С лед люти битки Европейската комисия най-сетне одобри Стратегическия план за българското земеделие миналата седмица. Като цяло новината е добра, защото в сектора за следващите 7 г. са предвидени да влязат над 8 млрд. евро както за директни помощи, така и за инвестиции. Ще има средства и за винени лозя, и за пчелари. Новината е повече от добра, а огромна заслуга има служебният кабинет на агроведомството и в частност самият министър Явор Гечев. Наскоро пред браншовици той заяви с чувство за хумор: „На мен ми се падна да го започна този план, на мен ми се падна да го завърша“.
Двойни стандарти
Въпреки успеха все повече стават явни настроенията на разочарование и от фермери, и от експерти за двойните стандарти, които ЕС прилага към различните страни. Председателят на зърнопроизводителите Костадин Костадинов даде пример с едни и същи текстове в Стратегическия план на Франция и на България. И докато чиновниците на ЕК, без да се замислят за Франция, са казали „да“, за България категорично „не“. Фактът беше потвърден от съветник на министъра. Един от заместниците на Гечев коментира пред „Телеграф“, че тази година преговорите с Брюксел са преминали с огромно подозрение към страната ни, да не казваме с предубеждение.
Не ни вярват
По време на форум за кризата в земеделието Костадин Костадинов от НАЗ директно обвини чиновниците в ЕК, като ги нарече противници на земеделците. Той заяви, че към България са се държали повече от високомерно, като през цялото време са ни нареждали какво да правим, започнали са да преговарят с правителството последните месеци, възмути се Костадинов.
Не сме доволни от Стратегическия план, каза той. Трябваше всяка страна да си го направи, а вместо това ни диктуват те, заяви Костадинов. За такъв тип отношение земеделецът даде пример с войната в Украйна, заради която нашите зърнопроизводители буквално са се оказали в капан. Половината от украинския слънчоглед влиза в България и не излиза. Колегите са притиснати, продават тазгодишната си реколта под себестойност, каза фермерът. А стойността на рентите е над 2 милиарда лева годишно, не можем да си позволим да не ги плащаме, защото ще създадем социално напрежение, изтъкна Костадинов. В България влиза стока, която убива цената. Казах го на представител от Франция, а той отговори, че това не можело да бъде вярно, съобщи фермерът. Добре че Полша и Румъния разбират проблема ни, почти изплака Костадинов и припомни, че цяла ЕС е във война, но падат тези, които са най-близо и на първа линия.
Убийствен внос
Повече от ясно е, че зърнопроизводителите недоволстват, защото за първи път са поставени в ситуацията, в която всички останали сектори на земеделието ни се намират повече от 15 г., въпреки че от НАЗ имат право.
Но за всички вече е очевидно, след два програмни периода на субсидии от ЕС картината е печална. Над 80% внос на плодове и зеленчуци, площите с биоземеделие вместо да се увеличават, намаляват, изкореняват се овощни градини, зарязват се розови храсти да почернеят, броят на стадата с овце, говеда, биволи се срива, сиренето и кашкавалът вече се правят направо в Полша.
Последният вопъл дойде от производителите на винено грозде, които изстенаха, не сме на колене, по очи сме.
Сбъркано
Това, че има нещо сбъркано в прилагането на селскостопанските политики на ЕС в България, го виждат вече и децата. Йордан Чорбаджийски, собственик на винарска изба и шеф на Националната лозаровинарска камара, сподели по време на форум за кризата в земеделието. „Гроздето се изкупуваше за 90 ст. за кг тази година, а вино от Испания купувам на 40 евроцента“. Виненият бос обобщи, виновни сме, че не се обединихме от сектора толкова години, защото смятахме, че всеки от нас ще се справи поотделно.
Симеон Караколев, лидер на асоциацията за кози и овце, отново бръкна в раната за това, че субсидии получават хора, които нямат животни, а с машини чистят пасищата. Само 6 души от 250 в цялата страна разполагат с необходимите пасища, за да хранят животните си, съобщи той.
Национални политики
Липсата на адекватни национални политики, които да защитават производството на местните храни като част от националната сигурност, е причина за днешната плачевна ситуация. В това са единодушни фермери и преработватели на храни. Другата е плахи правителства, които неуверено защитават интересите на българското земеделие пред Брюксел. И не на последно място търпимост към мерки за усвояване на евросредства, които позволяват на виртуални земеделци да изсмукват субсидии за сметка на реални фермери.
Светлана Трифоновска
