А рхимандрит Аверкий е изпълняващ длъжността игумен на Добридолския манастир „Света Троица“.
Роден е във Варна през 1962 г. Ръкоположен е за свещенослужител в Софийска епархия, след което се връща във Варненска и Великопреславска. 20 лета служи като мирски свещеник. По Божия воля остава вдовец и през 2010 г. приема монашество в Ботевския манастир „Св. Марина“. През 2018 г. става игумен на Добридолския манастир, но след злополука по време на лечението си ненадейно е сменен. От 2021 г. отново е върнат начело на обителта, но само като ефимерий.
- Ваше високопреподобие, как премина посрещането на празника Успение Богородично в Добридолския манастир „Света Троица“?
- На този пресветъл празник се случи едно знамение, което бе предшествано от нещо много неприятно за мен. Аз съм свещенослужител вече близо 35 години и наистина никога не съм бил в представителни църкви, най-много за кратко време бях в един квартален храм във Варна. Но даже и в най-затънтените села, където съм бил на служба, на този празник винаги е имало хора. Както си му е обичаят - свещи палят, молят се, записват имена за здраве, донасят хората различни плодове за благославяне, обикновено диня.
Вляво: Обителта предразполага към молитва и релакс. Вдясно: Отец Аверкий и един послушник се грижат в момента за обителта.,
Тази година какво беше това нещо, нито един човек не се появи. Наистина и времето помогна за това. Тази година почти на всеки неделен ден или празник валеше дъжд. Така беше и на „Успение Богородично“ - точно в часа на светата литургия пак заваля. А при нас пътят и без туй е някакъв ужас, изглежда и това да е изиграло роля да откаже и малкото хора, които бяха решили да посетят Добридолския манастир на този голям празник.
- Какво направихте тогава?
- С послушника направихме сутрешната литургия. Песнопенията, където можем, на два гласа изпълняваме. Чакахме, но нито един мирянин не дойде. Пак повтарям – такъв случай в моята практика не съм имал. Няма да крия, бях душевно покрусен колко българите са се отдалечили от Бога. Вечерта в трапезарията, където се храним, има един молитвен кът. В него през зимата, когато храмът е студен, служим манастирското правило. Там имаме една икона на Богородица.
На 15 август под стъклото на иконата са се появили капки течност.
В онази вечер случайно забелязах, че е заплакала под стъклото. Според мен това е като укор да се покаем. Вярно, времето на 15 август бе лошо, но все пак е лято, а не е някоя виелица. Около нас земетресения, наводнения, пожари в Гърция, а ние какво правим... У нас всичко е наред, сами си го правим - допускаме злото с корупция, убийства, настъпват гей паради и какво ли не.
- Как тълкувате това знамение, защото според исторически свидетелства икони са проплаквали при наближаващи войни, локални и световни, катаклизми, жестоки престъпления. Ето сега нов щам на коронавируса обявиха учените. Ден след Голяма Богородица поредното знаково убийство проехтя у нас - това срещу бизнесмена Алексей Петров - все низ от случайности ли са?
- Човекът Петров, какъвто е да е бил, Бог да го прости, но за мен убийството му е само за отвличане на вниманието от цялостната картинка у нас. А тя е геноцид над българския народ, какъвто и по турско време не е бил. За 30 години ние спаднахме под 6 милиона, буквално няма сектор, в който да нямаме проблеми - да не е гнил.
Затова за мен знамението с иконата в Добридолския манастир е твърдо повторение на старозаветната история за пророка Йона, чрез който Бог даде 40 дни на Ниневия, след които щеше да бъде унищожена. Жителите обаче се покайват и Господ се смилява над тях. Аз съм убеден, че търпението на Бога и Божията майка се изчерпва към нас и ще последват наказания, които ще ни се сторят приказка в сравнение с това, което сме видели досега. Макар че и тази година бе ужасна за много хора. Време е нашият народ да започне да намира вратата към църквата, да се научи да слуша проповедта на свещеника, да чете Библията и религиозна литература. И да се постарае да живее според описаните там изисквания, а не според изискванията на дявола.
А относно знамението, то много такива случаи имаме в нашата история. В нашия край, и Димитър Талев го пише, точно преди да избухне Чипровското въстание иконата в католическия манастир е проплакала. Има свидетелства за Априлското въстаниe - пак на места икони на Св. Богородица сa заплакали. След това знаете какво става, каква цена сме платили за свободата - към 30 000 избити.
- Във вашия манастир няма поклонници, но поне по празници Ставропигиалните обители са пълни. Да не би околните хотели, ресторанти и гурме трапези там да блазнят мнозинството?
- Не е тайна, че болшинството от нашия робуващ на материалното народ само външно се опитва да бъде вярващ. Народ, за който, както пише и в Евангелието: „само с устата си ме почита, а в сърцето си стои далече от мене“. Блазним се от блясъка, разкоша, от владишките корони и тронове. Но хората трябва да знаят, че Божията благодат е най-голямата придобивка, но тя може да се прояви и в най-малката църква, и в най-малкия манастир; че всеки един дори селски свещеник върху себе си има Божията благодат, дадена му свише при ръкоположението, и чрез нея може да извърши и най-голямото чудо, описано в Библията. А днес всеки гледа да помага на големите манастири. Благородно е обаче да подадеш ръка на малката обител, на малкия селски храм, защото и там има свещеници и монаси, които служат на Бога. А не да се изоставят да рухват и да ставаме за посмешище за другите православни народи.
- Вие за какво се молите във вашите молитви?
- За всичко, за което имаме служби и което е дадено в богослуженията. Но по-особено сега за мир в света и в душите ни. Ето, при тази междуособна война в Украйна се моля да настане мир или поне някакво примирие, че да започнат преговори за голям мир. Защото е много печално всички да гледаме как се избиват не само близки народи по кръв, но и по вяра. Това никого другиго не може да радва освен дявола и враговете на светата църква.
- Какво е състоянието на Добридолския манастир с оглед на това, че се намира в една от най-бедните епархии – Видинската?
- Състоянието е доста тежко. Районът е силно обезлюден, предимно с възрастно население, слабо подвижно и с ниски доходи, безработна младеж. На всичкото отгоре и с липса на вяра, но то всяко зло и тежко положение е следствие именно от това. Като прибавим и лошия път, водещ към нас, положението става трагично. Ето в малката селска община Ружинци кметът е благочестив и се старае – там пътят е посипан с чакъл, което е пак по-добре от нищо.
- Как всъщност се стига до вашата обител?
- Намира се почти на равно разстояние между Видин и Лом. През село Дреновец пътят е по-добър. Благодарен съм на кмета, че е поставил табела за манастира, указваща разстоянието - 6 км. По този път има дупки за оправяне, трябва да се изрежат храстите, тъй като има по-остри и драскат колите. Но официалният път от село Добри дол е истински ужас. За там отговаря Ломската община, която е голям център, но засега е така. Смятам, че е време и държавата да се намеси.
- Каква е историята на манастира „Света Троица“?
- Според един църковен историк, отец Йордан от Монтана, манастирът е бил основан на около половин километър североизточно от сегашното му място в средата на XIV век в дните на цар Иван Александър. Има и предания, без особена достоверност, че обителта датира още от X век, когато тук е минал и е живял в една хралупа св. Йоан Рилски. Но за това няма нито разкопки, нито писмени паметници освен само легенди, на които аз много не вярвам. След това пада България под турска власт, манастирът е опожарен както много други. По-особеното тук е, че по неизвестни причини след това дълги векове не е възстановен и това се случва чак в края на робството. Тогава едно бедно полусляпо момче загубва козичката си - а при немотията в онези дни това е било наистина голяма загуба. И макар да не вижда добре, детето тръгва с надеждата да я намери. Когато стига до нашето място, попада на извор. Бил е горещ летен ден, то пило, за да утоли жаждата си, и си наплискало лицето. Тогава станало чудото и момчето прогледнало. Мълвата за това стига до Лом. От това време имаме поставен ритуален паметен кръст, на който са написани имената на шестимата майстори от ломския еснаф, дали средства за възстановяването на манастира. Отдолу стои и годината 1860-а.
- А това чудодейно аязмо съществува ли в наши дни?
- През 2005 г. един ломски свещеник, отец Ангел (когато е нямало монаси, и свещеници са назначавали за игумени), прави параклис над аязмото. Когато аз дойдох тук през 2018 г., заварих параклиса, превърнат в нещо като скара-бира. Затова поизчистихме, монтирахме дървена врата с решетка, сложихме и СОТ.
Интересен е и манастирският храм. Има достоверни данни, че царският иконостас (отделящ светия олтар от кораба - средната част на църквата) е от втората половина на XIX век. На иконите на Спасителя Иисус Христос и Пресвета Богородица са написани имената на ктиторите и се вижда ясно годината 1860. За наша поука те са с много добро качество на фона на сегашната зография. А както знаем, тогава не е имало България, имало е само българи, живеещи в Османската империя. Не е имало българска църква, а само български свещеници и монаси. Като чин те са стигали най-много до архимандрит, както съм аз, с едно изключение - Иларион Макариополски, който е бил епископ. И въпреки това тези свещеници и монаси, които не са били от висшето духовенство, са съумявали да организират нашите българи. За това свидетелстват и ревността и старанието, с които са рисувани тези икони, че 163 години оттогава те са в прекрасно качество. Докато новите стенописи по времето на Българската патриаршия и държава, дори тези от 2017 г., започват да се люпят.
- Какъв е изводът?
- Това означава липса на майсторство, на вяра, на ревност и старание. Как са ги рисували едно време, че стенописи и икони да издържат повече от два човешки живота, а сега не могат.
- Но едно време зографите иконописци са постили, нали така?
- И са постили, и по-добри бои изглежда са бъркали. А не са бързали да претупат работата, за да вземат само парите. То си има технология, която изисква време. Бил съм в Преображенския манастир в далечната 1988 г. В това време режимът там бе изключително строг, никога не се ядеше месо. В храма имаше запазени около 140-годишни стенописи на Захари Зограф. Възрастни монаси са ми разказвали, че Захари Зограф не е можел да пости. И специално е молил да му позволят блажна храна, тъй като е имал деликатен стомах. Той обаче така и на никого не е открил тайната на своите бои, с които е рисувал. Тя отива с него в гроба.
- Последно да ви попитам - каква е историята на иконата, която е проплакала на 15 август?
- Не знаем историята й. Аз съм я заварил, така да се каже. Има вид на старинна икона, но е цветна репродукция, поставена в рамка. Според мен е около 40-годишна. Сега имам леко здравословно неразположение и се лекувам във Варна. Обмислям след 4 септември, когато се върна в Добридолския манастир, да направим водосвет и с литийно шествие да пренесем иконата на по-подходящо място в обителта за поклонение на миряните.
А да се надяваме те да станат повече след ремонта. Сега започва обновление на манастира, спечелено от светата митрополия по държавен, а не европроект. Предвижда се изцяло сменяне на покривната конструкция, ще има и дренаж, отвеждащ подпочвените води, както и реконструкция на килиите – монашеските помещения. Предвижда се обособяване на част, където поклонници да могат да отсядат, когато искат да присъстват на вечерня или на другия ден на света литургия в неделни и празнични дни.
Любомир Старидолски
