„Не затваряй очи“ е първият православен филм у нас, създаден по каноните на БПЦ. От седмица той е вече по кината и жъне успехи дори сред по-младите зрители. С какво лентата печели сърцата на българите – отговор дава легендарната актриса Ирен Кривошиева. Тя изпълнява една от главните роли, партнирайки си със съзвездие от киноасове като Павел Поппандов, Мария Каварджикова, Кръстю Лафазанов, Николай Урумов, Христо Гърбов, Влади Карамфилов (Въргала) и др.
- Г-жо Кривошиева, по кината вече върви първият православен български филм „Не затваряй очи“. Доколкото християнството има и възпитателна роля, кой според вас задължително трябва да го види?
- Не можем да задължаваме някого да прави нещо, а и не бива. За мен по-важното е, че филмът по един естествен начин достига до сърцата на хората. В момента съм доста обнадеждена, защото все повече млади хора споделят добри отзиви. Ето, току-що гледах в социалните мрежи едно видео на млад човек, в което споделя впечатленията си. Някъде не повече от 20-годишен да е зрителят, бил с любимата си и коментира: „Отдавна нямаше такъв филм, много съм развълнуван“ и си избърса сълзите от очите. Явно току-що бе излязъл от киното.
Преди два дни посетих офиса на куриерска фирма. Момчето, което беше на касата, на не повече от 25 години, изведнъж се обърна към мен и казва: „Адмирации!“. А аз съм отишла набързо по чехли да взема една пратка и не мога да схвана даже за какво ми говори.
„Аз гледах филма. Ролята ви е прекрасна и искам да ви споделя, че вече трети ден не мога да спра да мисля... Със съпругата бяхме заедно, просто сякаш животът ни се обърна“.
А това първото момче под своето видео призоваваше приятелите си: „Гледайте го, гледайте го!“. Даже преди малко и аз тъкмо мислех да пусна един подобен пост във Фейсбук, но се спрях, замислих се дали трябва да го правя.
- Какво щяхте да напишете?
- Щях да призова хората да се съберат, да отидат на кино, за да победи доброто, да победи „Не затваряй очи“.
- А защо се автоцензурирахте, така да се каже?
- Защото, когато човек започне да говори за тези неща: за Бог, за Вяра, за Истина и за Любов, което е основата на човечеството и човека (той и затова е създаден), и когато това се вплeте във филм като нашия, моментално и дяволът се активизира. И тръгва т. нар. борба на доброто срещу злото, което се ползва от хитрия дявол пак за някаква негова полза. Казвам всичко това заради някои събития, които съвпаднаха с излизането на филма в България, но които не бих желала да коментирам.
- Ами изглежда сте уплашили Дявола.
- Изглежда, че така се получи. От друга страна, нашата цел не е да накараме някого насила да вярва в Господ. Идеята бе да разкажем една проста наглед история, която е свързана с чудо. То обаче може да се случи само след искрена молитва.
- Лентата следва едноименния роман на Мартин Ралчевски, който е и сценарист. Каква всъщност е сюжетната линия и какви са проблемите, които поставя?
- Историята върви в две времена - през 80-те години по времето на комунизма и в настоящето. В тези времена се случват сходни събития. При едното умира сестрата на едно момче - Петър. Той отива в манастир, защото е обвинен в убийство, за което е невинен. В по-новото време има отец Павел, който е брат на Николина. Тя е дъщеря на героинята, която аз играя. Николина е болна от рак и умира, но става чудо. И двете истории са сходни, третират проблема за надеждата, за смисъла на това да вярваме и се молим на Бога до последно. И тогава той прави, допуска чудесата, за да усили нашата вяра. Ще ви споделя за моя много близка приятелка, която отшила да гледа филма. Познаваме се още докато бях в Америка. За съжаление и тя има рак от дълги години като Николина. След прожекцията ми пише като съобщение: „Ирен, много се развълнувах, плакахме с мъжа ми. И отдолу накрая завършва: „Боже, как няма един такъв човек като отец Павел да се помоли и за мен“, т.е. ако имаше, бих оздравяла.
- Знаете, че в православието ходатайството на Богородица или светците е много застъпено като мироглед. Отци на вярата даже казват „по молитвите на нашите свети родители“, приравнявайки ги с праведниците.
- Искрената молитва е най-силното ни оръжие. Ако човек я има, всичко е възможно.
- Разкажете повече за вашата героиня, как се казва, каква е съдбата й?
- Казва се Далия. Тя е майката на Павел и на тежко болната Николина. Във филма е невярваща. Много е отчаяна – един от големите грехове в православието. А е стигнала до това положение заради серията от трагични събития в живота й - губи съпруга си, зет си, а сега за капак и дъщеря й се разболява. Всичкото това я докарва дотам да не вярва повече в нищо. Именно затова не вярва и че молитвата на сина й може да доведе до чудото – другото й дете да оцелее. Така че моята героиня в случая е невярваща, което се явява един контрапункт на силната вяра на отеца. От друга страна, нейното неверие отразява и много голяма част от населението у нас. В крайна сметка ние, българите, сме много повече невярващи, отколкото вярващи.
- Това и статистически се потвърждава. Преди време излезе едно изследване, което показа, че се водим православен народ, но според него само 4% се черкуват, т.е. ходят на служба, ползват се от църковните тайнства. В този смисъл дали вашият продуцент ще си върне инвестицията в този филм?
- Надявам се, че средствата ще се върнат и ще има продължение. През миналия уикенд ние бяхме първи в бокс офис класациите. Все пак зад филма застанаха патриархът и президентът, което оказва своята роля. Аз предполагам, че именно хората, които се черкуват, са отишли да го гледат. Да се надяваме и другите да ги последват, още повече че самата история е общочовешка.
- Къде вървяха снимките, разкажете нещо по-любопитно от процеса?
- Доста труден беше процесът. Имаше пари за едната година, после спряхме, докато се търсеха средствата за втората, че да продължим. Снимките бяха в Бачковския манастир, на морето. Зимата снимахме в един много тесен соцапартамент в кв. „Захарна фабрика“. С доста вяра обаче продължихме и така стигнахме до финала.
- Знаете, че християнството не вярва в случайности, а в знамения и поличби, такива имаше ли в процеса на работата?
- Това са по-скоро чудеса, които се случват, а те са правопропорционални на количеството вяра, която имаме. Ако искаш нещо силно, понякога се случва, въпреки че само Бог знае кое е най-доброто за теб. Друг е въпросът, че нашите представи за добро и зло са доста ограничени заради нашия човешки взор.
- Добре, такива малки чудеса по време на снимките имаше ли?
- Да, случваха се. Например трябваше да снимаме едно малко кученце дакел, което учaстваше в целия филм. В последните снимки на морето пак ни потрябва, но го нямаше. И изведнъж - щрак, това куче се появи на плажа. В този момент режисьорът Николай Егерман учудено се обърна: „О, това сега откъде дойде“. А то някакъв човек, от когото сме наели някаква апаратура, имал куче и случайно го довел. То изглеждаше точно като нашия дакел. Ей такива дребни на пръв поглед неща ни показваха, че сме на прав път. За една сцена трябваше да дойдат гълъби. Ние ги чакаме, а те се наредили като на конец и идва точно един бял и каца – символ на Светия дух.
- Нека да изясним определението „православен“ за филма, което може би смущава някои по-либерално настроени люде. Въпросът, който дежурно се задава, е трябва ли Седмото изкуство да се дели по религиозен признак, или то трябва да се дели на хубаво и на лошо?
- Това не е нищо толкова чудно, но понеже не сме въцърковени толкова, се поставят и такива нелепи за мен въпроси. През 2006 г. Русия направи филма „Островът“, който е известен до ден днешен (показващ драмата на монах, извършил убийство на младини по времето на Втората световна война - б.р.). Други православни страни също реализираха подобни проекти, само ние нямахме. А по конституция нали сме православна държава? „Не затваряй очи“ е нашият първи такъв филм, който е по каноните на вярата ни, и поради тази причина е наречен православен.
- Казвате, че е по канона, бихте ли пояснили?
- Филмът е одобрен от Светия синод, патриарх Даниил го е гледал два пъти. В него има молитва в църква, съответният отец носи истинско расо. Извършва се причастие, като се изричат точните думи, които са съобразени с това църковно тайнство. Затова казвам, че всичко е по канона. В противен случай ние не бихме могли да кажем за един филм, че е православен, ако в него вярата отсъства, а героите псуват, ругаят или се рекламира грехът.
- Ако се върнем на героинята ви, която е по-скоро атеист, обратното на онова, което сте вие в реалния живот - вярваща. Може ли да се каже, че Далия е някаква по-ранна версия на Ирен Кривошиева?
- Вижте, вярата е нещо много нестабилно и несъизмеримо. Никой не може да каже и докаже колко точно вярва. Единственото, което може да направи, е да каже: „аз искам да вярвам“, „аз искам да отида в църквата“, „искам да се моля“. И тогава и Господ ще му помогне. Защото има една приказка: вярвам, Господи, помогни на неверието ми. В тази връзка наскоро, докато пътувахме с мъжа ми към Пловдив, той ми прочете една мъдрост, която гласеше: „Ако ти държиш Господ в сърцето си, когато си добре, той винаги ще дойде, когато си зле“. Хубаво е да помним тези неща, защото човек е роден, за да вярва. В наши дни обаче сме заменили вярата си в Бога с такава към други неща и култове. Сега най-много вярваме в материалното и в имането. Това пак е един вид вяра, но тя е смъртна. Искаме повече и повече, без да осъзнаваме, че то се стопява, както и ние постепенно се стопяваме с годините. В крайна сметка никой няма да остане жив, всички един ден ще си идем от този свят. Само Богът – вечният творец, ще остане. Само че ние сме заменили вярата си към него с други вери. В тази посока доста „добре“ работят и различните секти и учения в България, които подвеждат мнозина.
- Мъдрите хора казват, че очите са огледало на душата ни. Това огледало обаче днес е доста замъглено. Ето сега излезе проблемът с хората с психиатрични проблеми, които ги подминаваме по улиците и така вече 35 години от началото на демократичния преход. В една цивилизована християнска държава това би ли се случвало?
- За съжаление това е повсеместно в целия свят. В САЩ, където живях 30 години, мога да ви кажа, че и там е същото. Според мен причината е, че хората се отдалечихме от Бога. И когато това се случва - Създателят да липсва в живота ни – оставаме във власт на животинската природа (на бесовете). Ще ви дам един пример, като ви попитам как се чувства човек без майка и баща. Какви промени настъпват в психиката му, ако от дете е сам или е бил наранен от родителите. Е, същото се случва и в нашето общество, което от десетилетия бяга от своя Отец, от Бога. Точно затова има толкова душевноболни хора, а ние, уж здравите, не ги забелязваме. Все повече и повече хората полудяват и в световен план. Това е естествен процес от живота без Бог. Друг голям проблем е състоянието на българското семейство. Когато човек е сирак, е едно, но 90% от семействата у нас са разпаднати. Децата растат къде без баща, къде без майка. Накрая човек започва да се лута, а насам-а натам, и накрая се стига до грехопадение или до положението, в което сме днес като индивиди и като общество.
- В откриването на Бога в храма ли се крие спасението ни като човеци и народ?
- Точно така. Както Господ Иисус Христос казва: където двама или трима са събрани в Моето име, там съм и Аз посред тях.
Любомир Старидолски
