- Г-н Зоров, кой ще има право да произвежда „Българско кисело мляко” и „Българско саламурено сирене”, след като защитихме марката пред ЕК?
- Това са няколко фирми, които влизат в сдружение „Традиционни млечни продукти”.
- Какъв процент от пазара на кисели млека и сирене ще успеете да покриете?
- Това зависи преди всичко от потребителите, колко от тях ще купуват от тези продукти, в един момент могат да станат и 90-100%. Много важно е хората да не мислят, че това ще е много по-скъп продукт, защото единствените допълнителни разходи са по допълнителния контрол и изследването, свързано с него.
- Кой ще гарантира и контролира спазването на рецептата?
- Контролира го Българската агенция по храните, както и сертифициращ орган, който си има лаборатория. Подобно е на контрола с биологичните продукти. Важно е потребителите да знаят, че защитените кисело мляко и сирене съвпадат и с продуктите по БДС, защото със защитено географско наименование са по БДС технологии. Контрол ще има и от членовете на самото сдружение, понеже производителите нямат интерес да се правят имитации, защото който не спазва рецептата, ще загуби правата да произвежда и авторитета си на пазара.
- Тоест, който си купи от киселите млека и сирена с марка за защитен продукт, ще яде кисело мляко и сирене от българско мляко?
- Абсолютно, защитата гарантира, че суровините, които се използват при направата, трябва да са 100% българско мляко и от животни, хранени с български фуражи, а продуктите да са направени на територията на България.
- Вие казахте, че киселите млека и сирена с марката за защита съвпадат с тези, на чиято опаковка стои щампа „Произведено по БДС“. Но според рецептурата на БДС май не е задължително да се ползва българско мляко?
- Малко хлъзгаво е написана наредбата за БДС по отношение на произхода на ползваното мляко, затова подчертавам, че БДС ще е гарантирано само в млечните продуктите с щампа на защитени продукти.
- Значи, ако искаме да сме сигурни, че ядем кисело мляко и сирене от мляко, надоено от животни в България, трябва да си купуваме само това с марка за защита.
- Абсолютно, може да се каже, че тази защита е надграждане на сегашния БДС като състав и качество на продуктите.
- Кой носи правата на тези марки, сдружението или държавата?
- Правата носи Сдружение за традиционни млечни продукти.
- И вие можете да предизвикате проверки?
- Не само че можем, това е задължение и на сертифициращия орган, който обслужва сдружението. Неговият ангажимент е такъв, затова му се плаща на килограм продукция. Ако ние констатираме, че някой използва това наименование, без да е защитил технологията, веднага може да бъде спряно производство му.
Подобно е като в Гърция със сиренето „Фета”. Не може да сложиш марката, без да си член на сдружението, което носи правата. Големи фирми, които правеха „Фета” в България, бяха глобени от Гърция за по няколко милиона евро за нарушение на авторското право. Получаване на такава защита от ЕК е изключително строга процедура и затова толкова трудно се стига до нея. Ние чакахме 5 г. Точно затова и никой в последните години не си позволява да носи наименованието „Фета”. Същата тежест на защита има „Българско кисело мляко” и „Българско саламурено сирене”. Това е най-високата степен на защита в ЕС, която ние получихме за двата продукта.
- Това означава ли, че вече никой няма право да слага БДС на продуктите си, ако не членува в сдружението ви и не спазва рецептата за защитено наименование?
- Да, това е заблуда, такава фирма незаконно ще го слага и ще бъде санкционирана. След месец фирмите от сдружението ще бъдат готови с новите опаковки с логото като гаранция за традиционен продукт и хората ще могат да си купят от тези продукти.
- Г-н Зоров, може ли да бъдете по-конкретен с продуктите по БДС за яснота на потребителите, каква ще е разликата с тези от логото за защита?
- Както вече казахте, разписанието за БДС стандарта е хлъзгаво по отношение на произхода на суровините, защото уклончиво е написано, че може да бъде правено от българско сурово мляко, което обаче да е внос от Румъния. Ние от бранша знаем, че досега кисело мляко може да се произвежда в Румъния и се продава тук. Виждаш на щанда кисели и пресни млека с български имена на фирмата, а като се загледаш по-внимателно, виждаш, че всъщност са произведени в Румъния. Тези промени вече обясняват поведението на държавната фирма „Ел Би Булгарикум“, която носи правата върху българските закваски и която отказваше през цялото време да се присъедини към сдружението по време на защитата.
- Искате да кажете, че държавната фирма „Ел Би Бугарикум“ няма да произвежда кисело мляко и сирене като защитен продукт, така ли?
- Да, защото сега вече е ясно защо отказваше. Проумяхме го, откакто „Ел Би“ наскоро излезе с помпозна новина как ще превземе Полша заедно с една от най-големите европейски млечни компании, като дадат закваските ни и правят българско кисело мляко в Полша, защото суровината е по-евтина. А какво трябваше да правят българските предприятия през това време - да затворят врати ли, питам аз. Затова страхът на „Ел Би“ от защитата вече е напълно ясен. Но откакто я получихме, този филм приключи. Никой вече не може да прави българско кисело мляко в рамките на ЕС и в тези страни, които имат взаимни договори, освен българските фирми, членове на сдружението.
- Българското саламурено сирене със същото ниво на защита ли е?
- Абсолютно, най-високото ниво, същото като това на „Фета”. И трябва да ви кажа, че нито една друга страна не успя да постигне това, което ние успяхме. Имаме два млечни продукта, силно консумиращи се, които се произвеждат на територията на цялата страна. Например известното „Пармиджано” е със защита само на единия бряг река на По. Затова и никой не вярваше, че това може да стане. От Министерството на земеделието дори искаха да стесним обхвата, защото не вярваха, че можем да го защитим за цялата страна. За да разберете какъв огромен успех е това, ще ви дам за пример Гърция. Тя много трудно защити своята „Фета”, цялата държава се впрегна и накрая минаха през европейския съд, понеже имаше оспорващи страни. И при нас можеше да се стигне дотам.
- Но нали не е имало възражения?
- А вие откъде знаете, че не е имало възражения? Истината е, че през тези години имахме множество въпроси и на етапа, на който бяха зададени, беше очевидно, че не са от чиновниците на ЕК, съдейки според спецификата на езика на комисията. Това означава, че сме си свършили добре работата и че нищо не е невъзможно, ако работиш последователно и компетентно.
- Сега какво ще прави Финландия с българския йогурт, който произвежда и купува от нас закваските?
- Нищо не може да се случи различно от това, което се случи с гръцката „Фета”. Произвежда се само в Гърция и никъде другаде. Факт е, вече няма датска „Фета”. Някои хора все още не си дават сметка какво е направено, а то е за поколенията, тази защита ще пази българските интереси и традиции, нашите предприятия, животновъди и българските фуражи, защото животновъдите, от които ще се взема млякото, ще се хранят само с български фуражи, а не с украински например.
- И как ще се докаже, че всичко е българско по цялата верига?
- Много лесно, с документи, както при биопродуктите. Идват на проверка в предприятията и стигат до самата ферма.
- Може ли „Ел Би“ да прави сега защитено кисело мляко и сирене?
- Нали ви казвам, „Ел Би“ не са член на сдружението. Този, който иска да прави защитено мляко и сирене, трябва да стане член.
- А какво ще стане с японците, които наляха толкова пари да популяризират българското кисело мляко в Азия?
- От една страна, понеже ЕС има двустранни спогодби с Япония и „Фета” е включена като защитен продукт за техния пазар, значи и нашите трябва да бъдат включени, защото Япония ще спазва спогодбите и обратно. Това означава, че ако искат да продават българско мляко и сирене, ще трябва да го вземат оттук, защото те купуват наши закваски, но млякото не е българско. Това, че някой трупа дивиденти на гърба на България, не означава, че това ще продължава.
- Кой трябва да подаде сигнал в ЕК за нарушение на авторските права и че продуктите извън нашата страна са имитация?
- Министерството на земеделието и храните, сдружението също.
- Вие готови ли сте да го направите?
- Разбира се, иначе как ще пазим това наименование. Да стоим и да си мълчим ли, все едно някой да реши да издава вестник със същото име като вашето, вие ще си мълчите ли?
- Къде се изнася българското саламурено сирене?
- От 50 г. се продава и в Австралия, в САЩ, които са най-далечните дестинации, но се продава в Словения, Италия, Франция, Испания.
- А за защитено кисело мляко ще имате ли достатъчно продукти за износ с оглед на това, че животновъдите намаляват?
- Нали затова говорим в дългосрочна перспектива, ако към момента няма достатъчно сурово мляко, фермерите ще започнат да произвеждат повече, като имат адекватна цена и интереси. Но не мислете, че ще започнат да поръчват със самолети и тирове от утре. Щом Гърция може да се справи с количествата, защо България да не може, при положение че има по-добри природни условя за животновъдство.
- Какво очаквате да се случи с българските животновъди? Ще ви стигне ли млякото, водите ли преговори с фермери за изкупуване?
- Това е решение на всяко предприятие от кой фермер ще се снабдява, никоя от мандрите не е готова на сто процента все още в дългосрочен план. Да видим потребителят как ще оцени продуктите.
- Как ще изглеждат етикетите?
- Има си лого, но ние ще добавим още някаква отличителна графика, за да има собствен характер знакът. Затова ни трябва още малко време да подготвим новите опаковки.
- Все още ли настоявате да се премахне наименованието „кашкавал“ от продуктите, които са на базата полуфабриката калиата?
- Да, защото това е заблуда на потребителите и създава неконкурентна среда. БАБХ може да направи това много бързо, защото има технология за кашкавал в Наредбата за специфични млечни продукти и там може да бъде добавено, че кашкавалът се произвежда от сурово краве мляко след термична обработка.
- Откъде влиза калиатата?
- От Полша и балтийските републики, където е най-евтино.
- А от Дания?
- Оттам могат да влизат калиати за топени сирена.
Това е той
Димитър Зоров е председател на Сдружение за традиционни млечни продукти
Той е съпредседател е на Националния съюз на говедовъдите
Притежава овцеферма и кравеферма и е собственик на мандра „Пършевица“
Роден през 1970 г. в Своге. Завършва математическа гимназия във Враца и Висшия институт на МВР в София
През 2000 г. е избран за председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, а 5 години по-късно застава начело на Националния млечен борд
Сдружението получа правата върху марките „Българско кисело мляко” и „Българско саламурено сирене”
Светлана Трифоновска
