С вети Сава Сръбски( Растко Неманич) е извоювал аватокефлаията на Сръбската православна църква и първият неин архиепископ (1219 – 1233 г.). На 14 януари БПЦ почита паметта му. В Сръбската църква неговият празник „Савинден“ е по Юлинския календар – на 27 януари.
Житие
Според различни източници светецът е роден 1169 г. ( или 1175 г.) като Растко Неманич - най-младият син на сръбския велик жупан Стефан Неманя. Най-големият му брат Вукан е жупан на Зета, Требине и Топлица. Другият му брат, Стефан Първовенчани е сръбски велик жупан (от 1196 г.) и крал (от 1217 г.).
Растко Неманич е назначен за жупан на Хум (Херцеговина), когато е едва на 15 години. Но на 16 години постъпва в руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Света гора, а по-късно в гръцкия манастир „Ватопед“, където става монах. През 1208 г. се връща в Сърбия, за да прекрати гражданската война между братята си Стефан и Вукан. През 1214 г. е изпратен от брат си Стефан да уговаря българския деспот Стрез – владетел на днешна Северна Македония - да не участва в коалицията на цар Борил и латинския император Анри срещу Сърбия. Предполага се че заради отказа му, го е убил.
През 1219 г. Сава става първи архиепископ на автокефалната сръбска църква, а през 1221 г. коронясва своя брат Стефан за крал. През 1233 г предава своя пост в ръцете на своя ученик Арсений Сремски.
Мисия
Свети Сава искал да умре извън родината си и се молел на Бога да го удостои да бъде погребан в изгнание. Затова през 1232 – 1233 г. той посещава патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. А на връщане се отбива в Търново на гости на цар Иван II Асен, който е тъст на сръбския крал Владислав, на когото пък Свети Сава се пада чичо. Тук той участвал в Рождественските и Богоявленски тържества, но заболял и на 14 януари 1235 г. предал праведната си душа на Бога. Бил тържествено погребан в болярската църква „Свети Четиридесет мъченици“.
Молба
Сръбският крал Владислав, молил българския цар да му предаде тялото на неговия чичо. Но цар Иван II Асен също искал да има при себе си този небесен закрилник и отклонил молбата. Тогава Владислав дошъл лично в Търново да моли за светото тяло. През една нощ на царя се явил самия светец и му заповядал в Божието име да предаде неговото тяло на братята сърби. Ковчегът бил изваден от саркофага и бил отворен в присъствието на двамата владетели, патриарх Йоаким, духовенството и народа. Тялото на св. Сава било нетленно и църквата се изпълнила с приятен мирис.
Милешевският манастир, в който от 1237 до 1594 г. са се пазели мощите на светеца.
Изглеждало тъй, сякаш светителят бил заспал. Започнали да стават чудеса: болните били веднага изцелявани, а обсебените от дявола се освобождавали само от докосване до неговото тяло и до одеждата му. Тялото било взето от Търново и погребано на 6 май 1237 г. в Милешевския манастир в областта Рашка.
Отмъщение
През 1594 г обаче мощите на Свети Сава са изровени по нареждане на великия везир Синан паша (Коджа Тополски) и са изгорени в Белград. Смята се, че по произход Синан паша е албанец, рекрутиран в еничарския корпус. Тримата му помощници са от славянски произход – хърватинът Чауш паша, бошнякът Месир паша и българинът Мехмед паша.
Надписът на паметника на светеца в Белград е на старобългарски език.
Официалният мотив за този акт е подкрепата, която сърбите оказват на Австрия във войната й срещу Османската империя. Според преданията на гораните, Синан бил потомък на богомили от този край. Битува легенда, че той отмъщавал за проклятието срещу сръбските богомили, изречено от Стефан Неманя на църковния събор, провел се през 1186 година.
Паметника на светеца в Белград.
Днес са запазени два реликвария с оцелите мощи на светеца. Ръката му, от която липсва малкият пръст, се съхранява в манастира „Света Троица“ в Плевля, Черна Гора, а пръстът – в Самоковския девически манастир „Покров Богородичен“. На мястото на изгарянето на светите мощи днес се издига патрирашеската катедрала „Свети Сава“.
Култът към него се роди в България
Култът към Свети Сава възниква именно в Търново. Свети патриарх Йоаким дава идеята да бъде написано житие на светеца. Днес в старопрестолния ни град всеки може да се поклони на изградения наново гроб на светеца в църквата „Свети 40 мъченици“.
Гробът на Свети Сава в храма Свети 40 мъченици в Търново.
А поклонниците в Рилския манастир могат да се помолят в параклиса „Светите свети Симеон и Сава“, съграден в прослава на създателите на Хилендарския манастир, станал огнище на българското Възраждане и българския дух.
Константин Събчев
