Актьорът Антон Порязов е примерът за подражание по отношение на храненето и тренировките, който „Здраве с Телеграф“ ви представя тази седмица. Разговорът с него надхвърли формата с даването на съвети и споделянето на опит. Подготвящият се за състезание по бодибилдинг в края на пролетта разкри и съкровени подробности от личния си живот и връзката им със спорта.
- Тони, кое е водещото, което те стимулира да поддържаш тази визия?
- Здравето и това как се чувствам. Сега съм амбициран да участвам и в състезания по бодибилдинг, но там има много категории. Аз съм в първата, която е за естествено, плажно тяло. По-точно казано: „Натурална мъжка физика“. След това имаш класическа мъжка физика и след това вече е бодибилдинг...
- Каква е ролята на правилното хранене за добре оформените мускули?
- Добрата храна е нещо изключително важно, без което не може. Бих казал, че по важност съотношението между храната и тренировките е може би 60-70 процента в полза на храната.
- Имаш ли човек, който ти помага с диетата и тренировките?
- Не разчитам на специален диетолог. Имам треньор, Слави Горанчовски се казва, който ми дава насоки и съвети по отношение на тренировките. Ще работим по-сериозно месец-два преди състезанието, което ще е в края на пролетта. Той ще ми помогне и за позинга. Позите, които трябва да правим, когато излизам на сцената.
- Какво би ни препоръчал да ядем?
- По принцип нещата са строго индивидуални, но има няколко неща, които е хубаво да се спазват. Знаеш, че всеки организъм е различен, ДНК, имунна система... Това са фактори, които оказват влияние. Дори кръвната група е от значение. Като цяло това, което аз лично за себе си съм научил през годините и което работи при мен, е балансирането на мазнини спрямо въглехидрат и протеин. Тоест на самите макроси. Формирайки калорийния ни пример, те трябва да бъдат разграничени по следния начин: може би едни 50% от менюто ни трябва да съдържа предимно въглехидрати и по 25 процента мазнини и протеин. Това работи за мен и пак уточнявам, че нещата са строго индивидуални и трябва да имаме балансирано и разнообразно хранене. Това означава да приемаме бавни и бързи въглехидрати. Но трябва да знаем кога. Например преди тренировка бавни въглехидрати, за да може те постепенно да отделят енергията, която ни е необходима. След тренировка някакъв бърз въглехидрат, нещо, което е по-сладичко, но умерено. Може да е например цедено кисело мляко с малко сладко от боровинки или протеинов шейк със стевия. Аз съм привилегирован, защото имам и моя марка, протеин, който е със стевия, без захар. Той е първият в България, който е с колаген, хиалуронова киселина, витамини от група B, магнезий и калций и го внасяме от Нидерландия. Но разбира се, има и други подходящи марки.
- Кога е най-подходящо да го включим в менюто си?
- Най-често това се пие след тренировка, за да се възстанови мускулният разпад и организмът да си набави необходимите аминокиселини и протеини, или на закуска. С него могат да се правят смутита, може да се сложи в овесените ядки, в киселото мляко. Могат да се направят протеинови палачинки. Консистенцията е такава, че е много ситен. 90 процента изолат е и е като брашно. Хората обаче трябва да балансират здравословно менюто си, приемайки и мазнини под формата на авокадо, на чиа, на сурови ядки. Хубаво е да ядем сладки картофи и варен ориз, а от месата да разнообразяваме с пуешко, риба, пилешко и телешко.
- Пазарът с добавки обаче предполага и сериозни опасности, от какво да се пазим?
- Преди всичко всеки трябва да е наясно, че бързият път по отношение на бодибилдинга е грешният път. Той е този, който ще спъне. Може да се получи само краткотраен ефект. Хубавите неща стават бавно и постепенно. Така че много е важно да се информираме и да четем какво пише на етикетите. Виждал съм неща, на които пише, че са здравословни, например някое оризово мляко, а като го обърна отзад, виждам, че в него има толкова много захар и въглехидрати, а е представено по маркетингов начин. Едно нискомаслено прясно мляко от процент и половина е много по-добро от някои, на които пише, че са оризови, бадемови или соеви с шоколад и са в биощанда. Четете! Много е важно да се информирате. Хората трябва да знаят какво ядат и пият. Преди да го сложат в количката, нека прочетат какво пише на етикета.
- Има ли неща, които си си забранил?
- Да. Аз не пия газирано, не ям тестено и сладко. Като например в неделя си позволявам да си направя един „мръсен“ ден откъм хранене. Алкохол не пипам. Той доста вреди на здравето и на самите клетки и мускули. Алкохолът е напитката, която съдържа най-много калории спрямо грам. Така че избягвам. Особено някакви ликьори. На рожден ден, на празници си пия и вино, и уиски, и водка, но само в редки случаи. По принцип през месеца не консумирам, със сигурност през деня не. На закуска - не, на обед – не, вечер зависи от компанията и повода (смее се).
- Колко пъти седмично и как тренираш?
- Разпределям натоварванията за всички мускулни групи. Тук нещата също са строго индивидуални и е хубаво всеки да е наясно кое му върви и къде трябва да натисне повече. В момента правя някъде около между 5 и 10 тренировки седмично. Звучи много, но трябва да уточня, че всъщност тук включвам и 5 кардиосесии и 5 силови тренировки. Или ги разделям понякога на две – сутрин и следобед, или ги съчетавам в една тренировка, която е малко по-дълга - два часа или два часа и половина, като започвам със силовата и приключвам с кардио.
- Кое предпочиташ като способ за кардиото?
- Стълбата. Предпочитам степ мастера като уред. След това ходене по наклон на пътеката и след това тичане на пътеката. Това са ми трите кардиоуреда, които използвам. Понякога кардиото ми е един час, затова казвам, че то си е цяла тренировка. То е изключително полезно и никой не бива да го подценява, дори да гони спортни постижения.
- А как се отнасяш към почивката и възстановяването?
- Събота и неделя гледам да не тренирам. Ако пропусна нещо през седмицата, заради снимки или друг ангажимент, гледам да наваксам в събота. Ако съм суперизморен и наистина ми трябват три дни вместо два, гледам да оставя организма да си почива и да не тренирам. Случвало се е да стремя да поспя повече и да не наваксвам.
- От колко време си в такъв режим?
- По принцип със спорт се занимавам от 5-годишен. Карате тренирах 16 години, тенис на маса, езда, стрелба... Дисциплината я имам и спортът ми е втора природа.
- А с какво би привлякъл младите към този ритъм на живот?
- С това, че те трябва да помислят за своето бъдеще и като цяло за своето здравословно бъдеще. В момента те може да се чувстват добре, неспортувайки или седейки в офиса или пиейки по едно-две с приятели, ходейки на клуб, ресторант или нещо такова, приемайки без ограничение всичките си любими храни. Някак си започва да се получава нещо като: „Ааа, аз имам 2-3 килограма отгоре, ааа 5 килограма отгоре... аз съм си малко по-пълничък, тука имам леко паласка, тука на ръката имам повече мазнини...“ В един момент това става така нареченият тих убиец. Подкожните мазнини и застояването са точно това – тих убиец. Той започва да ни пречи лека-полека с някакви неща. Започва по-малко. Тука това ме боли, ах, леко кръстчето, кръвното що ми е така днеска... Ааа, то ще ми мине... Нормално е... И някак си започваме да се навиваме масово, че е нормално кръвното да ни е леко отгоре или отдолу. Не. Не е нормално, хора. Трябва по някакъв начин, мислейки за своето здравословно бъдеще, ние трябва да се стремим към някаква здравословна хигиена. Както има хигиена в изкуството, хигиена в банята, така има и някакъв вид хранителна и здравословна хигиена. И с това всички трябва да се замислят за бъдещето си, а не само за момента и пред чинията... Винаги трябва да имаме едно предвид в съзнанието си.
- Спортът как ти помага в живота и професията? Усетил ли си награда за усилията?
- Казвам ти един пример, който за мен е съдбоносен. Спортът обърна живота ми, когато загубих моята мила майка, светла й памет, Антоанела Порязова, на която съм й кръстен, както и на дядо ми Андон, светла му памет и на него. Той е бил маратонец. Тичаше между 50 и 100 км без проблем. Баща ми беше футболен съдия, светла му памет и на него, гребец професионално. Така че спортът има и генетични корени в мен. Четири неща ми помогнаха да се справя със скръбта, когато загубих моята майка, която за мен беше път и смисъл в живота. Това са семейството в лицето на баба ми тогава, спортът, изкуството и приятелите. Като тогава беше пандемията от COVID и спортът изигра много голяма роля. Нямаше как да се прегърнем с приятелите ми, защото имаше доста ограничения и се налагаше с тях да се виждаме по бензиностанции по време на най-големия локдаун. Аз какво правех. Слушалките в ушите и излизам да тичам, вкъщи лицеви опори, кофички на два стола, по лостовете навън, клекове, каквото и да е... И някак си спортът с музиката ми даваше някакъв вид смисъл да продължавам напред, да държа тялото и съзнанието си в добра кондиция. Знаех си, че и това ще отмине, но за времето, което ми трябва, за да отмине, аз трябва да се поддържам в добро здраве, за да мога след това целият този опит на скръб и тъга да го предложа на някой друг, който преминава през това и да му дам съвет как да се справи и той. Това ме мотивира и спортът наистина много ми помогна. Да, всичко беше затворено, но аз успявах да продължавам да тренирам вкъщи или навън и се чувствах добре. След тренировките се чувствах добре. Удовлетворен, че съм свършил някаква единица полезна работа.
- Доброто телосложение помага ли ти в актьорската професия?
- Не съм сигурен, но фактът, че и вие сте ме поканили да кажа нещо, това че във фитнес залата ми взеха интервю за предаването „На кафе“ в репортаж за имения ми ден, това показва, че има хора, които се вълнуват и търсят и такива примери. Агентът ми в Англия ми праща понякога екшън роли заради това, че изглеждам така по-мускулест и търсят хора, които да играят такива персонажи. Да, бих могъл да кажа, че и визията ми помага, дава ми повече възможности. Освен това в България сме малко. Да кажеш, че сме 10 човека, които мога да ти изброя сред колегите, които да сме в доста добра форма и да поддържаме такъв начин на живот. Ако ни събереш за някой сериал, ще сме толкова – десетина. Това обаче е пак въпрос на избор. Кой до колко иска, кой до колко има време... Всеки си има послания в живота. Моето е това – изкуството върви заедно със спорта. Това ми е мисията за момента. Не съм религиозен, но съм вярващ и за мен тази висша енергия спуска на всеки някаква конкретна цел и мисия.
- Как преодоляваш момента, в който се чувстваш уморен и те мързи да тренираш?
- Ооо, това наистина го има. Даже в момента, докато си говорим, като знам какво ми предстои до края на деня, почва да ме мързи. Това са тези малки дяволчета в нас, които се опитват, като видят някъде пробойна в съзнанието и психиката ни, да влязат там и да започнат да работят. Аз ги гоня с любов, защото това е единственото нещо, което бог ни дава безвъзмездно. Гоня ги със силна воля и с борбен дух. Винаги си казвам: Тони, ти после как ще се чувстваш? Старая се да мисля за последствията.
- Ако можеш да избираш къде да тренираш – в залата или на открито, кое би избрал?
- Бих предпочел залата. Някак си може би защото в момента ми е такъв периодът. Аз обичам много природата и със сигурност бих искал да съм и навън, но в залата се натоварвам по по-полезен за мен начин. Някои уреди така изолират мускула, че няма как сред природата да постигнеш същия резултат. Но ако става въпрос за по-здравословна тренировка, бих избрал природата. Няма нещо по-добро от чистия въздух в планината.
- Какво може да правим вкъщи, ако искаме да положим някаква основа, преди да се покажем пред тези с готините тела във фитнесите?
- Всичко тръгва от вкъщи. Най-малкото възпитанието и примерът, които си даваме помежду си. Аз само с един дъмбел, с една гира и три ластика и туба с 10 литра вода си правех почти цялата тренировка. Можеш на два стола да правиш кофички, да правиш лицеви опори под наклон, като си сложиш краката на стола и тренираш горна част, всякакви коремни преси може да се правят, клекове, патешко ходене... С ластиците може, като застъпиш с единия крак, да правиш за бицепс... Може да се прави йога и не е нужно да ставаме шампиони и медалисти, а да инвестираме усилия в нашето здраве и самочувствие.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 5 април 1987 г. в София
Завършва едногодишната школа в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с художествен ръководител проф. Надежда Сейкова
Учи в актьорското студио на Антони Майндъл – най-доброто холивудско студио за последните пет години в Америка
През 2020 г. завършва специалността „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в последния клас на проф. Стефан Данаилов
През декември 2021 г. завършва второто си висше образование със специалност „Икономика и бизнес администрация“ в Нов български университет
Порязов е участвал в няколко български продукции, измежду които са „Столичани в повече“, „Шменти капели – Легендата“, „Връзки“, „Под прикритие“, „Откраднат живот“ и други
Участвал е в холивудски чуждестранни продукции, между които са „300: Възходът на една империя“, „Психиатрията Стоунхърст“, „Код: Лондон“, „Шивай“ и други. Партнирал си е с Мила Йовович, Джерард Бътлър, Силвестър Сталоун, Мел Гибсън...
Людмил Христов
