У збеки отглеждат крави и телета във фермата на животновъда Георги Тончев в търновското село Плаково. Собственикът на фермата е изключително доволен от работниците си и дори твърди, че откакто узбеките поели грижата над животните, млеконадоят е скочил два и дори три пъти.
Георги се занимава с отглеждане на говеда от 1997 г., като може да се каже, че животновъдството му идва по наследство. Започнал с няколко крави, сега във фермата си вече разполага с над 1000 броя от две породи: черно-шарена холщайн и кафяво американско говедо.
Случайно
Първите двама узбеки се озовали във фермата му по един доста случаен начин. „Мой колега, земеделец от Търговище, беше заявил, че му трябват работници от Узбекистан, но те дойдоха чак през есента, когато нямаше нужда от тях, и аз се съгласих да ги взема при мене. Харесаха ми как работят и реших, че мога да използвам и други хора от тази страна за гледачи на животни“, разказва Георги. В момента във фермата му работят 12 узбеки, като очаква още 6. Признава, че предпочита чужденците от бившата съветска република, тъй като те са изключително съвестни и работливи. И се кълне, че откакто узбеките започнали да се грижат за кравите му, те започнали да дават повече мляко.
Пари
„Преди ги дояхме по два пъти на ден, сега вече ги доим по три пъти и за 24 часа една крава дава по 30 литра мляко. А има и такива, които дават по 50-60 литра“, хвали се с животните си Тончев. Според него обяснението за този феномен е в много по-добрите грижи, които полагат новите му гледачи за животните. Фермерът бърза да разсее една огромна заблуда. „Много хора смятат, че съм наел чужденците, за да им плащам по-малко, отколкото бих плащал на български работници. Това изобщо не е вярно. Давам им същите пари, които бих давал и на българи. А освен това съм им осигурил добри условия на живот, както и храна. Ако аз не им подсигуря добри условия, те просто ще си заминат за родината“, обяснява животновъдът.
Старшинство
Освен съвестно вършената работа работодателят е възхитен и от други качества на чуждестранните си работници. „Не пият алкохол, малко от тях пушат цигари, не се карат помежду си, а между тях съществува едно взаимно уважение и старшинство. По-младите слушат по-възрастните и не смеят да им възразяват. Което внася едно спокойствие при работата с тях“. Някои от узбеките имат и родствени отношения помежду си – бащи и синове или братя. Това, което ги обединява, е, че всички са от областта Навой.
Навой
Всъщност оказва се, че освен във фермата на Георги Тончев в Плаково узбекистанци от тази област на страната работят и в животновъдни ферми в селата Никюп, Масарево и Къпиново. Фермерите си ги поръчват чрез фирма, занимаваща се с подобни посреднически услуги. Отначало имало сериозни трудности с времето на пристигане и срока на пребиваване на узбеките, като им се издавали визи за 3, 6 или 9 месеца. Случвало се е и така вместо през пролетта те да пристигнат в България през късната есен, когато сезонът вече е отминал и работа за тях няма. Сега нещата вече са регулирани и пристигат до два месеца след като работодателят е подал заявка за тях.
Отучили
Като дългогодишен животновъд Георги Тончев е добре запознат и с проблемите в своя бранш. С известна доза огорчение споделя, че европейските програми и субсидии в селското стопанство са отучили българина да работи и са го свикнали да чака на готови пари.
„Промени се самото самосъзнание на животновъдите. Все повече се говори за усвояване на средства и все по-малко за работа. Производството остана на заден план. От друга страна, Европейският съюз доста умело се възползва от това, че сме зависими от субсидиите, за да ни извива ръцете и да ни налага своите правила. Които понякога са абсурдни. От известно време насам обаче Европа не може да ни плаща. А оттук и не може да ни контролира и натискът й постепенно ще отслабва. Но трябва да се промени и националната политика на държавата спрямо селското стопанство и спрямо животновъдството като част от него. Дошло е време да се върнем към старите ценности. Да се хванем отново да работим и да произвеждаме, а не да чакаме някой да ни сервира наготово едни пари. Само когато това стане, нещата в българското селско стопанство ще започнат отново да се оправят. Но това ще стане бавно и постепенно, не може да очакваме чудеса отведнъж и като с магическа пръчка всичко да се промени към добро“, убеден е Георги Тончев.
Георги Тончев: Не си представям фермата без тях
Самият Георги Тончев споделя, че вече изобщо не си и представя работата на фермата без приятелите си от Узбекистан.
„В Навойска област има висока младежка безработица и там е държавна политика да се търсят възможности за реализация и работа на младите хора в чужбина. Така самите власти в тази страна съдействат гражданите й да се реализират в други държави.“ Това е заявил при посещението си в България депутатът от Навой в узбекския парламент Абдуразак Мирзаев, който е и вицепрезидент на Академията на науките на Узбекистан. При посещението си в региона той се е срещнал с животновъди и с представители на други видове бизнес, в които може да се използва работна ръка, внесена от Узбекистан. На срещата е присъствал и Георги Тончев, който споделя, че все повече хора не само от Търновския регион, но и от цяла България искат да си наемат работна ръка от Узбекистан. И не заради това, че ще им излезе по-евтино, а защото чужденците ще работят по-качествено и резултатите от техния труд са очевидни.
Иван Георгиев
