В се още не е късно да се спасят овошките от предстоящия мраз и пролетни слани. Условието е пъпките да не са разцъфнали. За това припомни Божидар Петков, шеф на Асоциацията на малинопроизводителите и ягодоплодните в България. Той добави, че това може да стане по ефективна немска технология, при която се прави цялостно варосване на овощната градина. При това, когато става дума за големи градини, процесът е механизиран и се извършва с всички видове гръдни, вентилаторни и тракторни пръскачки. Те са с огромна производителност, като двама души могат да обработят 100 дка на ден.
С почукване
За жалост повечето от производителите отново пропуснаха подходящото време да извършат защитата навреме, каза Петков. Той показа нагледно как изглежда насаждение, консервирано с бял термокожух, и как изглеждат дръвчета, предпазвани по традиционния начин - с почукване на дърво и с молба: „А дано да няма тази година слани“. Едните са изцяло обгърнати и предпазени от мраза, другите са цъфнали и напълно беззащитни пред задаващите се минусови температури. Всяка година си говорим едно и също, затопля се през януари и февруари, нищо не правим и след това резултатите са трагични, заключи Петков. При това става дума за продукт, който е одобрен за третиране на биологични растения, при това е много евтин, подчерта производителят.
Разширение
Той подчерта, че институциите имат не малка вина за това. За съжаление в Програмата за зимни пръскания, която е 100% държавна помощ за борба с вредителите по овощните култури през зимния период, няма достатъчно включени препарати за биологично производство и такива, които предпазват от зимните измръзвания. Припомняме, че помощта е 30 лв. на дка за закупуване на препарати. Браншовиците от асоциациите на малинопроизводителите, биопроизводителите и овощарите многократно са давали предложения и искания списъкът да бъде разширен, изтъкна Петков. Вече четири години настояваме тези държавни помощи да се разширят както по отношение на защитените култури, така и по отношение на номенклатурата с препарати. Божидар Петков каза, че в момента от Асоциацията на лозарите и розарите също искат да бъдат включени в тази програмата за помощи, защото те не съществуват нито като бенефициенти, нито пък има и препарати, които да ползват.
Агенция по храните
Браншовикът обясни, че агенцията по храните решава кои препарати да включи за помощи, но в тези комисии не се включват нито представители на стопаните, нито консултанти и решават въпросите твърде консервативно. Според „Амитица“, която е една от компаниите, които представя алтернативни форми на защита и подхранване на културите, на клиентите им от Западна Европа, които ползват включително и овощарска вар срещу слани и мраз, не се налага нито да палят слама, нито да поливат през нощта, за да защитят културите си.
Регистриран биологичен листен тор
Овощарската вар е с регистрация като биологичен листен тор и както и карбамидът, който също е тор, може да се използва в зимното пръскане за превенция от измръзване и късни пролетни слани.
Карбамидът обаче е синтетичен и за съжаление не е подходящ за биологично произведени насаждения.
За този сезон е късно овощарската вар да бъде включена в програмата с помощи, но не е късно за пръсканията след листопада, който започва през есента, каза Петков. Ако БАБХ одобри повече нехимични препарати, това е и начин да намалим употребата на пестициди.
Механизмът на действие на овощарска вар е да се удължи периодът на покой, а не да спре вегетацията и по този начин да се избягват късни пролетни слани. Така се избягва допотопното палене на бали, газови калорифери, перки. Пръскането трябва да стане до края на януари, средата на февруари, когато дръвчетата са в покой. Когато температурата на въздуха достигне нормалните стойности за развитие, овошки, лозя, ягодоплодни се развиват нормално.
Светлана Трифоновска
