О коло 27 хил. души, наети работници в земеделието, получават под минималната работна заплата. Това означава, че те са осигурени или на 4 ч., или получават пари от джоб. Това обяви по време на форум за доходите в земеделието Светла Василева, която е доайен на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Домакин на форума бе ФНСЗ с председател Валентина Васильонова, в партньорство с АЗПБ - Асоциация на земеделските производители в България. Василева посочи, че средният осигурителен доход в сектора е 519 лв., а иначе е 710 лв., което означава, че участието в осигурителната система от сектора е около 3-4%.
Излизат
Според Светла Василева вероятно броят на земеделските производители е намалял заради увеличението на осигурителния минимален доход на 710 лв., според последното преброяване в земеделието, което се прави на всеки десет години. Тя обяви, че според статистиката намаляват физическите лица до 20 г. Земеделските стопани са 132 хиляди, както най-голямо е намалението при семейна работна ръка. Така от 1 млн. души работната сила в земеделието е намаляла на по-малко от 300 хил. души, в които влизат и семейните ферми. За сметка на това имаме увеличение на търговските дружества, уедряване на фирми и земеделската земя и модернизация. Въпреки уедряването на фирмите в сектора заради модернизацията наетите работници са много по-малко в тези ферми.
Застаряване
Светла Василева посочи, че наетата работна ръка относително се запазва в годините. Възрастовата структура на постоянно заетата работна сила сочи, че 31% от заетите в сектора са над 65-годишни. Най-много в селското стопанство работят между 55- и 64-годишните. Причините да няма млади хода според Василева са липса на приемственост между поколенията и семейните фермери, както и условията на труд. Тя добави, че младите хора трябва да се почувстват сигурни и че с доходите в земеделието ще могат да обезпечат старините си.
Възходяща фаза
В същото време главният икономист на КНСБ Любослав Костов изтъкна, че в момента земеделският отрасъл е във възходяща фаза на приноса, който дава към добавената стойност на държавата. Само през 2021 г. над 6 млрд. лв. към брутната добавена стойност са от селското стопанство.
Според икономиста са създадени грешни управленски норми за заплащането в този сектор. Производителността на сектора се е увеличила, но няма отражение в ръста на доходите.
Грешна логика
Свидетели сме как в закона за държавните бюджети има мнение, че за определени сектори трябва да се отделя сума от различни проценти, но защо не се направи и за селското стопанство, попита той. Той посочи, че е погрешна логика, ако останат пари от буфери да дадем на някой от секторите, а не на база на приноса му. Така например през последните 3 години с 30% нараства добавената стойност от земеделие, което е възходяща тенденция от 2020 г.
Наблюдение
Какво наблюдаваме по отношение на заплатите?
1368 е средната работна заплата през 2022 г. в селско, горско и рибно стопанство, което е с 22% по-ниска от средната за страната. За цяла 2021 г. са с 15% по-надолу. В момента имаме най-голямо основание на база 2022 г. и 2021 г. да се иска ръст на доходите заради този 30-процентов ръст на БВП от сектора.
Реформата остави без заплати 1 млн. души
Според Светла Василева основна причина за катастрофално намаляващата работна ръка и семейни ферми в сектора е грешната аграрна реформа отпреди 30 години. Тя е дала отражение на структурните промени в земеделските стопанства и това пък е предизвикало сериозни социални последици. Не може от 1 млн. в земеделието да останат само 60 хил. на трудов договор, не може една държава, която никога не е внасяла храни, сега да ги внася, при това на 75%, изтъкна тя.
Светлана Трифоновска
