- Г-н Драгиевски, какво е състоянието на земеделието в РС Македония?
- Като цяло наблюдаваме отлив от селските райони, и то на млади хора. Причините са глобални и вътрешни. От една страна са целите на ООН, свързани с потребностите за храна, от друга на ниво ЕС, трябва да се съобразяваме със „Зелената сделка“, която е сериозно предизвикателство за всички държави, а сърцето на тази сделка е земеделието и стратегията от „Фермата до вилицата“. Там има сериозни цели, които трябва да се изпълнят до 2030 г. и аз коментирах с колеги от Европа, че е тежко да се осъществяват, особено по отношение на пестицидите, биоземеделието, горивата и пр.
- Какъв е процентът на биоземеделие в РС Македония?
- Малък, около 2% от обработваемата земя. Увеличението на биопроизводството го имаме като предизвикателство, въпреки че не сме член на ЕС, но все пак пазарите ни са държавите от ЕС и затова вграждаме в земеделието зелените стандарти.
- Какви са вътрешните слабости на вашето земеделие?
- Ние се готвим за членство в ЕС и трябва да правим реформи. Вече имаме разплащателна агенция, реорганизира се министерство на земеделието със съответните отдели и сектори. Вътрешните слабости са резултат на дългогодишни проблеми на системата. Държавата премина период на преход, рушене на единния пазар, който функционираше, промени се структурата на производство. Имаше големи комбинати, но вече ги няма, някои се приватизираха, други пропаднаха, не всички приватизации бяха успешни. Голям дял от обработваемата земя се напуска, вече имаме пустеещи земи. През 90-те обработвахме около 600 хил. ха, вече са около 500 хиляди хектара. Имаме слаби връзки в пазара от производител до потребител, търговците подценяват земеделците, най-голям дял от печалбата отива при тях и прекупвачите, най-високата цена плащат потребителите. Налице са ниска продуктивност поради слабите инвестиции, ограничено селско финансиране. От друга страна вече трети програмен период ползваме средства по предприсъединителния фонд на ЕС. С две думи полека земеделието стана неатрактивно.
- Какви са държавните помощи, които получават вашите зърнопроизводители?
- Основната помощ на дка е 20 евро. За зеленчукови и овощни градини е няколко пъти по-висока - около 60 евро на дка. Когато има стрес на пазара, зеленчукопроизводители и овощари получават извънредна помощ за килограм продукция. Такава наскоро получиха производителите на грозде.
- Добро ли ще е виното ви тази година?
- Годината не бе особено добра, но, да, вино ще имаме. Все пак ние сме едни от най-сериозните износители, ако не се лъжа, сме на пето място в света по експорт на вино.
- Въпреки тези помощи казвате, че има отлив от земеделието.
- Да, сериозен, в някои подсектори вносът на земеделска продукция достига 400 млн. евро.
- Какво внасяте и откъде?
- Пшеница внасяме предимно от Сърбия, Хърватска и от България малко, мляко от Босна и Сърбия, много отдавна. Говеждо месо от Италия, но и от Сърбия.
- А от Албания?
- Тя дълги години купуваше зеленчуци от нас, но сега ние купуваме зеленчуци от нея.
- Така ли, вашата лютеница е много харесвана в България, значи я правите с албански пипер?
- Зная, че обичате нашата лютеница. Все пак трябва да знаете, че това, което произвеждат нашите фабрики, е с наши зеленчуци. Но колко време ще е така, не зная, защото е много бърз процесът на отлив от земеделието.
- При нас около Великден овцевъдите се оплакват, че вашите агнета им подбиват цената.
- Да, ние по отношение на агнешкото месо имаме добро производство, въпреки че е намалял броят на овцете. Все още има и изнасяме за Хърватска, Италия, Гърция, вероятно и за България. Имаме за Божик (Коледа, б.а.) и за Великден. Внасяме пилешко месо от България, но най-много от Словения и Хърватска.
- Имате ли достатъчно пасища?
- Имаме достатъчно, дори такива, което не се ползват, защото животновъдството намалява.
- Каква помощ давате на глава животно, нашите овцевъди твърдят, че колегите им от РС Македония са много добре субсидирани?
- 20 евро на глава животно, но за местните породи помощите са по-високи.
- Как защитавате фермерите си от вноса?
- Ние вече имаме увеличение на преработвателните мощности и за да задоволят капацитета си, се налага да внасят. Но определените количества стават с позволение на държавата, така тя го регулира. Правят се и краткосрочни договори с производителите преди започване на сезона,
Често пъти преработвателите се оплакват пред държавата, че искат да внасят по-големи обеми зеленчуци, за да запълнят капацитета си. Но те искат основно внос от Турция на зеленчуци.
- Как защитавате местните фермери с големите търговски вериги?
- Мисля, че при договорите се настоява за процент, който са длъжни да купуват от нашите производители. Но когато нямат достатъчно обеми, се налага да внасят.
- И те ли искат разрешение от държавата за импорт на земеделска продукция?
- Държавата поставя защитни митнически ограничения, дори и за внос от Албания.
- Каква е цената на земеделската земя при вас?
- Различно, в планинските райони може да бъде 1 евро на кв. м, но около градовете 1 дка нива може да стигне 40-50 хил. евро на дка.
- Каква е минималната работна заплата в РС Македония?
- Мисля около 350 евро, а средната минава 500 евро.
- А пенсиите?
- Най-високата минава 1000 евро, но тези, които я вземат, са твърде малко, средната е между 300-400 евро, докато минималната пенсия е 150 евро.
Това е той:
Професор по агроикономика във факултета за земеделски науки и храна в университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие, РС Македония
Женен, с две деца
Участва в международния научен симпозиум „Земеделска икономика в помощ на земеделието и развитие на селските райони“ в София
Светлана Трифоновска
