К озите, въпреки че не са претенциозни животни и се отглеждат леко, както всяко живо същество имат заболявания, които се проявяват често, но при добро гледане и вземане на бързи и адекватни мерки – не се получават нежелани ефекти, предупреждават от Козевъд и Овцевъд.
Причините за заболяването могат да бъдат различни и не е задължително да са само биологични. Появата на мастит при козите често е следствие от няколко фактора наведнъж.
Ето и най-важните.
Патогени
Първата причина е биологична. Тя се предизвиква от патогенните микроби, които влизат в тялото заедно с кръвния поток и се пренасят по цялото тяло, като навлизат в млечната жлеза, където започват да се размножават. Животните с намален имунитет и патологии на половите органи са беззащитни дори срещу малък брой бактерии, така че за да се избегнат проблеми, е необходимо да се създадат почти стерилни условия за живот. Но най-важното е да се увеличат естествените защитни сили на организма.
Нараняване на зърната
Другата причина е свързана с механични наранявания. Те се обясняват с различни рани на зърната и вимето, които могат да са причинени от драскотини, пукнатини и ожулвания. Те са предизвикани и се появяват поради неправилно доене, нарушаване на санитарно-хигиенните стандарти за държане или паша в обраслата зона.
Циментов под
Никак не са за подценяване температурните условия, при които живее животното. Те включват хипотермия на животното в резултат на продължително излагане на места със силни течения. Също така лежането на козите върху влажна постеля или бетонен под.
За ефективна терапия всяка от посочените причини за мастит трябва да бъде открита и елиминирана навреме, в противен случай стопанинът не може да бъде сигурен, че с течение на времето козата няма да се разболее отново.
Лечение
В началните етапи от развитието на мастит и в хода му в лека форма понякога е възможно да се направи без използването на мощни лекарства. Въпреки това при най-малкото влошаване на състоянието на животното ще трябва да се прибегне и до тях. Въпреки това помислете преди това и за по-популярните средства, които се прилагат за лечение на мастита.
Мехлеми
Лекарствената схема за лечение на мастит включва използването на аналгетични, противовъзпалителни и антимикробни лекарства, представени под формата на мехлеми, инжекции, перорални форми или антисептични аерозоли.
Използването на продължителни широкоспектърни антибиотици се препоръчва, ако се
изисква оптимална концентрация на активното вещество в организма и дългосрочното му задържане на високо ниво. При това положение е необходимо да се гарантира спокойствието на животното и минималното му нараняване.
Дисбактериоза
Повечето стопани искат да избегнат страничните ефекти от употребата на лекарства, които могат да унищожат чревната микрофлора и допълнително да развият дисбиоза, което е свързано с козите. Дисбиозата е състояние, познато под името дисбактериоза. За да се разбере правилно, първото и най-важното, което трябва да знаете за нея е, че тя е най-силно свързана с храносмилателната ни система и по-точно – с червата. Тъй като балансът в чревната флора е деликатен, именно там има опасност да се появи дисбиозата. Само по себе си състоянието представлява унищожаване или редуциране на добрите бактерии от чревната микрофлора до минимум или до почти пълното им изчезване. Тогава започват да доминират вредните за организма бактерии. Именно това състояние се нарича дисбиоза и води до болки в коремната област, диария, запек, дискомфорт и дори по-сериозни проблеми на стомашно-чревния тракт.
Затова, ако се стигне до дисбиоза, е необходимо да се осигури бързото отстраняване на антибиотичните остатъци от тялото на животното.
Една инжекция мускулно
Лекарството Nitox отговаря на всички тези изисквания. При леки форми на мастит той се инжектира в тялото на козата веднъж (интрамускулно) с доза 1 мл на 10 кг живо тегло. В тежки или напреднали случаи инжекцията може да се повтори, но не по-рано от ден и половина.
След въвеждането на лекарството млякото от болна коза е неподходящо за консумация в продължение на седмица, а месото ще трябва да се изостави за три седмици.
Много е важно да се знае, че на едно място в тялото на животното не се инжектира повече от 5 ml от лекарството.
