Визитка
Валентина Васильонова е председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) към КНСБ. Тя е вицепрезидент на EFFAT, европейската федерация за храни, селско стопанство и туризъм. Говори няколко езика. Завършила е инженерство във ВХТИ-София и „Европейска публична администрация“ в Софийския университет. Синдикалист е от 20 г.
- Г-жо Васильонова, кой е най-големият проблем в земеделието на Европа?
- Драмата на Европа е липсата на работна ръка.
Въпреки че в момента Германия отбеляза прираст на население, благодарение на бежанската вълна. Липсата на работници потвърждава и Италия. Работодатели съобщават, че само за Тоскана за агрокулинарния туризъм по време на сезона им трябват над 5 хил. работници. Този проблем не е само наш.
- Как въвеждането на социалната условност в новия програмен период на ОСП ще повлияе положително на наетите работници?
- Това означава, че за да получиш субсидии според европейския регламент, работниците, които наемаш, не могат да работят на тъмно без осигуровки и договор. Така ти автоматично плащащ социални осигуровки, ако си работодател. В същото време, понеже ще се прилага таван на плащанията в България, тези осигуровки ще се приспадат от тавана за България, което е в полза на тези, които наемат работници. Това беше идеята на социалната условност да вади на светло наемния труд. А следствието е платена пенсия. Проблемът с липса или ниски осигуровки е драматичен, защото обрича обществото на работещи бедни и умиращи бедни със социална пенсия.
- Други тълкувания сочат, че идеята на тази социална условност е да бъдат защитени сезонните работници от трети страни в Западна Европа основно.
- Да, но и нашите хора също. Ако се включи, ще можем да видим в НОИ увеличение на осигурените лица за пенсия, здраве и допълнителните рискове. Към 2018-2019 г. едва 13% от работещите в земеделието са осигурени за пенсионен риск в тази сфера. Отдавна няма профилактиране на хората също. А работата на полето става все по-опасна. Като се започне от излагането на слънце, работа с препарати, при бедствени климатични условия, вече падат светкавици и гръмотевици на места, на които не очакваш, да не говорим за мускулно-скелетни заболявания.
- Има страни, в които ще бъде въведена от следващата година, а в България от 2025 г., така ли е?
- Механизмът за въвеждането не е сложен, защото българското законодателство е на високо ниво в това отношение. Имаме и изпълнителна агенция, която да спира субсидиите, ако не се спазват изискванията. Има идея пилотно в България да се изпълнява от 2024 г., а от 2025 г. да се въведе. Идеята е да се подкрепи честният бизнес, така че нелоялните практики да отпаднат или да се ограничат. Останалите ефекти са изсветляване на работната ръка. Може да се създаде и черен списък на работодателите, които не спазват правилата при наемането, но и златен списък с фермерите, които го спазват.
- Този черен списък с лоши работодатели къде ще може да се види?
- Това е идея, но е обществено необходима.
- Някъде трябва ли да бъдат качени тези списъци?
- Може да бъдат качени в Агенцията по заетостта, да го знаят всички, които наемат и предоставят работна ръка. Но и сега съществуват структури на европейско ниво, които могат да защитят наетите работници, независимо в коя страна от ЕС са. Това е Европейска инспекция по труда, а централният офис е базиран в Братислава, Словакия. Можеше да бъде и у нас, но България не можа да се пребори. На английски в интернет може да се търси като ЕLА. Синдикатите тясно работят с тази агенция, тя касае всички видове труд, но особено сезонния, особено земеделие, строителство, транспорт, там където има мобилни работници.
- А в България?
- Тази агенция е плод на българско усилие в интерес на истината. А иначе всяка страна има свое аташе, което се задейства, когато се подаде сигнал за нередност. Бяха вложени много усилия срещу тежкия и черен труд, защото се оказва, че такива практики има не само в Италия, Испания, Германия. Така се взе политическо решение да се санкционират тези практики и се създаде европейски орган на труда. Българската инспекция по труда работи в тясна връзка с този орган. Ние като синдикати също можем да подаваме сигнали. Има и механизъм, чрез който в случай на нарушени трудови права се обменя информация и се правят кръстосани проверки. ELA e на пряко подчинение на ЕК.
- Означава ли, че независимо в коя страна си, можеш да подадеш сигнал в офис на синдикат и ще се задейства защитна процедура, така ли?
- Хората тук не гледат с добро око на синдикатите, но аз имам 20 г. практика като синдикалист, а преди това съм била сезонен работник. Но синдикатите имат силен информационен обмен между страните и система за защита.
- Например, ако тръгнеш да работиш в Нидерландия, какво трябва да знаеш, за да си в безопасност?
- Ние имаме тази информация на матерен език и можем да я предоставим на хората.
- Как хората да я намерят?
- Имаме я на интернет страници, правим информационните срещи и кампании. Хората просто могат да се обадят на обявените телефони или да ни потърсят в офисите, независимо къде се намират, и ще им помогнем да научат това, което трябва да се знае.
- Например тръгваш да работиш в Италия, какво трябва да знаеш?
- Първо трябва да знаеш, че навсякъде там имат териториални подразделения на синдикати и ако влезеш и попиташ, веднага ще намерят начин да ти съдействат, при това ще намерят начин да го разбереш на разбираем за теб език. Там например можеш да научиш колко е минималната работна ставка на час, нещо изключително важно. Там можеш да покажеш и трудовия си договор, преди да го подпишеш, за да се разбере какво точно ти се предлага и дали няма да си ощетен като работник.
В Италия, ако имаше колективен трудов договор ставката е различна. Можеш да проучиш и фирмата, която те наема.
- Къде и как да го направят хората?
- Проверява се на интернет страницата на Агенцията по заетостта, там има списък с трудови посредници, които набират работна ръка за сезонна работа. Проверяваш тази фирма дали е легитимна. Там има бял и черен списък. Може да се отиде в местното бюро по труда, там също могат да направят такава справка. Може да се отиде и в някой от синдикатите и да поискате справка за това фирма, която ви наема, дали е коректна.
- Какво точно трябва да се следи в предлагания договор?
- В договора трябва да пише ясно колко дни ще работиш, къде е работното място, от колко до колко ще работиш, трябва да е посочена почивка. В земеделската работа работният ден не може да бъде повече от седем часа и задължително трябва да има почивка. Може да имаш ранно ставане, за да избегнеш жегите на полето. Трябва да е посочено задължително месечно възнаграждение, часовата или дневната ставка, договорът трябва да е задължително на матерния език. Има много коректни работодатели, които ти дават договор и на два езика. Трябва да е посочено какво е заплащането бруто, нето. Вътре ли са социални, здравни, имаш ли право на почивка. Ако си на постоянен трудов договор, колко ти е годишният отпуск.
- А при сезонната работа?
- Ако си сезонен работник, трябва да е посочено къде ще живееш. В Германия личните ти предпазни средства са задължителен ангажимент на работодателя, трябва да имаш достъп до течаща вода, до питейна вода, маска, ако работиш с отрови.
- Искате да кажете, че има места в ЕС, където няма достъп до течаща и питейна вода ли?
- О, да, има и в Италия също. Много често фирмите посредници при наемане подлъгват хората, като им слагат условно двеста евро на седмица. Но след това започват да удържат за транспорт или настаняване. А нямат право на това. В Германия на конгрес обясниха как точно процедират, за да ти намалят ставката.
- А в Германия колко е минималната часова ставка?
- Минималната ставка на час от 1 октомври в Германия е 12 евро. Под нея, ако работиш, работодателите са в нарушение. Но на колко работници им е хрумнало да разберат, че това е ставката на час, която се дава. Факт е, че част от тези пари прибират посредници с витиевати клаузи в договора. Затова задължително трябва да се направи справка с договора и фирмата, която те наема.
В Скандинавието например фирмите, с които сключваш договор, са посредници и това освобождава работодателите от отговорността за прекратяване на договор и условия.
Фирмите посредници стават все по-популярни, те са пощенски кутии и най-големият проблем е, че няма към кого да адресираш проблемите си, когато сключваш договор с тях.
Светлана Трифоновска
