- Г-жо Майсторова, тази година се навършват 160 г. от рождението на Петър Дънов, основателя на религиозно-философското учение „Бяло братство“. Кои са по-важните му откровения според вас като астролог?
- Учителя Беинса Дуно, по-известен с рожденото си име Петър Дънов, е уникален творец, който за период от 22 г. е сътворил хиляди беседи, записани от стенографите от 1922 г., когато е отворена официално школата му, до неговата смърт през 1944 г. Учителя казва, че човек има отношение към Космоса - той е микрокосмос и затова всичко, което е вън - в макрокосмоса, го има и вътре в човека. Колкото външни планети и звезди има, толкова са и вътре в човека.
В беседите на Учителя е казано, че според френолозите центърът на Марс е около ушите и малко над тях. Центърът на Земята е отстрани на главата и малко отпред. Центърът на Юпитер е малко по-горе. Човек трябва да знае и къде в тялото са центровете на Млечния път и на звездите от първа величина. Едни влияния на Венера са отзад на главата, а други са горе на главата, където е центърът на милосърдието. Всяка планета има три влияния върху човека: физическо, астрално и умствено. Венера, като Зорница и като Вечерница, има две различни влияния върху човека.
- Откъде е този ваш интерес към Дънов и Космоса?
- Интересът ми към тайните на Космоса и на звездните влияния върху хората започна от книгите на Учителя, обединени в поредицата „Пътят на ученика“, и вече половин век този интерес не само не е намалял, а все повече се увеличава. Той ме вдъхнови да напиша много книги и публикации, посветени на неговото учение, защото само в лекциите му открих смисъла на вътрешния живот.
- Случайно ли това учение се появява в България?
- Ако потърсим корените на духовните феномени, регулирали живота ни и определяли достойнствата на историческата ни съдба, ще трябва да се върнем назад в прабългарската епоха още в дълбините на митичното време, когато по нашите земи заживяват и се оформят мощни духовни течения: тангризмът, тракийският орфизъм и богомилското учение, всяко едно ясно ориентирано във времето и пространството. Три мощни духовни вълни са играли решаваща роля във вътрешния и външния ни живот, в най-интимните и най-грандиозни страници на историята ни. В целия този процес от духовни течения, още от дълбоката първооснова на националната ни култура и до днес продължават усилията за по-вярно разчитане и тълкуване на старата ни традиция.
- Какво не знаем?
- Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света. Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони. Философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност не я разбираме.
Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата, високото духовно откровение и веротърпимостта. Наличието на календара определя най-ранното начало на българското летоброене отпреди 6000 г. и говори за широки познания и за една истина за светогледа на прабългарите. Подвижният им сглобяем дом - юртата, е строена по посока изток-запад. Тя е била една обсерватория, в която прабългаринът се е ориентирал за движението на небесните светила, за смяната на годишните времена.
- И какво се случва, когато идват по днешните български земи?
- При идването на българите на Балканите бог Тангра не измества Перун и не се възпира разширяващото се християнизиране на полуострова. Тази веротърпимост е осигурила доверието и е стопила бариерата между местните племена и новодошлите българи. От въпросите им към римския папа се разкриват непримиримите противоречия и конфликти с догмата и порядъка на църквата.
Трябва да си припомним и за орфизма, онова учение на древните траки, което ни връща две хилядолетия преди Новата ера, духовно свързано с тангризма. Орфей е представител на светлите гении на човечеството, мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката, създал мистичния център на една нова култура, върху която е стъпила класическа Древна Гърция. Ако разлистим всички енциклопедии, ще срещнем прецизираната версия на орфизма. Новите тълкувания на старите митове казват, че тракийският Орфей нито е бил син на Аполон или брат на Омир, нито му е било нужно да слиза в ада и да става съпруг на Евридика. Самите древни гърци са смятали Тракия за страна на светлината като отечество на музите, където се е намирало и светилището на Орфей, преподавало се е свещеното изкуство, разкривани са великите закони на живота и природата, както и древната орфическа проповед за преражданията и безсмъртието, със стремежа към безкрайното и съвършеното.
- А как се появява учението на Дънов?
- То се ражда в края на XIX век – по дух е християнско, с дълбока българска езотерика и взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството. През 1896 г. излиза книгата „Наука и възпитание" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си.
- Какво гласят те?
- Кратка характеристика на своето учение той е описал при разпит в полицията по повод някои враждебно настроени представители на обществото към школата му през 1925 г. В него той обяснява, че учението му е основано на принципите на божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина и от тия принципи произтича, че е необходим мир и разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Дънов допълва, че учението му изключва всякакво насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Той е категоричен, че едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. „Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в държавния и обществения строй може да се изправи чрез усъвършенстване. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът на разумната свобода”, казва Учителя.
- Какъв човек е бил Дънов?
- Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. във варненското село Хадърча, тогава в Османската империя. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Баща му е първият български свещеник във Варна. Като малък учи във Варна, после продължава образованието си в Методисткото евангелско училище в Свищов. След завършване на средното училище през 1887 г. Петър Дънов трябва да отбие военната си служба. По тогавашния закон, ако броят на способните да постъпят във войската е по-голям от необходимото, се тегли жребий и някои се освобождават завинаги от военна служба. Петър Дънов изтегля точно такъв билет и така е законно освободен и от всички следващи мобилизации.
Работил е като проповедник и учител в методистко училище. През есента на 1888 г. продължава образованието си в методистката семинария „Дрю“ в гр. Медисън, САЩ, на 50 км от Ню Йорк. След завършването й се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Там защитава дипломна работа на тема „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира през юни 1893 г. През юли постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет. През 1895 г. решава да се върне в България и заживява във Варна. Създава духовно общество, което през 1912 г. нарича „Бяло братство“, обявено от него за клон на „Всемирното Бяло братство“, представлявано в миналото от богомилите в България. Последователите на Дънов започват да го наричат Учителя. Следват събори, беседи, сказки в цялата страна. От 1904 г. живее в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ 66, къща-близнак с тази, в която живее Георги Димитров.
- Какви са били проповедите му?
- На 9 март 1914 г. Учителя обявява началото на Новата епоха на Водолея. През 1917-1918 г. по време на Първата световна война правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, тъй като разколебава духа на войниците на фронта, както и поради мнението му, че България не трябва да участва във войната. След края на войната бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и към 1936 г. достига около 40 000 души.
На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното Бяло Братство. През 1927 г. създава край София селището Изгрева, днес квартал „Изгрев“, в което събира свои слушатели, последователи и ученици. През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край 7-те Рилски езера. И до днес там се провеждат празнични дни от 19 до 21 август всяка година, когато се поставя началото на тъй наречената година на Слънцето. Този сакрален празник е свързан с честването на Преображение Христово, което се е извършвало по стар стил на 19 август.
От 1934 г. започва работа върху паневритмията – цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. На 4 май 1936 г. активист на политическата партия „Демократически сговор“ му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа на Учителя. След смъртта му на 27 декември 1944 г. неговите последователи пишат до Георги Димитров в Москва с молба да получат разрешение да го погребат на Изгрева. На 30 декември 1944 г. тогавашният министър на вътрешните работи Антон Югов издава служебна бележка на Бялото братство: „Разрешавам починалия Петър Дънов да бъде погребан според желанието на неговите приятели в селището Изгрев“. Това разрешение позволява гробът на Петър Дънов да се запази и до днес. А учението му продължава да придобива все по-голяма популярност в цял свят.
- Кой е основният завет на Учителя?
- Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.
Има една древна мисъл, че когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират. Такъв дух е този на Учителя.
Това е тя:
Мария Майсторова е завършила българска филология
10 г. е работила като астролог във вестник „Новинар“
Автор е на езотеричните книги „Страници из духовната биография на българите“ – 2 тома, и „Пробуждане на душата“. Автор е на много публикации с езотеричен характер
Мария Кадийска
