„Честита баня“ – така са се поздравявали старософиянци в края на един от най-важните дни в седмицата – деня, посветен на банята. Тогава домакинствата не разполагали със собствени бани и безличното „взех си душ“ нищо не значело. Къпането се осъществявало задружно в старите обществени бани и представлявало цял празник… И въпреки че днес голяма част от минералното богатство на столицата е неизползваемо, а фасадите на някогашните архитектурни шедьоври, приютявали лечебните води, се рушат, в миналото София е бил един от най-прочутите градове за балнеолечение на Балканите.
И това е така, защото множеството извори в региона открай време се използвали не само за хигиенни цели, но и за лечение на най-различни болести. Тъкмо благодарение на минералните си извори с магични свойства, за които има писмени данни отпреди 2400 години, възниква Улпия Сердика. Банята за ultimus romanorum била нещо като клуб за срещи и философско събеседване, Римската империя изпращала на почивка тук легионите си, а самият император Константин Велики проявявал особена слабост към града. На него дори се приписва изразът: „Сердика е моят Рим“.
По предназначение
Това богатство продължило интензивно да бъде ползвано по предназначение и през целия османски период до Освобождението, когато от най-различни краища на империята идвали всякакви хора с хронични болести и възлагали на вълшебните софийски ручеи последните си надежди за изцеление. Известният османски пътешественик Евлия Челеби пише за една от старите бани през 17 век: „Който седем дни пие от Софийската минерална баня и се къпе в нея, ако има лепра (проказа – б.а.), краста, дизентерия, сърцебиене, с Божията воля може да се излекува от болестите. Който страда от треска, достатъчно е да влезе тук няколко пъти, за да се излекува“. От хрониките му разбираме още, че по това време в района действали турска, гръцко-латинска, еврейска, циганска и баня за бедните.
В началото на следващото столетие пък една от най-колоритните англичанки на своето време – поетесата и есеистка Мери Монтегю, тръгва на пътешествие до Цариград и минавайки оттук, в едно от прочутите си писма възкликва: „София се слави със своите топли бани, които се посещават както за здраве, така и за развлечение. В този град останах цял един ден, за да видя баните. Знатните жени обикновено дават една крона или шест шилинга, толкова дадох и аз”.
След 1878 г. обаче много от старите бани са разрушени и за обществено ползване останали само Мъжката и Турската баня. Райна Костенцева разказва, че първата е оцеляла от римско време и имала просторен продълговат басейн, заобиколен с курни и нарове за сядане. Подът и курните били от изящен мрамор, а дъсчените пейки в него били наредени амфитеатрално. Турската баня пък била типичен хамам, който по-често наричали с името „Женската баня“, тъй като патриархалните ценности не повелявали двата пола да се къпят заедно и тук ходели само жени. И в двете имало първа и втора класа.
Арбитър
Прелюбопитна е обаче и самата процедура по къпането, която била изключително колоритна и понякога се ширела от ранни зори до късно здрачаване. „Денят, посветен на банята, беше като кино с доглеждане на филма. Всеки момент можеше да се види нова картина и да се развие ново действие“, спомня си Костенцева. Борбите за място на наровете при курните понякога завършвали с бой, а за основно оръжие в него се ползвали налъмите. Затова прислужницата – влизаща в ролята на арбитър между воюващите сили, ги поемала веднага щом клиентката влезела там и ги връщала едва когато я викнели за хавлия.
Басейнът в Женската баня се пълнел от бронзов чучур, изобразяващ лъвска глава, до който всяка от къпещите се гледала да се добере, но никоя не бързала да отстъпи мястото си на следващата. Така времето преминавало в дълго чакане и дамите го запълвали със сладки приказки на всякакви теми. „Всичко, което ставаше в града, се знаеше в банята. Там се разказваха най-последните новини, за вкусовете на мъжете и прочие. Единствената тема, която отсъстваше в банските разговори, беше за политиката. Смяташе се, че това е работа само на мъжете“, отбелязва още писателката. Жените тръгвали на баня винаги подготвени с големи, тежки торби, пълни освен с храна за дългия престой и с дрехи за пране...
Сецесион
Малко по-късно, в началото на ХХ век, софийската управа започва да осъзнава огромната ценност на водите в района и подема строителството на някои знакови здания, които да служат за обществени бани. Най-емблематичната сред тях е Централната софийска баня, издигната по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 г. на мястото тъкмо на старата турска баня, която е била разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични византийски орнаментални елементи, а днес вече функционира като музей.
Централната софийска баня, днес превърната в музей.
Но освен в столицата софиянци много обичали да посещават минералните извори и в околностите на града – Овча купел, Княжево, Банкя и Горна баня, които тогава били със статут на отделни селища курорти, далеч от все още малката столица, стигаща само границите на сегашния център. Тях избирали особено онези граждани, които се нуждаели от промяна в климата и по-дълга целебна почивка.
Село Княжево, държавната минерална баня, 20-те години на ХХ век.
Най-близко сред летовищата им била Горна баня, наричана понякога Кари баня по турски, която дълго време привличала със своя чист въздух и минерална вода. Нейната лековитост се ползвала не само за къпане, но и за пиене. Тя била прочута още сред траките, но настоящата архитектурна перла, която към момента се руши, е била издигната към 1915 г. и станала любима на поета Смирненски. Неговите родители му наели къща в курорта с надеждата, че чистият въздух и минералната вода ще изцелят болните му бели дробове…
Картината "Турска баня" на Жан Огюст Доминик Енгър, за която някои смятат, че изобразява старата Турска баня в София.
Самият Вазов пък много обичал да топи снагата си в Княжевската баня, за чиито води открай време се знаело, че лекуват нервни болести. До Освобождението днешният софийски квартал се наричал Бали ефенди, през 1879 г. е преименуван на Медено село, а две години по-късно с височайши доклад става Княжево. Причината – селището било любимо място за разходка и на княз Александър Батенберг, който всяка сутрин ходил да се къпе именно там.
Земетресение
Историята на банята в Овча купел обаче е малко по-различна. Нейният извор според преданието бликнал през 1758 г. след едно знаково земетресение, което съборило и викалото на „Св. София“ – вече джамия. Същата легенда твърди, че суеверните турци се сепнали от Божията воля и запушили първия извор, но след време сред ливадите там се родили и други топли мочури.
Тъжните фасади на банята в Овча купел.
Сказката е обогатена и от историята за един пастир, който забелязал, че болнавите му овце влизали във водата и оздравявали. Самият той пък се изцерил от ревматизъм, докато газел из гьола, който се бил превърнал в нещо като басейн. Така не след дълго край него започнали да спират много коли, които били натоварени със страдалци от цялата страна, идващи специално за лечебната вода.
И така чак до 1933 г., когато талантливият Георги Овчаров издига сградата на днешната баня в неокласическия стил с антични колони, препращащи към някогашните терми на Сердика…
Разруха
За съжаление се стигна до плачевно състояние на фасадата. Добрата новина обаче е, че след дълго 12-годишно чакане реставрацията на сградата на минералната баня в "Овча купел" тръгна.
Ремонтът напредва.
Целта, както написа във Фейсбук столичният кмет Йорданка Фандъкова само преди няколко седмици, е до края на годината да бъдат завършени фасадата, покривът и подпокривното ниво, в което ще се разположат лаборатории и зали на 12 партньори на общината, водещи университети и институти. След това ще се възстановят и басейните и ползването на минералната вода. Това трябва да се случи през 2024 г.
Поглед към сградата на Централната баня, 1926 г.
Заради изключително тежкото състояние на банята конструкцията ѝ ще бъде допълнително укрепена, което се съгласува с Националния институт по недвижимо културно наследство. Това ще е третата сграда на стара софийска баня, чието великолепие се връща - след реставрациите на минералната баня в Банкя и първата част от Централна минерална баня.
* Автор: Николета Бориславова
