К акто съобщава Българското дружество за защита на птиците, стрелбата с патрони с оловни сачми ще бъде забранена във всички влажни зони в Европейския съюз. Законът влиза в сила за 30 държави – всички 27 страни от ЕС, както и за Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Основанието е, че според природозащитниците всяка година близо един милион птици умират от отравяне с олово, а 44 000 тона олово попадат в околната среда – 57% от спортна стрелба, 32% от лов и 11% от риболов. Забраната, приета от Европейската комисия на 16 февруари, позволява употребата само на нетоксични боеприпаси със стомана, бисмут или други нетоксични метали в или в рамките на 100 метра от влажни зони.
Отрова
В публикацията се твърди, че водолюбивите птици поглъщат сачмите, като ги бъркат с песъчинки, от които се нуждаят при смилането на храната. Хищните и лешоядните птици се отравят с олово, като се хранят с трупове на простреляни животни или изхвърлени вътрешни органи от убити с оловни сачми и куршуми животни. В България особено уязвими са белоглавият и черният лешояд, както и морският, скалният и царският орел. Здравословното състояние на птиците, погълнали олово, е влошено поради отделянето на опасни токсини и лесно стават мишена на хищници, което продължава смъртоносната верига на отровата в екосистемата. Дивечът, убит с оловна сачма, представлява сериозен риск и за хората, като вреди на мозъка и нервната система. Най-уязвими са децата и бременните жени.
Забрани
Използването на оловни сачми на цялата територия на дадена страна вече е забранено в Дания, Нидерландия и региона на Фландрия в Белгия, като стоманата е популярна алтернатива. Франция, Гърция, Швеция, България, Словакия, Кипър, Люксембург и Малта вече имат въведени забрани за оловни сачми във влажните зони. Други държави имат частични забрани, или върху конкретни влажни зони, или за използване при конкретни видове птици. Полша, Румъния и Ирландия нямат никакви ограничения.
Влажните зони, които съставляват 11% от територията на ЕС, включват местообитания, богати на биоразнообразие – устия, делти, реки, заливи, езера, сладководни блата, торфища и изкуствени водоеми. Правоприлагащите органи ще следят за нарушения на забраната.
През последните години секретариатът на Афро-евроазиатското споразумение за опазване на водолюбивите птици (AEWA) активно допринесе за процеса, довел до това решение, което бележи едно от най-големите природозащитни постижения в 25-годишната история на споразумението. Следва процес, който предлага постепенно премахване на оловните сачми в сухоземните зони (където се хранят много водолюбиви птици), други видове оловни боеприпаси, както и оловни тежести за риболов.
Баракът - рошавият ловец
Баракът е ловно куче, което не остава незабелязано, въпреки че няма елегантността и грацията на пойнтера, нито красивата осанка на сетера, но пък причините да го поискаш за ловен другар са многобройни: от умението му да ловува и да е добър пазач до всеотдайността му към стопанина. Баракът, ако в миналото е използван изключително за лов на зайци и лисици, днес не само е достоен съперник на гладкокосместото гонче в лова на дива свиня, но е и предпочитан в някои райони.
Свинският лов е неговата територия – по традиция за тази цел се изисква селско силно и здраво куче, устойчиво на студ и жега Този рошльо, както мнозина го наричат гальовно заради характерната физиономия, е твърде енергично куче, с проницателно изражение, с вид на здравеняк, пълен с енергия, уравновесен, с отлично развита ловна страст, способен на интензивно и дълго търсене, придружено с ясен и отчетлив глас, чуващ се отдалече.
Баракът работи еднакво добре на прясна следа от космат дивеч и хищници. Притежава максимални обонятелни способности, хладнокръвие, голяма издръжливост и устойчивост след продължително преследване. Не е безразсъдно агресивен като фокстериера, но е с много изразена упоритост и злоба, освен това е един разумен и опитен познавач на терена, а носът му се върти на всички посоки.
Баракът се оказва най-подходящ за работа на много тежък терен - той ще намери дивото прасе и в най-трудно достъпните места. Много е настойчив и с твърде подчертан индивидуализъм – обича да си изработи сам лова – от откриването на дивеча до задържането му, и като правило постига успех. Баракът е доста пъргав, това качество му помага, когато отклонява дивеча от стадото и го задържа до идването на ловеца. Не е за подценяване и неговият слух.
Спокойният маниер на работа на барака и съобразителността му позволяват да се създаде чудесен контакт и успешно партньорство между ловеца и кучето. А неговата прословута привързаност към стопанина и недоверчивостта му към непознати хора са преимущества, които го правят трудно достъпен за злонамерени похитители - незначителни са съобщенията за изчезнали или откраднати бараци.
Това е още един плюс за рошавия ловец.
Червена книга на България
Златка
Златката се среща във високите гори из цялата страна. Тялото й достига до 55 см, а само опашката – до 25 см. Покрито е с гъста и мека козина, която на гърба е кестеняво-кафява, на гърдите има жълтеникаво петно. Лапичките й са черни, възглавничките на ходилата й са покрити с козина. Златката е горско животно. Прави гнезда в хралупите на дърветата. Ловува предимно през нощта, рядко излиза през деня. Тихите масивни гори са предпочитано място за местообитания на този хищник. Живее до около двадесетина години. Храни се предимно с катерици, зайци, птици, дребни бозайници, като понякога напада и малките на сърната.
В страната ни е записан като застрашен вид.
Йото Пацов
