Б ългарски фермери ще се обучават как да отглеждат храни, без да орат, по технологията Но Тил, за която “Телеграф” многократно писа. Проектът е финансиран от EIT Food или специализирания отдел по въпросите за храната на Европейския институт за иновации и технологии (European Institute of Innovation & Technology - EIT). Европейският съюз е съосновател на EIT Food. Подкрепени от ЕС, EIT Food ръководи най-голямата и най-динамична общност за иновации в храните в света.
Три години
Той ще продължи три години поред, а обучението за 2022 г. ще се проведе в последната десетдневка на септември. За това съобщиха от Асоциацията на българските но-тилъри (АБНТ), които практикуват консервационно и регенеративно земеделие.
АБНТ е избрана за партньор от EIT Food сред общо шест кандидатури от България.
„Революцията на регенеративното земеделие“ е обучителен проект, който цели да трансформира мисленето на професионални земеделци, а впоследствие и техните стопанства по системата на регенеративното земеделие. Участието в проекта от земеделци е безвъзмездно и спонсорирано от EIT Food, допълват браншовиците.
Изобилие при суша
В България нотилърите са земеделци, засега обединени в браншова организация, основно в сферата на зърнопроизводството, които загърбиха традиционния начин на обработване на земята и за учудване на привържениците на вековните традиции показаха забележителни добиви дори във време на суша. Период, когато повечето от фермерите ни, работещи по традиционните технологии, отбелязаха катастрофални загуби, особено в Добруджа, най- уязвимия район на страната в това отношение.
Лидери в зърнопроизводството
Припомняме, че във времето “Телеграф” представи няколко от тези стопани, сред които са Александър Китев, Борислав Петков и Ангел Вукадинов. Имаме пионер и сред научните общности в лицето на Института по царевица в Кнежа с тогавашен директор Наталия Петровска, която се реши да експериментира и по този начин увеличи добивите от опитните полета въпреки сушата. Трябва да добавим, че горепосочените фермери са сред едни от най- успешните зърнопроизводители в страната ни, с големи стопанства. Те първи се осмелиха да се откажат от дълбоката оран и да сеят направо в предшественици култури или да използват похватите на новото, всъщност старо течение като отношение към земята, което вече навлезе и в Европа и се нарича Регенеративно земеделие.
Срещу догмите
Навсякъде по света успехите в консервационното и регенеративното земеделие са постигнати от напредничави земеделци, подкрепяни от учени, като всички са достатъчно луди да поставят под въпрос догмите и да потърсят начините за правене на устойчиво, консервационно и регенеративно земеделие в голям мащаб. Нужни са много агрономи навсякъде по света, знаещи и практикуващи методите на консервационно и регенеративно земеделие. Фермерите искат науката да се върне на полето, точно така се изразяват и фермерите в България. „Искаме да върнем науката на полето“.
Деградация на земята
Защо земеделието без обработка на почвата се появи и печели все повече привърженици? Причината е, че от 1950 г. насам 75% от земеделската земя в света е деградирала, използването на изкуствени торове и препарати се е увеличило няколко пъти, което показва, че естественото плодородие на почвите е намаляло няколко пъти.
ГМО и пестицидите
В някои части на света масово се използват ГМО култури или се селектират сортове, които да могат да издържат на интензивната употреба на пестициди. Всичко това води до значително намаляване, от 10% до 100% на витамини, минерали и жизненоважни микроелементи като желязо, цинк и др. в състава на растителната и животинските храни. В днешно време трябва да ядем 3 пъти повече плодове и 5 пъти повече зеленчуци, за да си набавим необходимите жизненоважни хранителни вещества за нормален здравословен живот в сравнение с 80 години по-рано. Произвеждаме количество, но не и качество за сметка на загубата на естествено почвено плодородие.
Агрономи търговци
Земеделската земя е заприличала на болен човек на системи, а земеделието е по-зависимо отвсякога от добавки, мотивират се привържениците на здравата почва.
Както в България, така и в почти цяла Европа трудно се намират независими агрономи, защото повечето работят като търговци. А още по-трудно се намират агрономи, които да прилагат методологиите на консервационното и регенеративното земеделие. Време е фермерите да започнат на чисто и за да получат различен резултат, а именно по-устойчиво, качествено и здравословно производство с по-малко разходи при постоянно подобряване на почвата и екосистемата, то трябва да променят практиките си, а преди всичко начина си на мислене.
Болен човек
Настоящите основни методи на земеделие водят до загуба на плодородна почва и биоразнообразие. Почвата прилича на болен човек, в чиято кръв вливат системи от все повече химични вещества, за да оцелее.
Според Мария-Хелена Семедо от FAO светът може да изчерпа горния слой на почвата след около 60 години, ако продължим със сегашните темпове на унищожаване на почвата. Това се отразява на способността на земята да произвежда храна, да филтрира водата и да абсорбира въглерод. Ние не само ще претърпим сериозни щети в общественото здраве поради качествено влошени хранителни суровини, но буквално вече няма да имаме достатъчно земеделска плодородна почва, за да се изхранваме.
Индустриално
Всъщност нашата настояща селскостопанска система е основен фактор за емисиите на парникови газове. IPCC посочва в последния си доклад за изменението на климата, че 24% от общите глобални емисии на парникови газове са пряко свързани със селскостопанското производство. На противоположния полюс са методите на регенеративното земеделие, чрез които абсорбирания въглерод от атмосферата при фотосинтеза се складира и запазва в почвата дългосрочно. Намаляват се до минимум емисиите от загуби на азот в реките и атмосферата, както и емисиите от метан.
Смяна на хоризонтите
Земеделието има потенциала да обърне изменението на климата, вместо да допринася за него. Без защита и регенериране на почвата на нашите 16 милиарда декара земеделска земя, 32 милиарда декара пасища и 40 милиарда декара горска земя ще бъде невъзможно да задържим глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий или да спрем загубата на биоразнообразие.
Айнщайн
Ако искате да постигнете малки промени в стопанството ви, променете земеделските си практики. Ако искате да постигнете големи промени в стопанството ви, променете начина, по който виждате нещата, казва един от пионерите нотилъри Дон Кемпбъл, фермер от Канада.
Геният на относителността Алберт Айнщайн пък е убеден, че е лудост да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.
Селектират мотивирани фермери
Проектът ще се провежда в България през 2022, 2023 и 2024 година.
Във всяка от тях ще се селектират за участие мотивирани земеделци, които имат намерение да трансформират стопанствата си по методологията на регенеративното земеделие;
Ще се проведе практически курс, ръководен от земеделци и агрономи, относно методологията на регенеративното земеделие.
По време на курса ще се селектират най-мотивираните и решителни земеделци, на които ще се обърне индивидуално внимание. Ще се изготвят индивидуални 3-годишни планове за трансформация на техните стопанства по методологията на регенеративното земеделие.
Ще се вземат почвени проби в началото и в края на всяка година. Ще се осигури индивидуална подкрепа и консултиране от регенеративни агрономи и земеделци от България и чужбина през този тригодишен период.
Светлана Трифоновска
