Н овият български хибрид „Черен ангел“, прасе, създадено на основата на Източнобалканска свиня, предизвика истински фурор сред страни от ЕС. Въпреки че развъждането му у нас е в самото начало, страни, известни с традициите си в свиневъдството, като Румъния, Полша и Германия, вече дават сериозни заявки да купуват малки прасенца за развъждане. Една от главните причини са уникалните вкусови и здравословни качества на Черния ангел, който носи най-доброто от ДНК на Източнобалканската свиня. Учените са установили, че месото съдържа големи количества омега-3 и омега-6 мастни киселини, крехко е, но е съхранило и голяма част от вкуса на почти дивото черно прасе. Според учените качествата на месото на тази свиня дори превъзхождат тези на известната в цял свят иберийска свиня. Японски учени пък са установили, че Източнобалканската свиня може да бъде успешен донор на органи за хора, а тези качества вероятно притежава и детето й „Черен ангел“.
Екипи
За това въодушевено разказа пред „Телеграф“ д-р Ангел Мавровски, учен от Тракийския университет, бивш зам.-шеф на агенцията по храните (БАБХ) и член на Национално сдружение за традиционни и местни породи свине с председател Вихрен Димитров. „Черен ангел“ е хибрид между индустриални породи, а гените на Източнобалканската свиня се предават директно само по бащина линия. Към момента вече има над 4500 животни от хибрида, като той е запазена търговска марка в патентното ведомство“, каза Ангел Мавровски. Именно поради това от оцеляването на Източнобалканската свиня зависи и съществуването на „Черен ангел“, което може да доведе изключително висока икономическа полза за страната и бизнеса, обясни ученият. В тази посока работят съвместно бизнес и екип от учени от Тракийския университет, Университет по хранителни технологии (УХТ) – Пловдив, както и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) с шеф Георги Йорданов.
Индустриално
В момента „Черен ангел“ се отглежда изцяло индустриално, въпреки че е напълно възможно това да става и пасищно, като баща си – Източнобалканска свиня (ИБС). Припомняме, че ИБС е почти на изчезване заради африканската чума, която почти унищожи стадата, които растяха по поляните в села на Източна България, най-вече край морето. Правата за развъждането й държеше Асоциацията за отглеждане на Източнобалканска свиня с председател Радостина Донева, която преди няколко години кандидатства за защита на географско наименование за месото на черното прасе. В момента обаче ситуацията с черното прасе е повече от плачевна, защото се отглеждат 100 животни от ИБС в база в Кюстендил, но не пасищно, като целта е да се съхранят гените на породата, според Мавровски. Той обясни, че трудно работят с асоциацията на Радостина Донева, защото те искат ИБС да се отглежда само в Източна България, което всъщност е огромна заплаха за оцеляването на древното прасе.
Навсякъде
Според Мавровски името Източнобалканска свиня е дадено на древното черно прасе по времето на социализма, а всъщност тази порода е отглеждана пасищно на територията на цялата страна. Има сведения включително и за района на Благоевград и Петрич, допълни той. Според екипа от учени, които работят по темата, за да оцелее породата, трябва да се разреши отглеждането в цяла България, там, където има условия и храна за това.
Проекти
Ангел Мавровски разказа за проект, който предстои да стартира в Царево съвместно с учени от Тракийския университет и Националното сдружение за традиционни и местни породи свине, където ще започне пилотно отглеждане на ИБ свиня в горски пасища в контролирана среда с електропастири. „Целта ни е да покажем на агенцията по храните (БАБХ) и Министерство на земеделието, че по такъв начин отглеждани, тези породи не представляват риск за свиневъдството в България по отношение на африканска чума по свинете“, каза Мавровски. Припомняме, че за такива горски терени настояваше и самата Радостина Донева, а бившият шеф на Изпълнителна агенция по горите Александър Дунчев се бе ангажирал да намери такива горски терени, но това така и не се сбъдна.
Горските не намериха подходящи терени и това е причината древното черно прасе да живее до ден днешен затворено в бази, при нетипични за него условия. Според учения обаче, ако техният проект успее, това може да мотивира индустриалните свиневъди да инвестират в отглеждането на двете породи, което ще бъде от огромна икономическа полза за всички. А от оцеляването на древната порода свиня зависи не само животът на „Черен ангел“, но и поминъкът на фермери, които биха се заели с отглеждането.
Биосигурност в горски пасища в цялата страна
Въпреки че пасищното свиневъдство все още е забранено заради риск от АЧС, учените и браншовата организация са в преговори с агроведомството да се наемат пасища в гори, които съответно да се дават поне за 10-15 години на хора, които искат да се занимават с отглеждане на територията на цялата страна. „Това е необходимо, защото ограничението да се гледа в момента в 28 села само в Източна България означава, че при нова вълна на чума няма да остане нищо от ИБС. Рискът е много голям и затова трябва да се създадат адекватни условия за биосигурност, необходими са инвестиции за огромни огради и електропастири в такива местности. И ако инвестицията не е дългосрочна, никой няма да вижда смисъл да я прави, а останаха миналата година само три стада при Радостина Донева“, каза Ангел Мавровски. Той добави, че за първи път регулярно се извършва осеменяване на Източнобалканската свиня, извършва се постоянно добиване на семенна течност, с цел опазване на генетичния ресурс, правят ДНК и ехографски изследвания. Предстои да бъде извършен и проект за криоконсервация на сперма от Източнобалканската свиня.
Светлана Трифоновска
