е пришълец за нашето море и практически няма враг. Има години, в които се размножава два- три пъти и затова популацията му е много голяма, разкри част от характера на охлюва бизнесдамата. Тя допълни, „че нашият рапан се храни с миди, защото има събратя“, които консумират водорасли. Това е една от причините в последните години да издребнява, докато популацията му се увеличава, защото храната му е по-малко, обясни бизнесдамата. Тя направи кратък преглед на изчезването на обитатели на морето, защото са били храна на рапана. Първо са били стридите, в резултат на което те са първите изчезнали миди в Черно море. Последвала ги е черната мида, а резултатът е, че сега се намира много трудно. Останали са няколко вида бели миди, които са настоящата храна на рапана, а те са всъщност „белият дроб“ на Черно море.

Проучвания

Ако тази тенденция продължава, какво ще се случи  с нашето море, при положение че охлювът не яде нищо друго освен миди, е въпросът, който поставихме на Любов Георгиева. И с какво би следвало да се храни, ако и белите изчезнат.

Тя отговори, че в последните две години се правят изследвания чрез Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ (MARE) в Европейската комисия

в целия Черноморски басейн. Правят се замервания край бреговете на България, Румъния, Турция, за да се види какви количества се вадят от рапана, тъй като този вид се приема вече почти като местен, защото е източник на доходи за местното население. Идеята е да се контролира уловът, за да се съхрани този поминък за дълги години напред. За жалост темата с какво ще са храни рапанът засега не е на дневен ред пред ЕК, изтъкна Любов Георгиева.

Защитен

Тя добави, че засега рапанът е единственият защитен вид при покачване на температурата на морето, тенденция, каквато регистрират учените в последните години.  

Любов Георгиева обясни, че следят всички научни публикации по темата, защото когато температурата започва да се покачва, кислородът във водата намалява и така започват измиранията на видове. Оказва се, че само рапанът е защитен, защото той се заравя в пясъка. Има само един враг, това е морската звезда, но тя в Черно море засега поне не вирее. Единственият, който се бори да защити Черно море от рапана, това е човекът, обобщи Любов Георгиева.

В Украйна го ядат като пилешко, Азия го обожава 

Най-големият купувач на черноморски рапани е Китай, но се изнася и за Япония, Южна Корея, Америка и др., според Любов Георгиева. Въпреки това в Румъния вече може да бъде намерен в търговските вериги, а в Украйна се консумира в огромни количества като пилешко месо. В България може да бъде открит в менюто на летни ресторанти покрай морето.