О баждане от непознат номер. Бодър мъжки глас, звучи като робот, вероятно е точно такъв: „Както вече ви казах...“
Чакайте, чакайте, чувате този глас за пръв път в живота си, има някаква грешка. Но когато човек се представя по телефона, някак инстинктивно му имате доверие – все едно ви е подал ръка на улицата и се здрависвате. Нищо и никакво запознанство, кратък разговор със сродна души и после кой откъде е. Да, ама не!
„Аз съм Ивайло Иванов от програма „Здрави стави“ и имам за вас една специална промоция“, рапортува комсомолецът от другата страна на телефона. Ех, че хубаво, специална промоция, при това само за вас. Само че роботът си няма представа, че може да е случил примерно на 17-годишно момче, което няма съвършено никаква нужда от колаген. За него няма разлика между пол, възраст, говори неадресирано, така че да не се усъмните. А докато успива вас, сина или внука с оферта за лек за стави или някакъв друг чудодеен продукт, който ще вземете напълно безплатно, събира информация за здравословното ви състояние. И дайте да се разберем, безплатно сиренце има само в капана. Ако се вържете на Ивайло Иванов от „Здрави стави“, гарантирано ще ви одрусат с доста пари. Защото този несъществуващ чиляк всъщност е колега на комисар Тодоров от „Тежки престъпления“. Същият, който на силен провинциален диалект ви информира, че сте мишена на ало-измамници и „ся шъ помогнити ли на разслйедванету“.
Ако сте се заслушали в репликите на комисар Тодоров, вече сте с двата крака в капана, само трябва да щракне. Но диалектът, от друга страна, е сигурен знак, че насреща ви е жив човек, най-обикновен селяндур и измамник. Затова ще му бръкнете в здравето, ако му кажете: „Момент, колега, сега ще ви прехвърля на заинтересовано лице. Аз съм комисар Попов от ГДБОП, до мен на съседното бюро е комисар Маринов от „Ало, измамите“... И ще чуете учестено дишане.
Нервички
Живият ало-измамник“ се издава и по още един начин. Ако му кажете директно да си гледа работата, нервичките му избиват и започва да пелтечи, че ще прати да ви арестуват, „щоту съ гаврити с пулициятъ“. Ако искате още повече да го вбесите, си поръчайте белезници с розов пух и да не стягат много...
По подобен начин следва да се отнесете и с Ана Илиева от финансовата сигурност на популярна банка, на която може никога да не сте бил клиент. Неотдавна моят мил съученик Найо Тицин Нейков сподели, че е имал вземане-даване с „дамата“. Обадила му се, за да го информира за необичайно движение по негова сметка за онлайн искане на кредит от 20 000 лв., направено предната вечер в 22:30 ч. Обяснил, че не е желал кредит и не е клиент на въпросната банка, но тя упорствала, че има онлайн заявление, данните в него не се четели добре, но било явно, че му е хакната личната карта и ще трябва „да информира всички служби”, че личните му данни са компрометирани.
Вайбър
Какви служби, какви пет лева (или какви 2,54 евро по новому)? Не е важно, дори да се заинтересувате, няма да получите отговор, защото не това е целта на разговора. Той трябва да продължи точно в определена посока. Затова мнимата служителка по сигурността, която дори си има фалшив вайбър профил с произволно копната от интернет снимка, ще започне да ви убеждава да останете на линия, докато не се получи уверение, че искането за кредита е анулирано. Но докато ви бълбука, ало-измамничката ще ви накара да отговорите на някакъв въпрос – къде сте родени, в какво начално училище сте учили, как е името на първия ви домашен любимец и най-важното – първите, последните цифри от банковата ви карта. Това последното е задължително, ако наистина сте клиент на споменатата банка и вземете та се вържете на номера. Всички реални букви и цифри, които издиктувате, гарантирано ще ви изпразнят сметката, така че имате два варианта как да постъпите – да затворите телефона и да блокирате номера, от който са ви се обадили, да позвъните на безплатния клиентски номер в банката, от която уж са забелязали „необичайно движение“ по сметката ви, или да си поиграете на котка и мишка и да издиктувате произволни цифри – ей така, за забавление. Но кой ли пък има необходимост от такива емоции? Връзката с ало-измамник е кратка, ненужна и не носи никакво удовлетворение. Любопитно е, че ако върнете обаждане на номера, от който са ви позвънили, се появява вайбър профил на дама, която се казва Анелия. Едва ли е практика банковите служителки от „сигурността“ да се снимат сред тухлички или цветенца и да звънят на клиенти, затова решавам да пробвам кой ще ми отговори:
- Здравейте, Анелия Илиева?
- Аз съм.
- Вие сте от ДСК, нали така?
- Не, не съм. Грешка е това.
- А, как така? От този номер ми се обадиха и ми казаха, че е на ДСК.
- Не, не е ДСК. Доколкото знам е някаква измама, не се връзвайте...
Докато разговаряме с дамата, която говори малко на „мйеко“, отстрани се чуват още няколко женски гласове, които разговарят едновременно по телефони. Очевидно е централа, но във всеки случай не е на банка.
Пакет
Що се отнася до Ивайло Иванов, него също може да го пратите директно по дяволите. Не го ли направите, ще научите, че ви предлага двумесечен безплатен пакет за лечение на стави, а отскоро и колаген. Знаете рекламата с Кристина Патрашкова: „Колаген за мен?“. Ако решите да поставите Ивайло Иванов на мястото му, може да започнете така, след което нецензурно да му обясните къде да си сложи колагена. Но всъщност няма никакво значение какво му казвате, защото роботът си знае неговото и няма да зачете „съвета“.
От платформата „Ние, потребителите“ предупреждават за тази измама от месеци, но все още има хора, за които офертата на Ивайло Иванов от програма „Здрави стави“ звучи като примамливо предложение. Затова нека отново да уточним – Ивайло Иванов не ви е приятел. Не ви е никакъв. Не е никакъв. Той просто не съществува. Груба грешка е да споделяте каквато и да е лична информация. Просто пожелайте на Ивайло много му здраве. И го блокирайте, за да не ви атакува с нова примамлива оферта – за екскурзия на Карибите, шапка невидимка, препарат за лекета, умна прахосмукачка. Никой нищо не смята да ви подарява току-така. Въдицата е хвърлена, чака си рибката. А рибарят е или (див) селянин, или робот.
Кристи Петрова
