П рез 1927 г. в София в заможното семейство на търговеца Владо Георгиев и Надежда Радева от Габрово се ражда дъщеря им Веселина.
Нейната леля, на която е кръстена, е омъжена за Кимон Георгиев, а сестра й Мария се жени за арх. Богдан Томалевски. Домът им на ул. „Гладстон” е архитектурен шедьовър на Иван Васильов (днес австрийско търговско представителство). Там често гостуват личности като проф. Балабанов, майстора на акварела Константин Щъркелов, директора на Софийската опера Мойсей Златин, писатели, артисти.
Лина, както я наричат, завършва Дойче шуле и едва 20-годишна през 1947 г. заминава за Франция в Парижкото училище по приложни изкуства (Екол де бо арт) в класа на проф. Катлен. Скоро след пристигането й обаче се спуска желязната завеса и Лина става бежанка. Във френската столица тя е откъсната от родина и близки. Талантът й на художник я спасява да се прехранва. Помагат й художничката Рада Поптошева и Мужен от Монпарнас. Чак през 1968 г. след дълги години на борба за утвърждаване тя прави първа самостоятелна изложба в Амстердам. Неин почитател е великият Хемингуей, който я заразява с авантюристичен дух. Тя търси вдъхновение в Израел, Египет, Индия. Но за нейния пробив в арт и хайлайф средите в Париж и по света основна роля изиграва бракът й с прочутия милиардер Едмонд Адолф де Ротшилд.
Тя се жени за него през 1958 г. Той е от френско-швейцарския клон на клана Ротшилд. Неговият дядо, ционистът Едмонд Джеймс Ротшилд, е създателят на държавата Израел. Евреинът осигурил финансово жена си. Веселина баронеса Ротшилд е записана в родословното дърво на фамилията, попада и в генеалогичното издание на най-известните европейски аристократични фамилии „Алманах дьо Гота”, основано през 1763 г. Бракът им обаче бил труден и изпълнен с противоречия.
Превъзходство
Ротшилд отначало бил впечатлен от ерудицията и високата култура на българката, широко скроена и отворена към света. Той бил изявен почитател на изкуството, колекционер и меценат. Това ги събрало. Но за този брак има много догадки и коментари сред висшето общество. Лина налагала нежно превъзходство над съпруга си. Освен красива тя била и горда. Въпреки 200-годишната история на фамилията и богатство в имоти и пари, оценено на 400 милиарда, а като цяло на трупата от няколко клона – в трилиони долари, Лина изтъквала недостатъците му и предимствата на това, че е българка. Тя била изключителна патриотка. Поставяла духовното богатство над финансовото. Не пожелала да роди наследник на еврейската фамилия, като изтъквала, че поради традиционното им кръвосмешение (женят се първи братовчеди) много от децата им имали вродени генетични дефекти. Дори му предрекла, че синът му ще сложи край на династията без мъжки наследник. Предричането й наистина се сбъдва. Скоро почива синът му Бенжамин от брака му с актрисата Надин Талие, без да остави мъжки наследник.
След 4 години, през 1962 г., те се развеждат. Затова пък до края на живота си (самоубива се през 1997 г.) Едмонд Адолф мрази българите и България.
Лина е една от талантливите скулпторки на ХХ век, космополитна натура. Прави изложби в най-известните галерии в Брюксел, Гщаад, Дюселдорф, замъка Пти Ле. Близка е с артисти като Белмондо, Делон, с президента Жорж Помпиду. През целия си живот е гражданин на света, но винаги е казвала „Никога не съм се откъсвала от корените си и съм много горда, че съм българка”.
Амбиции
Юлия Христова, обикновено момиче от Пловдив, е родена в средностатистическо семейство в средата на 30-те години. Момичето е красиво и мечтае за интересен и изпълнен с емоции живот. През 50-те години се омъжва за атрактивния Здравко – тогава директор на „Аерофлот” за България. Ражда се дъщеря им Марияна. Но Юлия не иска да е само домакиня. Нейният вуйчо Тодоров е български дипломат, работещ към ЮНЕСКО и живеещ в Париж. Той е женен за изкуствоведката Дора Валие, сестра на Петър Увалиев. И така тайно от съпруга си, който бил против, Юлия заминава за Париж, като оставя дъщеря си временно при майка си в Пловдив.
Във френската столица Юлия (вече Джулия) се записва да учи в Академията за висша мода, изучава тайните на от кутюр (висша мода) заедно с Ив Сен Лоран. Междувременно се развежда със Здравко, но чака и не успява да изтегли дъщеря си въпреки опитите чрез Червения кръст и в следващите 32 години не я вижда.
В Париж тя се влюбва в бъдещия световноизвестен пианист Юри Буков и изживяват красив роман. На един новогодишен бал случайно Джулия се запознава с Жан Бул – сред най-могъщите бизнесмени във Франция, контролиращ разпространението на пресата. Той я кани на разходка до Ривиерата и омаян от чара й, скоро й прави предложение за брак. Вдигат грандиозна сватба в имението му в Баланкур, където той дълги години е кмет. Те живеят във вилата в Сен Тропе и в апартаментите му в Женева, Рим. Има и в Америка. Ражда им се син, когото кръщава на него – Жан Луи. Двойката е в каймака на светското общество, появяват се по червения килим в Кан. Джулия обаче винаги дърпа съпруга си към българското. Така Жан Бул под влияние на жена си спонсорира и помага на редица българи – хора на изкуството, да пробият на френския и световните пазари. Сред тях е Христо Куртев, създател на музикалното издателство „Орфеус”, който остава техен приятел докрай. Съдейства също за издаване на плоча на Емил Димитров в Париж, която популяризира песента „Моя България”, тогава под името „Моник”.
От благодарност Емил създава песента „Джулия”, посветена на мадам Бул, която дълго е в класациите на най-популярните шлагери. Семейство Бул организира грандиозни приеми, на които присъстват винаги известни български творци като писателите Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Богомил Райнов.
Джулия е почитателка на монархията, сближава се и с цар Симеон II и доня Маргарита, гостува им в Мадрид.
В началото на 80-те години Жан Бул умира и Джулия става богата наследница, една от най-заможните жени в Париж. Води разточителен живот, блести сред световния хайлайф. По това време тя успява да получи титлата баронеса от европейските монархически кръгове, вероятно добре финансово подкрепена. С приятеля й монархист Христо Куртев са в основания „Царски клуб”, поддържат връщането на Симеон II в България. След 1989 г. често се връща в България, където е купила огромен аристократичен апартамент точно срещу храм-паметника „Св. Александър Невски”. Активно участва в дейността и на Международната академия за изкуствата, където почетни членове са много български творци.
Джулия Бул умира в края на 2020 г. в малък апартамент в Париж.
Жени Викторова
