В Сицилия казват, че който е бил в района на Катания, нищо не е видял, ако не е влязъл в градина с портокали и лимони. Тези красиви дръвчета опасват подножието на Етна, а истинската Сицилия всъщност е земеделие, казват местните хора. И за всеки дошъл на острова в средата на септември, когато от месеци не е капвала капка дъжд, е чудно как навсякъде из околностите на Катания чешмите не спират и не е нужно да си купуваш минерална вода, за да утолиш жаждата си.
А когато тръгнеш към Лентини в района на Катания и се изкачваш към върха на хълма, ще се изненадаш от зелената свежест на стройните редове с малки цитрусови градини, където зреят сладките червени портокали, най-вкусните в света. Редом до тях са лимоновите дръвчета, с всякакви аромати и вкусове.
Точно на върха на хълма е кацнала малката ферма на Карузо Феличе, който върху 10 дка отглежда лимони и портокали, а между тях се можеш да видиш кайсиеви дръвчета, крушови и череши. Пред малката и скромна къщичка се вижда външно огнище, в което той посреща гости като сам меси и пече огромни пици, както това се е правило някога. Но най-видното място заема огромен басейн с чиста вода. Точно пред градините с портокали се мъдрят буйни и високи близо метър патладжани и едри чушки. Някои от растенията стигат повече от метър.
Домакинът усмихнат посреща гостите си с ледена вода, в която бързо изстисква свежият сок на току-що откъснат зелен лимон и тази проста напитка връща хладината и живота на всеки пътувал под яркото слънце.
Дълбочина
За всеки българин, който това лято преживя истинското безводие, а цели селища бяха осъдени да пият вода и да се мият от бутилирана минерална вода, а градините на мнозина фермери буквално изгоряха от високите температури и сушата. И когато попиташ домакина дали все пак в Сицилия не вали дъжд, щом като са толкова свежи и зелени и градините му,той от сърце започва да се смее. „ Не, тук не вали дъжд, а ако капне, е съвсем малко“.
Тайната на плътната зеленина и буйните растения в градините му е в дълбоките сонди и кладенци, които стопаните сами си дълбаят. „Аз съм този, който се занимава с кладенеца за вода. Той е построен от няколко съдружници. Водата е подземна и я извличаме от 150 м под земята. Кристално чиста вода, може да се пие, изцяло натурална“, разказва
със сицилианска жар мъжът. Вероятно мнозина наши фермери ще кажат, че това е, защото имат големи субсидии.
Пенсионер
Най-любопитното е обаче, че Карузо Феличе не само не получава помощи, но и въобще не се интересува от тях. За всичко, което е постигнал и постига, разчита единствено на себе си. „Аз се занимавам само с биопродукция, единственото, което получават моите овошки, е чиста вода. За нас в Сицилия биопроизводството е истинска кауза“, допълва той. Въпреки че обработва 10 дка овощни градини, той се смята за малък фермер. С дръвчетата активно е започнал да се занимава, когато се пенсионира. Има си тракторче, помпа, а край всеки ред от дръвчетата минава тръба, с която те, когато е необходимо, получават живителна вода. Докато Феличе ни разхожда в градините си, от време на време се навежда и къса ароматни треви. Оказва се, че това е риган, който там наричат орегано.
Не е за вярване, но Феличе сам си бере портокалите, защото не може да разчита на помощ. Всеки ден по едно дръвче, простичко обяснява той. Не е кой знае какво според него. Всъщност Феличе, което на италиански щастие, откакто се е родил до ден днешен, сега е на 74 години винаги е бил свързан със земеделието. От 5-годишен е работил с баща си, а после в една голяма земеделска компания за лимони, портокали и мандарини. Сега има своята малка компания, в която може да се намери от всичко по малко.
И понеже отглежда истинско био, си има клиенти дори и в Швейцария.
Най-търсени са плодовете по коледните празници
Сортовете, които отглежда, са лимон загара бианка без семки, който има бяло цвете. Има и лимон вердело, това е зеленият лимон, който е сладък и също така е познат като летен лимон.
Портокалите са от тези с червена пулпа, която става такава заради почвите на вулкана Етна. Когато стане студено около декември и януари, тези портокали стават по-сладки. Започва да продава портокалите през декември, след празника на Дева Мария. Тогава именно започва събирането и продаването. Има силно търсене на портокали заради коледните празници.
През летния сезон се събира зеления лимон вердело. През декември и януари е времето на жълтия лимон от друг вид не толкова сладък. Зеленият лимон се използва в ресторантите за ястия с риба, фрешове, лимонади в баровете. Изнасят се и за Северна Италия, Швейцария и се продават за около 2-4 евро на кг.
Феличе има дъщеря, която има сладкарница, в която правят гранита (италиански крем десерт) с лимон. Нейната е сициалианска гранита с бадеми, шамфъстък и с неговите лимони.
Феличе не се интересува от евросубсидии, защото той работи с цялото си сърце.
Пестил от дива круша в пещерите на Милителло
Другото чудо, на което големите туроператори едва ли ще сетят да ви заведат, е градчето Милителло. Оттам минава влакче, което го свързва с Катания. На върховете на един от хълмовете, опасани с огромни кактуси, на чиито дебели листа зреят огромни плодове се намира тайнствени пещери, обитавани от незнайни времена. Точно до тези пещери е къщичката на гостоприемната и топла като вкусен шоколад Розета. В пещерите имат бял кон, има въглища, разни домашни потреби и прилепи.
Но най-голямата изненада за хората от нашите ширини е мъничкото цехче, в което от плодовете на кактусите се прави пестил. През септември кипи усилен труд, но атмосферата е точно като в нашите български села отпреди двайсетина години. Докато в един огромен казан Паоло, синът на Розета, вари плодовете на набраните кактуси, пред къщата точно пред входа са надошли гости и си дружно си приказват. Паоло всъщност е студент по медицина, но помага в семейния бизнес.
След като гъстата каша се свари, се изсипва в калъпи. После се сушат на слънце и след това се завиват с чисти платна. Когато дойде времето да изсъхнат, добре се продават.
Семейството си има клиенти, особено хора с деца, защото това е сто процента чист продукт. Пестилът се използва вместо захар, мед, пълен е с много витамини и полезни захари. Продават се и по време на различни фестивали, а такъв ще има в началото на октомври в малкото градче.
Всъщност името на плода е Бодлива круша, известен като връщащ младостта и здравето.
Светлана Трифоновска
