С мъртта на 22-годишната Махса Амини на 16 септември, задържана и пребита до смърт от моралната полиция заради липса на забрадка на главата си, предизвика буря от протести в Иран. В бунтовете стотици протестиращи бяха убити, а хиляди арестувани. Иранците искат свалянето на режима на аятоласите в страната и край на религиозното управление, възцарило се в земите на някогашна Персия след Ислямската революция от 1979 г. След убийството на Амини все повече жени там отказват да носят хиджаб, особено в модерната северна част на Техеран. А мнозина питат кое е по-голям грях - да не носиш покривало или да убиваш невинни мъже, жени и деца.
Двоен стандарт
Хиджабът стана задължителен за всички иранки през април 1983 г. - четири години след революцията, която свали подкрепяната от САЩ монархия. Гневът на иранците се подклажда и от това, че самите духовни водачи далеч не спазват всичките изисквания на Корана и като поведение се разминават със собствената си риторика, обикновено насочена срещу „порочния Запад“. Пример за това е, че в Иран свободно се консумират „Кока-Кола“ и „Фанта“. Само дето продуктите не се казват така, а се произвеждат в страната под името „Зам-Зам“, както се нарича свещеното аязмо в Мека, считано за лечебно. Според запознати причината за този двоен стандарт е, че духовният водач и върховен ръководител аятолах Али Хаменей е голям почитател на газираната напитка на омразния Запад. Масово роднините на управляващата каста също живеят в прозападен лукс. През 2016 г. 21-годишният Ахмад Хомейни предизвика доста полемики, като се появи на една снимка с модерни тъмни очила и суичър „Найк“, позиращ до млада жена в една школа за езда. Той обаче не бе арестуван, тъй като е правнук на аятолах Хомейни - политически и религиозен водач на Ислямската революция от 1979 г. А че богатите иранци изобщо не спазват религиозните и идеологическите правила, които властите налагат на бедните, стана ясно след серия скандални снимки в социалната мрежа Инстаграм.
Отстъпление
Нарастващото напрежение застави в крайна сметка властите на 4 декември да разформироват моралната полиция, която бе създадена през 2006 г. от твърдолинейния президент Махмуд Ахмадинеджад, за да "разпространи културата на скромност и хиджаб" - задължителното покриване на главата при жените. В опита режимът да удържи властта си бяха обещани даже промени в действащия закон, задължаващ жените да се забулват.
Канонът
Обикновено задължението за покриване на тялото и лицето в ислямските страни се извежда от един текст в Корана, където Аллах (арабската дума за Бог) казва на пророка Мохамед: „О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават“ (Сура 33:59). Как точно да става това обаче, не е уточнено, затова съществуват сериозни различия в изискванията в ислямския свят.
Варианти
Традиционният консервативен цвят за покривалата е черен, който обаче привлича слънцето и при високите температури в доста страни жените са като в пещ адова.
Хиджаб се използва като наименование за всяка дреха, изцяло покриваща тялото. Най-често така се нарича само забрадката, носена от мюсюлманките. Думата идва от арабски и означава покривам, а в зависимост от държавата покривалото може да носи наименованието шайла или тарах.
Най-строгото облекло се води никабът или бурката. То покрива тялото и лицето изцяло и остава само тесен процеп за очите. В доста европейски страни вече има забрани за носене на такова облекло от имигранти/бежанци, идващи от Афганистан, Пакистан. То е характерно и за Катар, Саудитска Арабия, Оман, Йемен, ОАЕ. Чадорът е връхна дреха във вид на наметало, покриващо от глава до пети, което носят жените от шиитските общности в Ирак, Бахрейн и части от Саудитска Арабия.
Дрескод
В доста мюсюлмански държави Евите, които не спазват дрескода, биват наказвани, дори убивани, какъвто бе случаят с младата Махса Амини.
Фереджето е широко наметало, халат у жените мюсюлманки от Средна Азия, с което се покрива главата и част от лицето. Традиционните цветове са бяло, черно и синьо.
Яшмакът е традиционен за Турция и някои други страни. Това е късо фередже, непокриващо цялото тяло, а само горната му част.
Задължителна е забрадката върху косата и шията, характерна за Сирия и Ирак. Традиционно се състои от две части - кърпа за косата и воал за лицето, но може да бъде и само кърпа или шал, драпирани или вързани по подходящ начин.
Джилбаб (или галабия) е дълга и свободно падаща дреха, носена както от жените, така от мъжете в много мюсюлмански страни. Те вярват, че именно джилбабът изпълва значението, което Корана дава за Хиджаб. В Египет мъжете често го носят в съчетание с палто.
В Сахара и мъжете крият лицата си
Как и дали мюсюлманките скриват лицето и тялото си, много зависи и от конкретните географски условия и исторически традиции. В разположените край екватора Индонезия и Малайзия да се носи хиджаб практически означава смърт от топлинен удар. В степите на Казахстан, Киргизстан и Туркменистан въобще не носят покривала, защото просто не е имало духовни водачи, които да следят за стриктното спазване на Корана. А в Сахара и мъжете бедуини крият лицата си заради безмилостното слънце и пясъчните бури.
