Е вропейската комисия се е отказала да принуждава земеделците да оставят гола угар под натиск на българските нотилъри. Припомняме, че това са земеделците, които отказват да ползват плуга и да орат почвата, за да не разрушават плодородието й. Тази нова мода всъщност е природен метод, който в момента е хит в Аржентина и става все по-популярен сред зърнопроизводителите в цял свят. От девет години в България се оформи кръг от фермери, които хвърлиха плуга и напук на всички досегашни разбирания за земеделие получават високи добиви, дори и по време на суша. Но тил всъщност означава без копаене, без обработка.
Асоциация
Вече има такава асоциация, чийто председател е авторитетният зърнопроизводител Александър Китев,
който в предишни броеве “Телеграф” представи. Той обработва 10 хил. дка в Софийското поле и въпреки че вече не оре земята, се радва на обилна реколта. Към този кръг от природни революционери влизат Ангел Вукодинов, едно от знаковите имена сред зърнопроизводителите, крупен земеделц от Северозападна България със стотици хиляди дка обработваеми площи, Борислав Петков, който работи неплодородни терени в Югоизточна България, и много други.
Земя
Принудихме Брюксел да смени голата угар, защото това е убийствено за всички и почвата, каза Александър Китев по време на форум, посветен на Деня на почвата в НДК в столицата.
Някога нашите деди са изоравали, но никога не са оставяли нивите голи, а са хвърляли оборска тор да прегори. Ако оставиш
незащитена почвата, вятър и вода отмиват най-горния плодороден слой, обясни той. Сега вече европейските фермери
се отърваха от тази антиприродна приумица на брюкселските чиновници. Според земеделците, които не обработват с плуг, земята не бива да остава гола, те сеят покривни култури и след това сеят върху тях. По този начин осигуряват естествени хранителни вещества, а растителността върху земята осигурява добър слой, както и влага, такава каквато е в горите под падналите листа.
Хилави
Според него начинът на субсидиране в ЕС е тотално сбъркан и единствено цели да бъде наложен контрол върху фермерите. Традиционният начин на обработка, при който се оре, прави земята болна, а растенията хилави. Целта според него и земеделците, които изповядват този начин на обработка, тоест като не обработват, е в полза на мултинационалните компании в сектора. Те имат нужда от слаби почви, от които се раждат хилави растения, каза Китев. И тогава те предлагат решения под форма на торове, пестициди, хербициди, от които земеделците са напълно зависими. Според производителите тези фирми имат интерес от традиционното обработка на земята, за да продават продуктите си. Видял съм земеделието на колегите от западните страни. Почвите им са мъртви, ако не вали, не хвърлят торове и нямат субсидии, нищо няма да изкарат, каза Александър Китев.
Ерозира от плуга и обработките
Основното мероприятие на традиционното земеделие, което се прави на полето, е обработката. От него почвата ерозира и унищожаваме органичното вещество в нея. Когато е обработена и разрохкана, вятърът може да отдуха органичния слой от нея, а водата да отнесе този полезен слой, обясни Китев.
Трябва да е ясно, че колкото повече пепел се вдига напролет и есен, особено за сеитба, толкова повече органичен слой изчезва от нивите.
Оре се от столетия, наследена традиция, която има обяснения.
Всъщност хората са търсили начин да поставят семена в земята и как да я разровят, за да извадят почва и да отгледат храната си, обясни Китев.
Това е едно от нещата, които човечеството прави погрешно стотици години. Цивилизацията не се замислила, че трябва да обърне внимание на това от какво има нужда почвата, че тя е жив организъм и в нея живеят милиарди микроорганизми. Той даде пример с колегите си от САЩ, където делят фермерите на растениевъди и земеделци. Растениевъдите се интересуват само от това как изглежда тяхното растение и дали има големи листа, а вторите, към които спадат нотилърите, са всъщност земеделци, защото се интересуват от състоянието на почвата.
Светлана Трифоновска
