Д ухът на св. Йоан Лествичник все още се мярка по склоновете над Синайския манастир в Египет. Там в една труднодостъпна ниша между две канари поклонници отблизо и далеч идват, за да зърнат неговата пещера. Отшелникът се почита от християните навсякъде по света на 30 март по времето на Великия пост. Празникът му е установен тогава заради чистотата на неговия живот, посветен изцяло на Христос.
Според старозаветните разкази Преподобни Йоан Лествичник се подвизавал между VI-VII век на прочутата Синайска планина. Там според преданието Бог се явил на Моисей под формата на горящ храст. На същото място пророкът получава от твореца и 10-те Божи заповеди.
Долина
Разстоянието от манастира до пещерата на св. Йоан е 8 км през пресечен терен. Тя е разположена в долината Толас (Wadi Et-Tlah), а до нея се стига с високопроходим джип. Обикновено се пътува рано сутрин преди изгрев слънце. Колата се движи по прашен път край входа на манастира, след това по асфалта минава покрай заспали хотели, вдигнати да поемат вълната на синайския туризъм, избуяла през XX век.
Около средата на пътя се вижда пътека, водеща наляво към красивия скит на светите безсребреници Козма и Дамян. Има легенда, че светиите лекари чудотворци са лекували там безвъзмездно, дарявайки на хората онова, което получавали даром от Бога - способността да изцеляват с молитва. В тяхно име в България има много манастири и лековити извори, където се вярва, че чудотворците помагат на всеки, дошъл с чисто сърце и с искрена молитва. Тяхното място на отшелничество обаче е разположено в затворена долина, толкова отдалечена, че човек се чуди как са живели там братята в изолация.
Селище
Скоро шофьорът на колата с поклонници завива рязко надясно и и тръгва нагоре по стръмен наклон през китно бедуинско селище. То се състои от кубични колиби, обзаведени със сателитна чиния и вероятно цветен телевизор. Колата загрява по склона и с последни усилия се добира току пред пешеходна пътека, която се вижда как се врязва в планините. Оттук бедуини водачи поемат поклонниците, тъй като бедуините са пазители на пещерата от векове. Цветовете на скалите наоколо са сиви, но пречупването на светлината о гранитните пластове рисува импресионистично мимолетни нюанси на розово, синьо, лилаво, червено и, разбира се, черно.
Тишина
Мнозина от най-ревностните богомолци се придружават и от монаси от Синайския манастир, които идват тук редовно за служби. „Тук, в тази тишина, можете да чуете ударите на сърцето си. Разбира се, то първо трябва да бъде изпълнено с присъствието на Бог, защото човекът е социално създание. Ако Бог първо не е сграбчил сърцето на човека, за него е невъзможно да издържи тишината", казва монахът отец Павел, който се грижи и за параклиса в пещерата на св. Йоан Лествичник.
Скоро калугерът влиза в параклиса, а бедуинът запалва няколко сухи къпини, за да се сгреят туристите от студа. Край тях слага кафе и чай и закуска. През това време монахът отваря вратата, пали кандилата и подготвя всичко за службата, завършваща с църковни тайнства.
После монахът разказва за отшелническите подвизи на св. Йоан. Веднъж той усетил, че неговият ученик Моисей, подвизаващ се в съседна пещера, бил в смъртна опасност. Започнал горещо да се моли и да плаче и успял да го предупреди по неведом път. Тъкмо излязъл от своята пещера Моисей и една канара се срутила от тавана вътре и запушила входа.
Монах
Синайският монах разказва и за живота на св. Йоан. Знае се, че едва 16-годишен той се замонашва под надзора на игумена на Синайския манастир Мартирий. След смъртта му св. Йоан Лествичник се оттегля в пустинята - в тази пустош, напомняща пейзажа на далечната планета Марс. Прекарва цели 40 години в отшелничество и изучаване на светите книги.
В своя живот, както пише и Екзарх Стефан, преподобни Йоан е изучавал и тайната на християнската мистика. А именно: „да убиеш злото с добро; да видиш невидимото зад и във видимото; да се родиш духовно, след като умреш като плът; да постигнеш истините чрез добродетели; да се увеличаваш чрез умаляване и да богатееш чрез обедняване. И тая своя тайна той постигнал чрез послушание към своя духовен отец Макарий, който го научил да гледа на килията си като на отвор към небето и като място, където трябва да бъде победен в страстите и изкушенията многоликият дявол с многобройните му пълчища“.
Аскет
Йоан водил много аскетичен живот. Макар преподобният да не отбягвал храната, разрешена от устава по време на пост, за да съкруши, както сам казвал, гордостта, хранел се с толкова малко, че повече приличало на опитване, отколкото на хранене.
Самият той обяснява как е смирявал страстите на стомаха си: „Когато седиш на маса, отрупана с храни, представяй си мислено смъртта и съда; защото и по тоя начин едва ще можеш да укротиш донякъде страстта към преяждане. Когато пиеш, спомняй си винаги оцета и жлъчката на твоя Спасител; и по този начин или ще останеш в границите на въздържанието, или поне, въздишайки, ще смириш своето желание. “
Стълбата
След като неговата четиридесетница (но изразяваща се в години) отминала, той се съгласил да стане игумен на Синайския манастир „Св. Екатерина“. Тогава пише прочутата книга “Лествица” (или “Стълба към Небесния рай”). Тя е трябвало да послужи за духовно ръководство на монасите от поверената му обител. В този труд св. Йоан описва 30-те стъпала (добродетели), които душата трябва да изкачи, за да достигне небесното царство. В арабския препис на книгата може да се види изображение на душата на човека и стълбата към рая. Ангелите помагат на душите по пътя им нагоре, а демоните ги бутат с изкушения, за да паднат от стълбата.
Пътеводител
В наши дни тази книга обаче се превръща в безценен житейски и духовен пътеводител. Тя съдържа в обобщен и систематизиран вид богоозареното учение на Отците на пустинята за основните принципи на нравственото израстване в християнските добродетели и борба със страстите, които от днешно гледище са общочовешки.
Лествицата на св. Йоан разглежда християнските добродетели и противоположните им пороци в 30 глави, образуващи „стъпала“, по които душата постепенно възхожда към Бога. За да се постигне това, се изисква голям труд, чрез който човек трябва да се справи с пороци като злословието и клеветата (на 10-о стъпало), леността (11-о), унинието (13-о), чревоугодието (14-о), сребролюбието (16-о) и т.н.
Броят на стъпалата на духовно посвещение е съобразен с тълкуватели, които изтъкват, че символиката с броя на стъпалата съответства на годините, в които Иисус започва да проповядва Божието слово.
Благодат
Самият Йоан описва неопределимото смирение като „безименна благодат в душата, назоваема само за онези, които са опитали нейното преживяване“ – такава, която носи неописуемото богатство на Бог директно в душата. „Защото е казано“, завършва Йоан, „Не се учете от ангел, не от човек и не от книга, а от Мен, тоест от Моето обитаване и озарение и енергия във вас, защото съм кротък и смирен в сърцето, и в мислите, и в духа, и ще намерите почивка от конфликти и облекчение в душите си от мислите.
Сърцето се смирява, когато стомахът се ограничава
„Когато стомахът се ограничава, тогава и сърцето се смирява; а ако той е успокоен с храна, сърцето се изпълва с горди мисли“, учи Йоан Лествичник.
„Имайки намерение да говоря за стомаха, сега повече от друг път аз възнамерявам да разсъждавам против самия себе си. Защото чудо би било, ако някой, преди слизането си в гроба, се освободи от тая страст.
Чревоугодието е лицемерие на стомаха: защото той и когато е наситен, вика: „малко е!“, и когато е пълен и ще се пукне от излишество, крещи: „гладен съм!“.
Чревоугодието е съблазняване на очите; ние приемаме с мярка, а то ни подстрекава да погълнем всичко наведнъж.
Насищането е майка на блудството; а ограничаването на стомаха е причина на чистотата...
Когато дойде гост, чревоугодникът се раздвижва от обич, подбуждан от буйството на стомаха; и си мисли, че случаят да даде утешение на брата е разрешение и за него. В присъствието на други хора той смята, че има право да си позволи да пие вино; и така, мислейки да прикрие своята добродетел, той става роб на страстта.“
Духовният наставник на праведника бил чудотворец
Свети Йоан споменава в своята „Стълба“ като свой духовен водач свети Георги Арселаит. Мястото, където чудотворецът се е подвизавал, се нарича Арселао. То се намира на час и половина с джип през пустинята и след това още толкова време пеша. Така се стига до много красиво място в долина с малко зеленина, заобиколена от скали.
Свети Георги извършва едно чудо – с молитва успява да напълни празния казан за зехтин на главния Синайски храм, който се напълнил с масло, "бликащо като от извор". През вековете хранилището за елей е превърнато в параклис, посветен на Богородица Животворящ извор, където и до днес се отслужва Божествена литургия всяка сряда в памет на чудото. В дълбоката пустиня край скита на св. Георги Арселаит е било и аскетичното жилище на св. Йоан Сабаит, който също фигурира на видно място в Стълбата на св. Йоан Лествичник.
Любомир Старидолски
