Н ационалната служба за съвети в земеделието предоставя средно около 80 000 консултации годишно, като спестява близо 3 млн. лв. на земеделските производители, ако трябваше да плащат тези консултации. Това обяви служебният зам.-министър на земеделието Лозана Василева по време на форума "Съветническите услуги в земеделието - история, настояще и бъдеще", с който Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) отбелязва своята 25-та годишнина.
Зам.-министърът подчерта, че основен фокус на службата са малките и средни стопанства. През предходните два програмни периода по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) експертите на НССЗ са изготвили безвъзмездно над 22 хил. проекта, одобрени за финансиране на стопани за близо 680 млн. лева.
Иновации
Един от основните приоритети е засилване дейността на АКИС – системата за знания и иновации в земеделието, посочи Василева. Според нея НССЗ ще бъде мост между наука, съветници и всички заинтересовани страни, за да се осигури лесен достъп и трансфер на знания и иновации на национално и регионално ниво.
Според доц. д-р Младен Младенов НССЗ е важна, защото основният й фокус са малките стопани и в това поле на съветничество службата няма конкуренция.
Оредяващи
Той обясни, че оредяващите редици на службата в териториалните офиси са голям проблем. По думите му все повече намаляват хората, които могат да дават консултантски услуги, предимно по възрастови причини. Трудно се намират и хора с подходящо земеделско образование. Затова НССЗ работи с водещите аграрни университети в страната.
Системата за знания и иновации АКИС бе във фокуса на форума.
Според зам.-министър Василева икономическото развитие, конкурентоспособността на сектора зависят от добре развита и функционираща система за знания и иновации. Поради тази причина в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони са заделени близо 160 млн. лева за тази система.
Стоилко Апостолов: Вместо науката фермите са водещи
Стоилко Апостолов, управител на „Биоселена“, изтъкна, че голям проблем е, че няма едно място, на което е събрана цялата информация. „Ние сме участвали в четири проекта, всеки си има собствена страница, на която са качени проектите“, даде пример той. Според него много по-удобно за всички е, ако има един портал, с връзка по сектори и теми.
Друг проблем е разбирането, че трансферът на знания трябва да върви от учените към фермерите, а в момента често се наблюдава обратният процес - има толкова иновативни ферми и компании, че фермерите са водещи в много от нещата.
Според него трябва да се опитваме да бъдем отворена система - да не правим наша АКИС - наша система за споделяне на знания, а да бъдем поне част от европейската и да сме максимално отворени към Европа.
Стоилко Апостолов посочи, че системата АКИС е слабо популярна в България и трябва да измислим име на български и оттам да започнем да я подобряваме.
Доц. д-р Младен Младенов: Нужен е закон за консултантите
Изпълнителният директор на НССЗ доц. д-р Младен Младенов каза, че в България е нужно да има закон за консултантите. Той цитира данни, според които за всеки лев, вкаран в НССЗ, службата е помогнала да се усвоят от земеделските стопани между 11 и 22 лв.
Той изтъкна, че съседните ни страни имат такива закони, защото не може всеки да бъде консултант. Младенов обеща, че ще подготви рамков материал с предложения, базирани на опита на други държави, по отношение на структурата на консултантската дейност и кой може да я осъществява.
Шефът на НССЗ припомни, че огромен проблем в службата е оредяването на редиците им – само тази година 5 души са се пенсионирали, а да станеш консултант изисква време. Според него резерв има в общинските служби.
