С ъществуват няколко класификации на различните видове пестициди. Най-общо те се делят на две големи групи според състава им - органични и неорганични. В днешно време се разграничават 4 категории пестициди от четвъртата (означена с римската цифра IV), която включва нискоопасни вещества, до първата (означена с римската цифра I), която включва изключително опасни пестициди, пише Румен Рачков, председател на Българската асоциация по биологична и растителна защита и автор на Климатека. Основната активна съставка в тях също се разглежда отделно. Според нея те се делят на съдържащи хлор, фосфор, метали и азотни съединения.
Стерилизация
Освен за унищожаване на организми, вредни за селското стопанство, пестицидите се използват и за други цели, макар и много по-рядко. Те са за ускоряване на растежа на растенията, изсушаване на всички растения преди прибиране на реколтата, „запазване” на реколтата за по-дълго съхранение, обработка на зърно и семена преди засаждане, стерилизация на насекоми.
Отравяне
Друга класификация разделя пестицидите на групи според начина и естеството на тяхното въздействие върху организма. Има 4 основни групи. Първите са контактни вещества, които засягат тялото веднага след контакт с него, чревни, причиняващи отравяне или смърт, когато навлязат в храносмилателната система, системни, навлизащи в кръвоносната или проводящата система и чрез нея се разпространяват във всички тъкани на живия организъм, фумигация, проникваща вътре през дихателната система.
Важно е да се знае, че не съществуват пестициди, които да бъдат напълно безопасни за хората и за околната среда.
Всеки пестицид по един или друг начин засяга много живи организми наведнъж, а не само конкретни вредители.
Последиците от такова излагане могат да се смятат за сериозен недостатък на всички пестициди. А модерните пестициди са пряк източник на емисии, влияещи на климата.
Алтернативи
Съществуват алтернативи, които, от една страна, не водят до намаляване на добивите, от друга страна, са щадящи за околната среда. В търсене на алтернативи еколози и агрономи се обръщат към биологичната растителна защита. В нейната основа лежат междувидовите взаимоотношения, възникнали в процеса на еволюцията. Използването им няма отрицателни въздействия за хората, полезните насекоми, птиците, животните и микроорганизмите. Съвременната концепция за защита на растенията се основава на принципите на интегрирано управление на популацията на основните вредители. Целта не е контрол на отделните вредители, а устойчиво поддържане на техните популации на приемливо ниво. Същността на метода е използването на техните естествени врагове и антагонисти срещу организми, вредни за растенията.
Трихограма срещу царевичния стълбопробивач
Например доминиращият вид трихограма, който паразитира в яйцеклетката на царевичния стъблопробивач, е Trichogramma evanescens. Той е идентифициран като такъв в 95% от случаите. Размножаването на трихограмата в количества, позволяващи използването й в биологичната растителна защита, става в специализирани биолаборатории, където тя се размножава, обикновено върху яйцата на зърнен молец (Sitotroga cerealella). Такива вече има и у нас. След това на база провеждания регулярно мониторинг на вредителите в посева и установяването на техния масов полет и начало на яйцеснасяне става нейното освобождаване на полето. Стандартно това се прави с помощта на летателна техника, безпилотни дронове или ръчно. В Европа трихограмата се прилага по схема от 10х10 метра или 15х15 метра в зависимост от количеството на вредителя. И ако моментът за внасянето й, както и изборът на подходящ вид са извършени правилно, на полето няма да е необходимо да се прилага химическа растителна защита.
Автор: Роман Рачков
Райна Харалампиева
