М естността Бальов дол край село Нисово пази зловещата тайна за избити без съд и присъда русенци след 9 септември 1944 г.
Още в първите месеци новата власт унищожава елита на Русе – най-образованите, най-можещите, успели и уважавани в обществото хора, дали много за възхода на града. Колко са тези жертви на комунистическия режим в Русе с точност може да установи само едно задълбочено историческо проучване. В регистрите зверски избитите съществуват като родени, но сякаш никога не са живели, защото нямат издаден смъртен акт. Писмени свидетелства къде са масовите гробове не съществуват. Хората, които са знаели нещо, са мълчали до края на дните си от страх да не загубят собствения си живот. Но вече минаха 34 години след края на комунистическия режим и е време тази мрачна погребана страница от историята на Русе да се отвори.
Слухове
Всъщност в Нисово винаги се е носел слухът, че в Бальов дол е убита внучката на легендарната Баба Тонка и дъщеря на Никола Обретенов – Тонка Обретенова-Просеничкова. Тонка и съпругът й Нико Просеничков, дългогодишен директор на Мъжката гимназия в Русе, са повикани уж за малка справка и никога повече не се връщат у дома.
Цветя и преливане на вино в памет на зверски избитите хора.
Разстреляни са заедно с други видни граждани в нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. Кои са точно те, не се знае. Смята се, че в Бальов дол има поне два масови гроба на избити хора. Минали са 79 години от зловещите събития и може би все още има живи хора, които могат да споделят някакви спомени. Такъв спомен е разказал преди десетина години на кметицата на Нисово Корнелия Йорданова жител на селото – Тодор Костадинов Тодоров, вече покойник.
Омраза
„Този човек е роден през 1936 г. и по време на събитията, за които говорим, е бил 8-годишен. Беше наследник на едни от най-богатите хора в селото, които в онези времена са имали възможност да отидат до Божи гроб. Дарявали са пари за местната църква, имали са мелница, магазин, много земи. Всичко това им е било отнето след 9 септември 1944 г. Когато дойде демокрацията, чичо Тошо беше възмутен, че не са му върнали нивите на семейството, а други, неплодородни. Много обичаше да ми разказва на мен, не знам защо. Аз съм дясномислещ човек. Той ненавиждаше комунистите заради всичко това, което са им отнели насилствено“, разказа пред „Телеграф“ кметският наместник на Нисово Корнелия Йорданова.
Корнелия Йорданова
Възрастният човек, който не е имал собствено семейство и деца, се съветвал винаги с нея по различни въпроси и вероятно й е имал голямо доверие, за да й сподели малко преди да почине през 2015 г. една тайна, която е пазил цял живот.
„Не си спомням как точно стана въпрос, но чичо Тошо ми разказа какво е видял през есента на 1944 г. Независимо че са били богати, от малък е бил пращан да пасе козите. Изкарал един ден той животните на паша в Бальов дол. Минал по черния път, който и сега съществува, и на около 10-15 метра навътре, близо до сегашния асфалтов път, видял дупка с трупове, покрити с пръст наполовина. Може диви животни да са изровили телата. Много се уплашил, хукнал обратно към селото и разказал на баща си и дядо си какво е видял. Те му забранили да говори за това, докато е жив.
Черният път
Дълго време пазил тайната и някъде две години преди да почине ми каза: „Чувал съм слухове, но аз никъде не съм казал, че съм видял гроба и искам да ти го покажа на теб и на твоя съпруг, докато още го помня“. И ни заведе до мястото. То и сега е обрасло с гъсталак и трудно се върви навътре. Не сме влизали и ние, но чичо Тошо показа от черния път къде навътре е видял дупката с труповете – като се тръгне от асфалтовия път в лявата страна.
Мястото е обрасло с растителност.
Разпитвала съм го, но беше много обран, сякаш продължаваше да се страхува. Това, което научих, беше ново за мен. Тогава не знаех какво да правя с тази информация, към кого да се обърна, но хубаво е, че вече има хора, които се интересуват“, каза Йорданова.
Панихида
Близо до мястото, посочено от кметицата, на 2 ноември бе отслужена панихида в памет на зверски убитите без съд и присъда русенски граждани. Международното дружество „Елиас Канети“ и група съмишленици имат идея в Бальов дол да се постави паметен знак догодина, когато се навършват 80 години от зловещите събития.
Кметицата сочи мястото, показано й от местен жител.
Засега има само предположения къде са заровени другите избити хора, говори се и за масови гробове някъде в лесопарка Липник и на други места, но само едно задълбочено проучване с търсенето на източници, на спомени може да даде отговор на тези въпроси.
Правнучката на Баба Тонка: Излязоха и повече не ги видяхме
Русенският историк и архивист д-р Веселина Антонова е имала уникалния шанс през 90-те години да се срещне с дъщерята на Тонка и Нико Просеничкови – Лиляна Балканска, и да запише спомените й. Те са поместени в книгата на Антонова „Потомците на Баба Тонка и Народният съд“. Ето какво разказва пред нея правнучката на Баба Тонка и внучка на Никола Обретенов – Лиляна.
Легендарната Баба Тонка с внучката си Тонка.
„На 2 ноември 1944 г. към шест и половина вечерта бяхме самички вкъщи със сестра ми Милкана. Нашите бяха излезли и ние имахме две приятелки на гости. Майка ми беше на събрание на Червения кръст, тя беше председател. Мисля, че събранието беше в митрополията при владиката и понеже навън се беше спуснала много гъста мъгла, баща ми отиде към сладкарница „Тетевен" да я посрещне. В това време дойдоха двама цивилни непознати да ги търсят. Аз им казах, че ги няма и ги попитах дали нещо да им предам. „Не, ми отговориха те, ние ще дойдем пак". И наистина, нямаше и десет минути, пресрещнали ги, върнаха се с тях. Нашите влязоха вкъщи и смениха пардесютата си с палта, баща ми си остави часовника и портмонето, майка ми - чантата. Видимо бяха притеснени. Бяха започнали вече да прибират хора, задържаха ги за справка, но за изчезване въобще не ставаше дума. Аз ги питам „Ще се върнете ли за вечеря?". Майка ми с много самообладание каза: „Разбира се, чакайте ни". Хората, които ги повикаха, не казаха нищо и тръгнаха заедно. И толкоз... Нищо повече. И до този момент чакам. Излязоха и повече не ги видяхме. Ние със сестра ми останахме сами. Веднага на другия ден вкъщи настаниха руски офицери. Не смеехме да питаме какво е станало, никой не ти казва нищо. Ден ги няма, два, три, тръгнахме да ги търсим. С приятелства и връзки ни посочиха една къща, в която са били задържани. Пари даваме на милиционера, който ги пази, за да ни каже искат ли нещо. Първо, милиционерът ни каза, че искали сарми, после зеле с месо, баница, цигари, долни дрехи... Ние малко се усъмнихме, та нали баща ни не пушеше, но си мислим, че там има и други задържани, сигурно са за тях. И три месеца ние готвим, мъкнем тенджерите с поръчаната храна, бохчи с дрехи и сме щастливи, че помагаме на родителите си“.
А Тонка и Нико Просеничкови вече са били убити. Тогава Лиляна е на 21 години, а сестра й Милкана – на 19...
Жанета Йорданова
