„Една от най-важните промени, която трябва да се осъществи в проектозакона за горите, е всички земеделски ниви, които са се залесили, да се приобщят към горите. Ярък пример за това е Чепеларе, където 120-годишни иглолистни гори се водят земеделски територии. Има активен дебат по темата, но все още нищо не е направено.“ Това коментира ресорният зам.-министър на земеделието Мирослав Маринов пред „Телеграф“ в ловното стопанство „Витошко - Студена“ по време на събитие, свързано с превенция срещу Африканската чума по свинете (АЧС).
Според зам.-министъра е важно да се реши този проблем, защото според сегашния им статут на земеделска земя общините и кметовете имат право да ги секат на голо и така унищожават вековни дъpвета, докато в Закона за горите такъв вид сеч не е разрешен, обясни Мирослав Маринов. Той уточни, че голата сеч е разрешена само в тополови насаждения.
Посолство
Зам.-министърът добави, че българските вековни гори са предизвикали изключителен интерес сред експерти от посолството на САЩ. Причината е предстоящ регламент, свързан с обезлесяването, и затова те са поискали да видят горите на Франция, Финландия и България, за да разберат защо горите в тези страни се увеличават. Оказало се, че сателитните снимки не заблуждават и българските лесове наистина нарастват, обясни Мирослав Маринов. Той цитира статистика, според която прирастът е 14 млн. куб. м ежегодно. Държавните горски предприятия добиват около 6-7 млн. куб. м, което означава, че със 7 млн. куб. м. се увеличава количеството на дървесината, както и площта, направи сметка Маринов.
Криза
На въпроса има ли недостиг на дървесина за бизнеса, Мирослав Маринов отговори, че в момента за разлика от 2024 г. процесите са обратни. Оказа се, че заради кризата фабриките и цеховете не могат да реализират продукцията си, а преди това всички са се презапасили, надявайки се, че ще има пазар, но цените през 2023 г. са изиграли лош номер на бизнеса, обясни Маринов. През 2023 г. са добити 80% от годишните планове на държавните горски предприятия, но не са успели да продадат количествата заради кризата, каза зам.-министърът.
Предстои подмяната на 80 ха от горските пояси в Добруджа, защото някои от дърветата съхнат, а те са много важни за предпазване на почвата в района. Най-вероятно изсъхналите видове ще бъдат заменени с ясен и според Мирослав Маринов започва постепенната подмяна.
Агенция
Един от най-важните акценти в предстоящия проектозакон е съдбата на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Зам.-министърът разказа, че текат активни дебати в работната група, в която участват и браншовите организации. Една от тезите е от Министерството на земеделието да бъде извадена само Изпълнителната агенция по горите. Другата е да се обособи Държавна агенция под шапката на Министерския съвет като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, а в нея да влязат освен ИАГ и държавните горски предприятия.
Лов
Въпреки че Африканската чума по свинете нанесе сериозни вреди на дивата свиня, този вид си остава най-атрактивен, въпреки че има известен отлив на туристи от чужбина поради този факт, каза Мирослав Маринов. Все пак в засегнатите райони дори и в Североизточна България много бавно, но видимо популацията на глиганите започва да се възстановява, стана ясно от думите на зам.-министъра. Той добави, че отново е активен въпросът със спасяването на Североизточната балканска свиня. Въпреки зоонозите продължава да се ловува благороден елен, елен лопатар, фазан, пъдпъдък, яребица.
Благородният елен отново напълни лесовете
Благородният елен възстанови запасите си и стига нивата от най-добрите години на българското ловно стопанство през 90-те години на ХХ в., каза зам.-министър Маринов. Той с гордост припомни, че все още световният рекорд на благороден елен е български. Най-много благороден елен има в Североизточна България заради храната от нивите. След бракониерските години от края на ХХ в. най-важното е, че популацията на благороден елен се възстанови и очакваме нов рекорд, защото в района на Горна Оряховица вече е отстрелян 16 кг трофей, каза Маринов.
Светлана Трифоновска
