Л идерът на босненските сърби Милорад Додик разпали в началото на 2025 г. конфликт, който през тази седмица достигна до пореден пик.
Международният мирен пратеник за Босна Кристиан Шмит спря държавното финансиране за партията на Додик, най-голямата сръбска партия в страната. Шмит има това право, защото отговаря за Босна и Херцеговина от името на ООН според Дейтънското мирно споразумение.
Тези новини сигурно звучат напълно неразбираемо на уважаемия читател и има защо. Преди 30 години изкуствено бе създадена федерацията Босна и Херцеговина и оттогава е ясно, че това е врящ парен котел. Е, той избухна.
Нека припомним накратко историите, довели до сегашната най-голяма политическа криза на Балканите след войната в бивша Югославия в края на 90-те години на ХХ век.
Дейтън
Жестокото избиване между сърби, хървати и босненски мюсюлмани, днес наречени бошняци, бе прекратено през 1995 г. с т.нар. Дейтънски мир. С него се гордее и до днес тогавашният американски президент Бил Клинтън. Играчите в този процес вече не са между живите, но са исторически фигури – югопрезидентът Слободан Милошевич, босненският лидер Алия Изетбегович и хърватският президент Франьо Туджман. Те подписват Дейтънското мирно споразумение във ВВС базата в Дейтън, Охайо, на 21 ноември 1995 г., след четири години гражданска война.
Слободан Милошевич, Алия Изетбегович и Франьо Туджман (от ляво на дясно) подписват Дейтънското мирно споразумение на 21 ноември 1995 г.
Създадената под натиска на международната общност федерация обаче е напълно изкуствена. Тя слага в едни държавни граници провинции, населени със сърби, и други, с хървати и мюсюлмани (те са като българските турци – помохамеданчено местно славянско население през османското владичество). Те се мразят много силно един друг след извършените етнически кръвопролития от всички страни. На всичкото отгоре сръбските части „обливат“ центъра, който е оставен на т.нар.
Мюсюлманско-хърватска федерация. За Босна е създадена сложна конституционна система, в която на определени години някоя общност поема поста президент и премиер на федерацията, а в отделните две части си има автономни централна и местна власт.
Да, така е в Швейцария и в Германия. Но тук живеем на Балканите.
Сърбите
След Дейтън и края на войната в Косово - още една създадена нова предимно мюсюлманска държава в сърцето на Европа, сърбите се чувстват ограбени и потъпкани и това не може да се преодолее нито за 30, нито за 100 години. Така естествено те се сближиха още повече с Москва (православната линия е много силна), което стана опасно в последните години, а национализмът процъфтява на воля. Нещата бяха привидно спокойни поради егидата на ООН в Босна и най-вече – присъствието там на международен мироопазващ контингент, преминал през различни „шапки“ и в момента поверен на ЕС – Юрофор. Но самочувствието на мюсюлманите нараства правопропорционално на недоволството на сърбите.
Премиерът на Република Сръбска Милорад Додик бе осъден на 1 г. затвор и 6 г. извън политиката през февруари т.г. за сепаратистки призиви и това отвори Кутията на Пандора. Присъдата дойде заради острия конфликт между Додик и отговарящия за Босна в ООН Кристиан Шмит. Причината – Шмит работи без официалното одобрение на Съвета за сигурност на ООН - единствения останал на сърбите легитимен орган за защита.
Разбира се, Додик нито се предаде, нито признава юрисдикцията на Шмит, а също така нареди и местните сръбски власти да се разбунтуват и да спрат да работят с централните органи на федеративно равнище в Босна. Шмит пък преди броени дни спря парите на партията на Додик – а те хич не са малко – над милион евро годишно. „Не го признавам (Шмит) и неговите решения. Не ме интересува изобщо“, каза Додик пред репортери.
Европа
Разбира се, първият дипломат на ЕС Кая Калас обяви, че Европа няма да толерира никакви опити за разпадане на Босна и Херцеговина. Увеличаването на въоръжения евроконтингент в страната обаче надали ще реши проблемите, а и няма как. Призивите на Калас лидерите в страната да работят заедно също са просто изявления, защото е очевидно, че те не могат да го правят. Конфликтът бързо се разраства от местен и регионален към европейски и световен, защото привлича към ядрото си противопоставящите се Сърбия и Русия, от една страна, и НАТО и ЕС, от друга.
На всички на Запад е пределно ясно, че сърбите в Босна и Косово няма да се откажат от родината майка. Защото не им е създадена нормална обществена среда за развитие в държавите, създадени от Запада, в които те живеят. Сръбският лидер Александър Вучич само потрива ръце, защото тези хора са ядрото, което подкрепя разклатената му власт в Белград. И не можем да им се сърдим за това – те гледат от тяхната доста разклатена и излющена от превратности камбанария.
На този фон можем само да продължим да съжаляваме за убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич, убит през 2003 г. Ако той беше жив, Сърбия днес щеше да е друга. Както и съдбата на сърбите в Босна и Косово.
